Пакет за пълно възстановяване със зъбни импланти в рамките 5 работни дни. Опитен екип и зъботехници, венозна седация от анестезиолог, временни и постоянни мостове - фиксирана цена

Запознай се с актуалните цени на зъбни импланти в дентална клиника Смайл Дентал Сървисес

Коментари

Добави Коментар!

7.   Жена съм, и рок музика ми е много на сърце - класически и алтернативен рок. Харесвам и някои метал парчета.

Вкусът ти към музиката, авторе, определено не би ме отблъснал. Външният вид обаче, може би. Лично аз просто не харесвам мъже с дълга коса и дълги бради. Не си падам и много по хора, които се обличат в тон с вкуса си към някаква музика. За мен та така губят индивидуалност и собственоръчно се вкарват в някакъв стереотип. Прекалената идентификация с нещо, вместо да те отличи, в крайна сметка обезличава. А и стои като някаква защитна стена пред личността им.

8.   Братле имам колега който слуша метъл, даже сме и съквартиранти Не мисля че рок и метъл са агресивна музика - Бъди себе си

9.   Номер 4 ти даде точния съвет . Кубинките ще ти стягат .

10.   Направо са ми забавни коментарите, които пишете. Метъл музиката била агресивна... това може да го каже само човек, чул някъде без да иска death metal група, но това не ги прави всички такива.

Всъщност, метълът има адски много разновидности и човек ако седне да ги преслуша всички, несъмнено ще се влюби поне в един, дори и най-големият чалгаджия да е. Има песни за войната, за героите, за несправедливостта, за завистта, за предателите - те са измъчени, страдащи - следователно попадат в по-тежкия жанр.
Но има и за любовта, за приятелството, за детството, има албуми, в които песните са свързани като мюзикъл и цялостно разказват някаква история, обикновено с поучителен край и те са по-леки, хармонични, няма крещене, няма врещене. Нормални песни.

Хората избягват тази музика, защото не са си дали време, за да я разберат, не са си дали време да намерят стил, който им допада. Не се вслушват в текста, а той говори много, защото е мислено. Не се вслушват в гласа, а той е важен, защото е истински и не е преработен. Не се вслушват в китарите, барабаните и баса, защото за тях това е просто шум, а трябва, защото и там е мислено. До толкова са свикнали с едноритмичната мелодия на модерната музика, че когато върви песента дори не забелязват, че ако махнем певеца, отзад ще остане едно единствено повтарящо се тън тън в продължение на 5 минути.

Цял живот съм слушала метъл музика от какви ли не поджанрове и никога не ми е омръзвала, защото винаги има нещо ново, в което да се влюбиш /слушала съм и други стилове, не съм кон с капаци/. Знам, че това е трудно за разбиране. Но и също така много малко хора знаят аз какво слушам, тъй като не ми личи. На първо време съм жена, ходя на работа, на университет и се обличам съвсем нормално. Приятелят ми също е така - шарени тениски, ризки, дънки, маратонки. Дори и в тийн годините не съм имала период, в който да се обличам "метълски". Всъщност, това с обличането е доста странно особено в днешно време и не знам от къде идва, още не мога да си го обясня. Обикновено хората от метъл групите в ежедневието си съшо се обличат съвсем нормално - дънки и някаква едноцветна тениска например (говорим за съвремието, през 80-90-те е било друго). Това "другото" облекло е сценично, тъй като те на сцената са на работа и изнасят някакво представление. Не знам защо феновете им са решили, че трябва да изпъкват. Точно заради това "изпъкване" се получава разделението между жанровете музика и неразбирането на обществото и реално сами си го правим. Тук дори не става въпрос за музика, а за стил, и това е излишно.




И едно предизвикателство за хора, склонни да опитат - в продължение на 1 седмица, докато вървите към училище, или сте в автобуса/колата на път за някъде, пробвайте да слушате Радио 1 рок, дори и по 20 Мин на ден да е. Там пускат само леки песни и няма викане, обещавам. Но пробвайте да се заслушате в текстовете, ако трябва дори ги Shazam-вайте, намирайте им текста и го превеждайте чрез Гугъл преводач. На 4-5 ден опитайте се да разграничите само китарите от останалото, след това само барабаните. За една седмица, ако отделите по 15 Мин, ще сте чули около 30 песни. От тях поне 1-2 ще ви харесат като звучение, текст и послание - честито, това може би е вашият поджанр в метъл музиката.

11.   Здравей!

Тази тема е част и от моя живот и тъй като музиката ни обединява по някакъв начин, ще ти споделя малко личен опит и ще дам и моето мнение.

Много от нещата, които си мислех да напиша, вече са написани в коментара на Номер 10 и няма да ги повтарям. Напълно съм съгласен с отговора и се радвам, че има хора, които имат такива виждания и разбирания, както и че могат да ги обяснят подобаващо.
Към богатствата на метъл и рок жанровете бих добавил също и концертите и изпълненията на живо, защото носят невероятни емоции и усещания за самата музика, за живота като цяло. Няма да изпадам във философстване на тема музика, искам само да кажа защо споменавам това като нещо важно - масовата музика в 21в. е толкова плоска и еднообразна, нерядко изпълнявана от хора, които нямат кой знае какви певчески способности и т. н., в което няма нищо лошо само по себе - всяко нещо може да намери публиката, неприятното е, че се губи силата на музиката, както и нейната красота - те са в звуците, хармонията, различните инструменти и пр. А в метъла и рока (разбира се, опира до жанр, не мога да говоря за всички видове) това го има, и не само го има, а се правят и концерти, със свирене на живо, не просто пускане на синбек и припяване. Така трябва да се поднася музиката на живо, за жалост в днешно време масово не е така. Затова и младите често нямат представа от инструменти, звучене, като цяло за истинска музика /тук дори не визирам някой жанр конкретно - това е наджанрово, то е в основата на музиката, говоря за всяка музика, която е направена качествено, с различни инструменти, ритми, мелодии, които са многопластови, а не, както Н10 е написала, "повтарящо се тън тън в продължение на 5 минути" /.

Вече конкретно по темата:
Аз съм почти на 20. Открих метъла на около 11-12, като от 14 годишен това е любимата ми музика. Започнах да нося метъл тениски, различни гривни, преди три - четири години започна да си пускам коса... И в момента съм с дълга коса. Не виждам нищо лошо в това да изразяваш вкусовете си в облеклото си /освен ако човек е нечистоплътен естествено, но това не е свойство на дадена група хора с музикални предпочитания, а опира до възпитание и себеуважение/. Аз лично, след като минах през пубертета, време, в което може би съм носил всички тези тематични тениски и т. н. целенасочено и напук на масовата неприязън към метъла и поголовното слушане на рап и чалга, продължих да нося такива тениски просто защото ми харесват. Разбира се, се грижа за външния си вид и не бих се появил с метъл тениска, когато се очаква да съм официален, например. Но определено съм на мнение, че човек има право и трябва да носи това, в което се чувства добре и му харесва, стига това да не се превръща в мания и агресивно поведение спрямо други стилове, било то на обличане или музикални. Затова носи си, каквото пожелаеш :).
За косата също ще кажа нещо, защото видях много коментари против мъжете с дълга коса. Минал съм през всичко с косата - от подигравки, докато расте, през подигравки, когато стана дълга, до съвети да се подстрижа, за да се харесвам повече на момичетата и т. н. През всички тези неща твърдо държах на себе си и избора си да си пусна дълга коса. А когато го направих, се харесах и се почувствах добре. Вече две години имам дълга коса и се възприемам добре и се чувствам така. Да, може би, ако бях с "нормална" коса за момче, щях да получавам повече внимание от момичетата, както нерядко ми е изтъквано. Но за мен е по-важно да се чувствам добре със себе си и изборите си, а не да отговарям на нечии представи за норма.
Цялостният ми разказ е именно с тази идея - ти знаеш какво ти харесва и какво искаш, и това е важното. Отстоявай себе си, било то и за нещо толкова простичко като музикален вкус и стил. Конформизмът е лошо нещо и води до обезличаване.
Пък за момичетата - ако някое е толкова повърхностно, че да те отхвърли просто заради едната коса или музикален вкус, то нямаш работа с него. Дори не е задължително да е повърхностно, просто може да нямате общо и да не си допадате, следователно няма какво да правиш с човек, който не те приема. Може да опиташ, но в някакъв момент ще разбереш, че изневеряваш на себе си, което е тежко за преглъщане.

Последно - за окръга от хора, които слушат тази музика. Според мен лично, съдейки по себе си, по хора, които познавам, и по хора, с които съм се запознавал по концерти, бих казал, че хората, слушащи и наистина обичайки метъл музиката, са интелигентни, както интелектуално, така и емоционално. Интересни и многопластови хора, с които можеш да говориш. Разбира се, всяко правило си има изключения, и това, че някой слуша метъл, не го прави богоизбран. Но такива са цялостните ми наблюдения.

Поздрави!

12.   Чети сега внимателно.

1. Такова едно отношение е напълно нормално. Така е било и така ще бъде. Поради ред причини.

1. Масово се слуша чалга. Ако не се слуша чалга, се слуша поп, рап, техно и прочее, което е един вид западна чалга. Общо-взето, 99% от хората слушат чалга, дори да отричат. Дори да приемем, че попмузиката не е чалга, тия, тези които я слушат, слушат отново чалга (от време на време), към нея са толератни. Или смятат, че е "музика, подходяща за маса" и пак слушат чалга.

Или слушат народна музика. А който ти каже, че народната музика няма нищо общо с чалгата, прати му много здраве от мен. Изпълняват се от едни и същи музиканти, имат сходни мотиви, често подобни повтарящи се глупави текстове. Публиката отново е една и съща. Тази публека редува често чалга и неродна музика всяка вечер на салата и ракия. И е със същия коефициент на интелигентност.

Апропо, затова българското караоке е единствено по рода си в света. Започва като нормално караоке, в 12 часа пускат любимото хоро на първия секретар на ЦК на БКП Тодор Живков, следва "бяла роза ще закича". Чуеш ли "бяла роза ще закича", значи следващото е чалга. И се качват по масите и започва простотията и простащината да се вихрят.

2. След като изяснихме, че се масово се слуша чалга, имай предвид, че чалгата е за прости хора. Затова е такава уродлива държавата ни. Не е случайно, нещата са обвързани. Например, направено е проучване, което доказва връзката между интелекта и музиката. Рок и метъл се слушат от образовани хора. За пример се дава Финландия. Докато за чалгата и попмузиката е ясно.

Докато интелигентния човек постоянно е принуден да търпи простаци, обратното не е вярно. Простите хора не понасят интелигентни хора. Освен това, простотията и простащината са агресивни. Те не могат да съществуват без да досаждат и да напомнят за себе си, защото инак сами на себе си са скучни и безинтересни. Както се казва "тъпо ми е". Тъпо ти е, щото си тъп и нямаш никакви интереси, които да будят някакво въдхищение. Та, "тъпо ми е... я, скивай го тоя..."

Затова чалгапоп обществото ни няма как да търпи нормални интелигентни хора.

3. Има и едни по-дълбоки корени на този проблем. Проблемът е, че заради комунизма (не че е виновен за всичко), в културно отношение сме били винаги 10-15 години назад, спрямо останалия свят. Един път те привикват в МВР-то заради Бийтълс, да ти четат конско, след 10 години Балкантон го издава.

И комунизмът падна точно, когато изтичаше този идиотски "давностен" период. И вместо да бъдат тепърва издадени Мейдън, Хелоуийн и прочее, нахлу западната култура с най-новото и най-модерното си. Премина се директно на рапчалга, денсчалга и т. н.

Така залипсва едно цяло поколение, което можеше да бъде възпитано в рок и метъл, което на свой ред да предаде нещо на своите деца.

Комунистите, между другото, много обичаха да се врат в личния живот на хората. Една камара доносници, а и цялото общество, се месеха какво обличаш, какво слушаш, къде ходиш, какво си казал. Най-много се месеха с живота по между си (на членовете). Ако си член, няма отърване от събрания, събития, събиране на членски внос за ОФ (всички граждани са членове на ОФ по подразбиране, щото да плащат членски внос, не за друго). И така, то е като религия, като църква, която като управлява държавата, не иска да пе остави на мира и никой не може да я спре. Вярата в комунизма трябва да се поддържа. И затова редовно на събрания. А като няма какво да се каже на тия събрания, се почват глупостите. 70те години ги събирали да им разправят, че "до края на века във всеки дом ще има печки за отопление с ядрено гориво", смятай ти тъпотията. В края на 80те пък правеха събирания, т. нар. "вечеринки срещу рока", където партийният секретар плаши колко вредно и упадъчно е това явление и разказва едни митове, как метъли/рокери карали мотори, хващали случайни хора на улецата и ги влачели с моторите, хванати за веригите, такива простотии.

И така от тези" вечеринки", комунизма пада, минаваме директно на Ванила Айс и новоизграващата денсчалга. Балкантон така и не издава Хелоуийн. Рокът и метълът като цяло са забравени. Остава само някакъв смътен спомен, че метълите са някакви уроди, вредни за обществото.

Любопитно ми е как биха се стекли нещата иначе, но няма как да знаем. Можеше пак да бъдем нарочени. Заради текстовете и темите в метъла. Засягат теми като: религия, политика, история, да не говорим където има окултно. Това са все вредни теми, опасни. Партийният секретар трудно би ги преглътнал. Докато попчалгата, тя не засяга нищо, тя е безвредна. Тя освен за секс, за друго не пее. Чат-пат пари и коли. Това е. Как не им омръзва, не знам...

4. 99,99% от хората са музикални инвалиди. Включително рокаджии и метъли има такива. Но са относително по-малко. Дори и музиканти има такива. Това, че си музикант, не те спасява. Защото чуването на музиката има поне няколко пласта. Първо, трябва да чуваш не само набор от звуци, ами и мелодията. Второ, да можеш да различиш хубавата от лошата мелодия. Трето, да можеш да измислиш начин да подобриш една недовършена или зле скалъпена мелодия. Четвърто, да композираш нещо наистина много добро, не кото звук, а като мелодия. Има музиканти, които свирят много добре, но не могат да композират нищо свястно. Има такива, които композират и записват със страхотен звук, но мелодиите им са посредствени, макар и да ги харесват. Тези, които наистина имат "ухо" са твърде малко.

И какво остава за тези, които са най-зле, най-големите инвалиди? Те мелодия не чуват, чуват звук. Естествено, звукът сам по себе си бързо омръзва. Затова слушат попчалга, защото тя вади постоянно нови синтезирани звуци, които бързо стават модерни и бързо умират. Докато в метъла и рока нещата са ясни - китари, бас и барабани. Затова музикалният инвалид рок не може да слуша. На него все му звучи еднакво, каквото и да му пуснеш. За него всичко е "дъскорезница" и "дъгъ-дъгъ-уа". И си мисли, горкият, че е прав, че наистина е така. Ама какво да прави, като се е родил безпомощен в това отношение...

Та, нека обобщим и да видим какво да правим оттук нататък.

Това с момичето, се е получило много добре. Това момиче не е за теб. То един ден нищо няма да даде на децата ти. Не се притеснявай да кажеш да следващото момиче какво с. ушаш, даже напротив. Така много лесно ще отсееш боклука.

Спокойно можеш така и да отсееш приятелите си. И сред метълите има боклуци, ама са по-нарядко и са друг, по-особен тип. Лесно се разкриват и се избягват.

Внимание! Природата празно не търпи. Този пропуснат период на рок модата, се завръща под нова форма. Обаче тази форма е вредна и подвеждаща. Говоря за това, че сякаш много попчалгари вътрешно осъзнавайки, че съм прав и че всичко, което написах е така, сега се правят на стари почитатели на рока и метъла, макар да са "минали покрай него". Или са от тия рокаджии, дето менят модата с всяко подухване на вятъра. Може да има и от новото поколение такива. Бягай от тях, те са фалшиви.

Та, изборът те на музика не е лек. Няма да имаш много приятели. Няма да имаш и богат избор на жени. Може доста допълнителни трудности да срещнеш покрай музикалните си вкусове. Важното е да устоиш и да не се подвеждаш по мода или подтикнат от неправилно подбрана компания и да смениш стила. Ако ще го правиш, значи никакъв метъл не си, отсега си слушай чалга.

Едно ти гарантирам, ако продължиш в същия дух, може да си абсолютно сам, но никога никога ама никога няма да ти е скучно. Рокът е един толкова голям и богат свят, че имаш да черпиш от него за десет живота напред. Докато ако минеш на попчалга, ще слушаш вечно най-модерното и пак ще ти е тъпо или няма да осъзнаваш колко си затъпял.