Психически тормоз в гимназията? - Spodeli.net


Нещата от живота...
 
Реклама


 Начало
 Правила
 Добави история!
 Контакт
 
Споделени истории (93808)
 Избор на редактора (165)
 Любов и изневяра (22015)
 Секс и интимност (10947)
 Тинейджърски (19842)
 Семейство (4637)
 Здраве (7591)
 Спорт и красота (3963)
 На работното място (2055)
 Образование (5657)
 В чужбина (1253)
 Наркотици и алкохол (907)
 Измислени истории (720)
 Проза, литература (1463)
 Други (12587)
 
Зъбни импланти
Възстановете Вашата усмивка в рамките на седмица!

Зъбни импланти - цени

 

  

Споделена история от Тинейджърски

Психически тормоз в гимназията?
преди: 1 месец, 5 дни, прочетена 465 пъти
Здравейте!
От няколко години насам, чета този сайт редовно и виждам различни хора, различни истории, съвети, ситуации, битовизми..
Реших и аз да пиша тук, поради ситуация, която умувам от 2 години насам.
Ученичка съм в специализирана гимназия за изкуства.
Както знаете, или може би не знаете обстановката и хората в училищата занимаващи се с изкуство са по-различни от колкото някоя ''обикновена'' гимназия по хуманитарни науки или езици.
Това го казвам с цел не с изтъкване или нещо подобно, а за да дам по-реалистичен поглед върху ситуацията.
Предпоследна година ми е в гимназията, догодина завършвам.
По природа съм чувствителен човек.
Изживявам си ситуациите, понякога приемам нещата твърде на сърце, притеснявам се за ''глупости'' или по-скоро за не чак толкова
страшни и важни неща.
Такъв човек съм-емоционален, мога да се паникьосам, да се разплача или избухна при определени обстоятелства.
Израстнала съм част от тези емоционални приливи и отливи, осъзнала съм се за някои неща, абе -порастнала съм.
Но има едно нещо което за момента много ме спъва и много страдам от това.
Влияя се от мнението на хората, от приказките им, от малките гадни коментари които подхвърлят.
В моето училище след избор на специалността, с която продължаваш от втората година в гимназията докато завършиш има смяна в класовете.
Преди 2 години като започвах 10 клас, започнах наново с децата от другия клас.
Малко училище сме, всеки знае всеки, но те са били в клас 2 години преди аз да дойда така, че се познават по-добре.
Просто във всеки един клас има ''отворкото'', ''всезнайкото'', ''кифлата'' или там някой друг типаж.. :D
В моя клас просто има определени хора, които думата им ''тежи повече'' от на останалите.
Такава е обстановката -няколко човека които правят каквото си искат, говорят каквото си искат и това е останалата част от класа мълчи.
Даже не знам как да го опиша, за да разберете мисълта ми
Просто са нещо като ''главните'' герои, но в не много добър смисъл
На тях всичко им е простено, могат да се ебават с някой после на другия ден да си говорят с него
да се изплъзнат от всякакви отговорности.. да им е простено и тн
Има 1 конкретен човек
Този човек не ме харесва и естествено не е длъжен да ме или аз него, но проблема е че от както съм влезнала в този клас винаги, винаги ще има нещо да каже за мен дори и да не му е там работата.
Да подлъзне някой коментар, да намекне нещо естествено с цел да ме накара да се чувствам зле, небрежно да ме засрами или да ме изкара ''по -глувава'', шантава, или луда както най-често обича да намеква
Просто зее устата голяма, говори наляво надясно и всички мълчат.
Стеснявам се, потя се изпитвам притеснение и напрежение когато този човек говори по този начин за мен ил иза някой друг
Просто внася напрежение в стаята като влезне през вратата, допитвала съм се и до останалите хора от класът и те го чувстват така
Не знам защо се мълчи, всеки ден виждам адски нередни неща които тези хора правят, но просто никой не ги ''засича'' или не и казва това не е редно
Не знам страх ли е или просто на никой не му се занимава.
Както и да е. Аз много страдам от действията на това лице
Нищо не съм направила към този човек, нито сме били близки нито нищо
Просто понякога усещам, че знае че съм емоционална и това е нешото върху което ще стъпи, ще го смачка, ще ме накара да плача в тоалетните
Не знам какво ми става и защо се паникьосвам толкова от някакъв тартор в гимназията
Не знам
Искам да се преборя с това притеснение, защото знам че имам какво да покажа и да кажа и че не може да ме мачка за лично удоволствие
Но аз вредя на себе си! Аз страдам, плача и умувам всичките ситуации след училище и ги мисля по цели нощи
Не съм перфектен човек, все още съм тийнейджър те първа навлизам в света на ''големите''
Просто нямам приятелка в този клас всички са на групи, компании, стада..
Нямам много общи интереси нито пуша, пия нито се интересувам напълно от това което и те
Имам съученици и познати но не и приятелка
Съшо ми тежи и това
Не се отпускам в училище, държа се странно, от напрежение ми се случва да кажа нещо излагащо или не на място
Много бавно ми минава деня, творческата дейност блокира (а не бива) Тормозът продължава, а азпродължавам да плащам данък хорско мнение.
Искам да знам някой изпадал ли е в подобна ситуация, като моята, чувствал ли се е изплашен да се защити и да не позволява да го мачкат, изплашен ли е бил да проговори и да постави тези хора на мястото им
Приемам съвети и мнения много ще се радвам да чуя вие как бихте постъпили.
Благодаря!

 
Сподели историята:
 
<< Предишна Случайна Следваща >>
 
 

Коментари

Добави Коментар!
Вземи последните коментари по RSS
 
Изпрати ми имейл, ако някой добави коментар към тази история (какво е това?)
 
Email:
 
  ... ... ...
Коментари на страница: Най-отгоре:

преди: 1 месец, 4 дни
hash: 9cc5dfc3d6
гласове:
1 2 3 4 5
  (2 гласа)

1.   И в моя клас ги имаше отворковците, на които им беше позволено да унижават и да се подиграват с когото си искат. Също като в твоя крас, те бяха в центъра на събитията, бяха готините, които всички слушат. И до ден днешен се чудя защо никой не се дразнеше на това тяхно отношение, някак всички го приемаха за нормално. Сега като си замисля и останалите бяха в някаква степен такива, съдейки по начина на мислене и отношението помежду им. Те поне не го правеха толкова очебийно.
Аз съм хомосексуален и по това време изпитвах някакъв ужас от това да бъда разкрит и в тази среда пък ми беше още по-трудно, защото както знаем подобен тип хора са много зле настроени към всякакъв вид различност. Толкова се бях вманиачил да не ме заподозрат, че започнах да действам и да говоря така, че не им се набия в очите и да не стана обект на подигравки. В резултат имах доста проблеми със себе си като просто се изгубих. Станах тревожен, имал съм много безсънни нощи, естествено това повлия и на ученето, и на общуването ми с хората.
***
Започнах да чета повечко популярна психология и духовна литература. Установих, че моето неприемане към себе си ме е правило така уязвим към мнението на околните. Класът смених с университета и паралелно работата. Бях обаче с новата нагласа, че каквито и хора да срещам няма да се опитвам на всяка цена да им се харесам, за да не губя себе си, а и защото е невъзможно да бъдем приети от всички. С тази ми нова нагласа самочувствието ми се подобри и някак магически попаднах на колективи, които отразяваха вътрешната ми нагласа към мен самия т.е. нямаше ги хейтърите или поне аз не бях така уязвим.
Може би историята ми малко те е отегчила, но сметнах, че е важно да я споделя поради частичното сходство на проблема ни. Пък и най-малкото, прочитайки я ще разбереш, че не си единствената в подобно положение. Съветът ми, както се подразбира, е да не губиш себе си заради омразата, която срещаш. Приемай се с всичките си положителни и отрицателни черти. Развивай се, прави това, което ти доставя удоволствие, съхрани се. И ще видиш как много скоро ще срещнеш и правилните хора. До колкото е възможно не обръщай внимание на всичкия този хейт, защото така вредиш на себе си. Животът си знае работата и всеки в един момент получава това, което заслужава.
Успех! :) М 21

 
  ...
преди: 1 месец, 3 дни
hash: 53cdfa9511
гласове:
1 2 3 4 5
  (1 гласа)

2.   И мен ме тормозеха двама в гимназията. Използваха моята чувствителност за да се подиграват с мен. Физически не са ми посягали, но психическия тормоз е дори по-лош. Сега след толкова години просто съжалявам че не съм им разбил мутрите.

 
  ...
преди: 1 месец, 7 часа
hash: 12ae4906f5
гласове:
1 2 3 4 5
  (2 гласа)

3.   Здравей, мило момиче!
Все едно чета за себе си. Абсолютно същата ситуация. Аз и приятелката ми сме ежедневно тормозени от съучениците ни, голяма част от които смятат, че са по-висши и от Господ. Тези същества (не ги наричам хора, защото за мен това не е човешко отношение) са толкова противни, че няколко пъти, когато ги видях навън в междучасието, им се изповръщах в краката.
Тогава стана класна война, защото им омазах скъпоценните маркови обувки и умните мутри. Бях пред изключване, но директорката ми е баба, а учителката по математика и жена в брат ми (моя снаха) затова ми се размина. Учителят по български е мой чичо, но той е много строг и тогава такъв бой ми хвърли и то пред класа, та станах за посмешище.
Унижението беше пълно, толкова пълно, че от стреса се насрах в час, а по физическо припаднах, а след това си издрайфах червата, че и кръв плюх после. Започнах да пия, носех водки в училище, само за да им се харесам. Чичо ми ме претрепа от бой отново, изповръщах се на пода в тоалетните, че и в цикъл бях тогава и понеже тоалетната беше наводнена, плувах в река от кръв и фекалии.
НЕ МОЖЕШ ДА СЕ ОТЪРВЕШ ОТ ТОРМОЗА. ПРОСТО СИ ДРАЙФАЙ КАТО МЕН И ТОЛКОЗ!

 
  ... горе^
преди: 29 дни, 12 часа
hash: 85e4233d09
гласове:
1 2 3 4 5
  (0 гласа)

4.   Кои книги за популярната психология са подходящи за деца и тинейджъри?
N 1 моля, сподели кои книги си чел и от коя книга се чувстваш добре.

 
  ...
преди: 28 дни, 21 часа
hash: 3d1c647f1a
гласове:
1 2 3 4 5
  (0 гласа)

5.   От 1
4, ти авторката ли си или някой от четящите, на който му се иска да злорадства, че не ми стана ясно? !
Колкото до въпроса ти, свързан с това кои от книгите в популярната психология са подходящи за деца - не мисля, че която и да е подобна книга има такъв адресат. Този тип четиво е насочен към хора, които се намират в такъв етап от живота си, в който им се налага да получат отговори, които иначе не са получили в ежедневието си или пък същото ги е поставило в състояние на безизходица. До колкото разбрах от написаното, ако все пак си авторката, в момента си в 12 клас така че не би трябвало да те притеснява дали четивата ти са адресирани специално за деца и тийнейджъри, спокойно можеш да четеш всяко четиво, което смяташ, че си способна да осмислиш и което да ти се отрази добре.

 
  ...


...
преди: 25 дни, 19 часа
hash: 85e4233d09
гласове:
1 2 3 4 5
  (1 гласа)

7.   От N 4 .Не съм авторката . Имам детенце на 10 години , много ама много притеснително и страхливо. Чудя се как да и помогна да е по спокойна . Как да не се ядосва със сърцето си ? Съученичките и са пей сърце , а моето се тревожи и за чужди грижи. Не знам какво да направя .

 
  ... горе^
преди: 24 дни, 19 часа
hash: f387a20691
гласове:
1 2 3 4 5
  (0 гласа)

8.   Хаха, авторке, "специализираното ти училище " е едно обикновено такова, в което има всякакви индивиди.
Навсякъде е така, дори и в частните училища, но като им липсва първите години от възпитанието ще са гадняри.
Спрях да те чета още в началото, защото знам за какво иде реч.
Аз също съм била жертва на ученически тормоз, ако тръгна да разправям...
Остава ти още една година, освен да стискаш зъби друго не виждам.

 
  ...
преди: 23 дни, 7 часа
hash: d1943e2ba4
гласове:
1 2 3 4 5
  (0 гласа)

9.   И в моят клас беше така . Подиграваха ми се , защото бях от бедно семейство, нямах телефон и нови дрехи , баша ми караше стара кола . Родителите ми нямаха възможност за разлика от техните .Е сега мога да кажа , че повечето от тях нищо не постигнаха в живота и много от тях още чакат на техните и живеят при тях . Напълно разбирам как се чувстваш , но и това ще отмине.

 
  ...
преди: 20 дни, 11 часа
hash: 9cc5dfc3d6
гласове:
1 2 3 4 5
  (0 гласа)

10.   7, в твоя случай можеш да се насочиш към книгите за родители, току-виж попадне нещо. За да е тревожно детето на тази възраст вероятно е преживяло или преживява някакъв по-сериозен стрес, така че не изключвай възможността и да се посъветваш с психолог, който има опит с децата. Въпреки всички предразсъдъци, изобщо не е срамно и изобщо не значи, че някой има отклонения. Просто понякога се налага и помощ отстрани. Имам познати, които посещават дори психиатър, защото най-добре се повлияват от лекарства и в никакъв случай не можеш да кажеш, че "нещо им има". Все пак във вашия случай само психолог ми си струва абсолютно достатъчен.
Успех!

 
  ... горе^

Коментари очaкващи одобрение: няма
...

Коментари, които са написани неграмотно, с латински или главни букви няма да бъдат добавени!

1. Бъди полезен на другите с коментара си!
2. Хейтъри не се толерират!
3. Обидните квалификации не са аргумент :-)
4. Пазете мъдростта за себе си, другите имат нужда от съчувствие!

Знаете ли, че след символите запетая и точка винаги следва интервал?   [ Да ]   [ Не ]

При нас коментарите се одобряват ръчно. Въведи своя имейл адрес и ще получиш известие, когато бъде публикуван нов коментар.(какво е това?)



Copyright © 2007 Spodeli.net
eXTReMe Tracker