Пакет за пълно възстановяване със зъбни импланти в рамките 5 работни дни. Опитен екип и зъботехници, венозна седация от анестезиолог, временни и постоянни мостове - фиксирана цена

Запознай се с актуалните цени на зъбни импланти в дентална клиника Смайл Дентал Сървисес

Коментари

Добави Коментар!

6.   Добре де, толкова ли е за бита тази къща, че няма автобуси, ако все пак няма не можеш ли да идеш до града с колело, едва ли е толкова далеч. На 17 и аз имам приятели, които живеят по селата, но редовно си идват в града, я с автобус, я с колело, я някой ги кара, ако искат да отидат на купон, остават да спят в някой приятел и на следващия ден се прибират, не е толкова трудно да измислиш нещо.

7.   Ей, я се успокой. И моя син е в 6 клас, живеем в голям град и си стои вкъщи, днес излезе, за да иде на зъболекар. Твоите съученици са глупави. Света е изправен пред нещо страшно, имаме приятели в Китай и Италия, хората са ужасени. В 6 клас не си толкова малка да не разбираш сериозността на нещата, стой си вкъщи, учи си материала, не се знае дали ще ходите на училище или ще завършите на собствен ход. Мисли с главата си, не с хормоните!

8.   Авторката:
Номер 6, мисля че 5-те години разлика, които имаме си оказват доста влияние. Нашите все още не ми дават да излизам сама по тъмно затова всякакви излизания с колела и автобуси отпадат... И да, случвало се е да ме закарат, когато съм на рожден ден или на кино или ако просто сме се разбрали със съучениците, но както казах това не може да се случва често, тъй като ходят на работа и не им е само до мен. Просто ви споделих, че те се събират всеки ден и се забавляват и на мен това ми тежи, дори благородно им завиждам... това е.

В селото ми има само още 2 деца на моята възраст, но са момчета и никога не сме си били близки, тъй като като характери и интересни сме много далеч едни от други, а всички останали или са доста по-големи от мен или доста по-малки. Това не го написах в историята, защото мислех че се подразбира.

Номер 5 - като ме нарече сбъркана с какво ми помогна? Стой си ти 2 месеца вкъщи без да излизаш, да видим дали няма и ти да се сбъркаш... не ми липсва училището, липсва ми това да съм сред хора!


Това с езиците е добра идея, мисля, че английският ми върви, но може да пробвам и нещо друго. Благодаря за съвета, май е единственият смислен...

9.   До номер 7: Твоят син като порасне и първото нещо, което направи е да те махне от вас вместо да се чудиш защо го е направил се върни назад във времето и си прочети коментара. Той ще ти даде ясен отговор.

10.   Ей, това вашето поколение за нищо не става! Разглезиха ви до безобразие. Едно време хората се молеха за ваканция, а вие чак се оплаквате. Вместо да пишеш по сайтовете, се заеми с нещо полезно. Неблагодарна работа.

11.   Много си малка за да ти кажа, това което заслужаваш, а си и момиче. Ако и след 10 години мислиш така, значи родителите ти са се блъскали напразно. То така се получава винаги, един трупа да има и накрая друг го наследява и пръска всичко за един миг.

12.   Хора, момичето е дете на 11-12 години, защо така злобно го нападате? Неблагодарна била, сбъркана, за нищо не ставала, глупава и не знам какво още, я се осъзнайте малко, не комуникирате с пълнолетен, комуникирате с дете, навлизащо в пубертета!

Миличка, когато бях малка живеехме с родителите ми в малък град, имаше доста семейства от малцинствата и беше опасно вечер по улиците, а в квартала бяхме общо 5 деца на възраст, близка до моята. Колкото повече растяхме, толкова повече характерите и интересите ни се разминаваха и в един момент останах сама. Напълно разбирам какво се опитваш да кажеш с историята си, тъй като съучениците ми и приятели от училище бяха в другия край на града и си излизаха заедно вечер. Градски автобус след 18ч. нямаше, а и аз нямаше как да се прибирам по тъмно, така че много рядко съм излизала с тях извън училище.

По онова време по цял ден играех игри на компютъра, четях книги и гледах филми - нямаше какво друго да правя. Бях си намерила "онлайн компания", с която си говорехме по скайп и така се забавлявахме. Ако няма с кого да играеш и приятелите ти не се вълнуват от такива неща, пробвай игри като Life is Strange, поредиците на Telltale, Borderlands 2/3, Far cry 3/4/5 и други, имащи сюжет.
В Life is strange главната героиня получава видение за края на света и мисията й е да го предотврати. Ти избираш как да се развива историята, избираш какво да кажеш в даден момент, по кой път да поемеш. Играта е изключително интересна и дори хора, които никога не са играли игри, се влюбват в нея.

Telltale е (беше) компания, която създава интерактивни истории - отново играеш ролята на главния герой, избираш какво да кажеш, какво да направиш. От най-популярните им са The Walking Dead, The wolf among us, Batman, като са разделени на епизоди, дори сезони и и все едно гледаш филм, но и участваш в него. Изключително зарибяващи и приятни, с интересен сюжет. Едно от най-яките неща, е че са рисувани на ръка по доста специфичен начин.

Ако ти се стреля, искаш да има повече екшън, но и в същото време сюжета да е забавен и да ти е интересно - предлагам Borderlands 2. Тя може да се играе и с други хора, може и сама.

Ако ти се строят къщи, обличат хора - Sims 3/4.

Мога да изброявам до утре, но щом ти е самотно и скучно, това може би е твоето спасение. Разбира се гледай да е в рамките на нормалното, недей да се зомбираш.

Относно бъдещето... след седми клас реших, че ще уча в друг град и ще бъда на общежитие. Това беше може би най-добрият избор, който можеше да направя, тъй като да - има хлебарки, има буйни деца, които правят пакости, но си сред хора, много хора. И живеете заедно. И се учите взаимно на различни неща от живота, израствате, оформяте характерите си. И никога не си сама. Заобиколена си от приятели. Помисли над това, имаш още 1 година да решиш дали такова нещо би било за теб.

Желая ти успех и не се връзвай на заядливите коментари в този сайт :) Според мен си доста умно дете, имаш много хубав изказ и правопис и личи, че си начетена. Такова деца са трудно разбрани :)

Ж. 24

14.   Само номер 2 е прозрял, че тук се подвизава поредният трол/лъжец/майтапчия...

На авторчето (8/12) ще кажа, че не му се получи, сори.

15.   Не знам дали ще го прочетеш, но аз винаги съм си мечтал да имаме къща в предградието и да имам куче. За съжаление имаме голям апартамент в центъра на града и повярвай ми не е толкова забавно колкото ти изглежда. Не можеш да имаш куче, не можеш да си излезеш спокойно да се разходиш когато имаш нужда, да се разсееш, защото има един парк пълен с "дилъри". Трябва да знаеш че има градове със "забавления" със молове, боулинг, кино, картинг... но има и други градове като моя (един от най- големите в България) в който мола стои празен и няма нито макдоналдс нито друго подобно нещо, няма ги всички онези забавления които не омръзват.
Едва ли знаеш какво е вечер да не можеш да си отвориш прозореца да се проветри, защото въздуха не съществува, вместо него има някакво зле миришещо подобие.
Аз сега съм 11 клас, по моето време беше популярно Финиас и Фърб и американски сериали които ме накараха да мечтая да живея в къща с двор. По онова време не е имало инстаграм или фейсбук и много по- добре си живях.
Това че не можеш да се видиш с приятелките си наистина не е хубаво, но може да ги поканиш у вас... не знам.
Но ми повярвай, родителите ти знаят какво е по- добре.
Плюс това дори и да беше в града, за да излизаш с приятелките си щеше да е нужно да са от твоя квартал.
Аз никога не съм живял я голям квартал и реално като бях на твоята възраст не излизах всеки ден с приятели. Може би на около 3 дена през седмицата се уговаряхме и карахме основно колелета. Имах само един съученик в центъра и често съм му ходил на гости. Другите ми приятели бяха много далеч и съм бил у тях доста по - рядко.
Аз нямам брат или сестра, нито домашен любимец. И аз израснах сравнително сам. Плюс това много мой приятели заминаха за чужбина :(
Но сега на вас ви е по- гадно, заради телефоните и електронните игри.
Нямаше такова нещо инстаграм.
По мое време също ги имаше но това беше в мярката.
Що се отнася до ваканцията, то аз лично и повечето хора я карат много на айляк. Много почивка, никакво учене и малко излизане.
Пак казвам зависи в кой град живееш и дали примерно имаш приятели в самият квартал, защото не си представям майка ми да ме пусне да изляза като 12 годишен да ида до приятеля ми в края на града. Не знам дали казах някъде, ама съм 11 клас, на 17 години, момче.

16.   Измисли си хобита, все пак живееш в къща и имаш двор куче. Може да си играеш с него, може да се чуваш или пишеш с приятелките си, да четеш книги, ако е хубаво времето да си правиш разходки, да наваксаш, ако имаш пропуснат материал от училище, да гледаш филми и сериали, да играете някакви онлайн игри със съученичките ти, да караш колело, ако е хубаво времето. Повечето момичета се интересуват от градинарство. Може да се научиш да готвиш някакви неща. Помисли за неща, за които си нямала време да ги направиш, защото си била на училище. Потърси си някаква компания от селото- даже и доста по-възрастни хора са интересни събеседници, дори баби, може много неща да научиш от тях, а и най-вероятно имат доста интересни истории. Ако селото ти е недалеч от останалите села, може да се запознаеш с някое дете около твоята възраст и да се виждате от време на време.

17.   Точно така е, номер 7, сега минаха на електронно индивидуално обучение, а и нещата вече се влошават! А и телевизиите призовават всеки да си стои у дома и да не обикаля никъде, а на нашата й било скучно! Много бързо забрави тя случая "Белнейски", но не и аз-може и да съм мъж, на 36, но този случай винаги ще ми държи влага-никакво доверие към чужди хора, ограничаване на рискови хора и места, само там, където има сигурност-церемонии, концерти, които сега, заради коронавируса са отменени, но винаги с полицейско присъствие и ограничаване и недопускане на въоръжени лица в близост до курсанти, оркестри-опъват се въжета, слагат се конуси, навсякъде дежурят полицаи! Тъкмо си разполагам камерата, идва полицая и ми изисква журналистическа карта, но му казвам, че съм гражданин, а той ми казва да мина по-назад! Съгласявам се с мълчание! Така че трябва да се съблюдават тези правила и норми!