 |
|
|
| |
|
Полезно |
|
Пакет за пълно възстановяване със зъбни импланти в рамките 5 работни дни. Опитен екип и зъботехници, венозна седация от анестезиолог, временни и постоянни мостове - фиксирана цена 
Запознай се с актуалните цени на зъбни импланти в дентална клиника Смайл Дентал Сървисес |
|
| |
|
|
|
|
|
|
Споделена история от Тинейджърски |
Мразя се заради миналото си.
преди: 4 години, 1 месец, прочетена 1726 пъти
Преди около 4 години писах тук и сега ще пиша отново. Предния път като публикувах тема тук получих много хейт. Не помня името на темата, а като го помних не я намерих(преди 1 година или повече). Може да ме помислите за глупава и че няма смисъл да се мразя, но като прочетете ще разберете.
През 2016 бях харесвала едно момче от много дълго време. Той се казва Георги и сме на една и съща възраст обаче той е по-малък от мен с 3 месеца. Той тогава си имаше гадже на име Йоанна и тя ми беше добра приятелка. Като разбрах че са гаджета ми стана гадно. С нея се запознахме от тяхната най-добра приятелка Лили. Лили си имаше гадже тогава, но той беше отвратителен. Минаха 3 месеца от както се познавах с Йоанна, оказа се че с Георги нонстоп се карат и аз само си мислех как аз не бих се карала с него. Няколко дни по-късно те се разделиха след което той ми писа. Беше директен. Попита ме дали иска да сме гаджета и сърцето ми почна да бие много бързо и едва не припаднах. Въобще не ми пукаше за Йоанна. Наруших момичешкият код и му станах гадже(не трябва да ставаш гадже с бивш на твоя приятелка). Аз приех след което го попитах защо след което ми написа че изглеждам готина. След този ден обаче всички момичета които са приятелки на Йоанна ме намразиха и почнаха да ме обиждат. Доста често виждах Йоанна тъжна. Един път дойде при мен и ми удари шамар и ми каза "Ти нямаш капка срам! С него бяхме заедно 2 години и половина, а вие станахте близки за 3 месеца и кой знае какви курвенски номера си правила. " аз се разплаках и и казах че няма нищо такова и също казах "Той ме мисли за готина. Нищо не съм правила ма шматко! " и след което последваха и шамарите. Да сбихме се след което исках да съсипя животът и. Имах нейни излагащи снимки и си направих фалшив профил и почнах да ги качвам. Почнах тайно да я снимам в училище, даже и имаше една умряла чат група в която пращаше излагащи видеа и снимки и аз реших да ги кача. Месец по-късно връзката ми с Георги не проработи защото все аз бях първата да му пише. Скарахме се след което абсолютно всички ме намразиха защото той направи същото което и аз направих с Йоанна, но пращаше снимките на непознати и в групи. Станах за смях в цялото училище. Тогава осъзнах какво правя. Мама беше разочарована от мен.
Вече живея в друг град и имам нови "приятели". Много се промених от тогава и вече никога не бих направила подобно нещо защото това е тормоз. Бях егоестична. Тук обаче на правих други глупости. Бях егоестична приятелка. Винаги когато някой е бил тъжен аз се държах все едно не ми пука и продължавах в опитите за забавен чат защото не ми пукаше за проблемите на хората. Заради това изгубих приятели, но се промених. Вече съм по-малко егоестична. Какво ме промени ли? Случи ми се нещо ужасно и изпаднах в депресия. Не бях диагностицирана, но като гледах по филмите хората които са били депресирани и са търсили помощ(за разлика от мен защото нищо не бих споделила с психолог) са правили същите неща като мен. Да лежиш цял ден и да плачеш без да ти пука за нищо с продължение на месеци звучи ли ви познато? Отслабнах доста и едва не станах анорексичка. Вече това няма значение за мен, но бих се върнала назад във времето и не бих си позволила да се чувствам така. Вече явно както мама вика си срещам майсторите. Това са съучениците ми с които един ден ще се разбираме, а на другия ще се караме и обиждаме. Вече съм толкова несигурна в себе си че даже и не говоря с хората. Единственото което правя в гимназията е да гледам как момичетата се правят на приятели. Например 3 момичета си говорят след което едната отива до тоалетна и другите две почват "тя е глупачка" "мразя я" "зашо по дяволите сме приятелки с нея? ". И аз съм била жертва на това. Един път излязох уж до тоалетната, а всъщност ги прослушвах. Говориха си ужасни неща за мен. Нараниха ме след което като влязох не ми се говореше с тях. От тогава вече не съм близка с тях и си нямам никого. Единственото което правя е да мисля за миналото и как се мразя. Станах доста срамежлива и все като някой иска да говори с мен аз го отбягвам за което се мразя още повече. До никъде няма да стигна в живота.. Писна ми да сдържам чувствата си затова написах това. Нямам човек с когото да споделя.
|
| |
|
|
| |
|
|
| |
|
|
| |
Коментари |
|
 Вземи последните коментари по RSS |
| |
|
|
| преди: 4 години, 1 месец hash: 71d263088c |
|
1. Съжалявам за това, което ти се е случило, но човек каквото посее - това ще пожъне. Ако продължаваш да живееш с миналото и да се тормозиш, няма да можеш да преживееш бъдещето. Всеки прави грешки, поучи се от своята грешка и не гледай назад. :)
|
| преди: 4 години, 1 месец hash: 71a7fb3dca |
|
2. Виж, всеки прави грешки. Моят период в гимназията също не беше лесен. Като зрял човек ще ти кажа, колкото и глупаво да ти звучи, бъди щастлива сега, утре това време няма да върнеш, в което си относително свободна, не работиш. Тези неща човек оценява чак като тръгне на работа. Моят период в гимназията мога да нарека кошмарен, бях в депресия също, но бях и на лекарства. Не бях себе си, много хора, да не кажа всички, се отдръпнаха от мен. От лекарствата имах треперене на ръцете - силен тремор, качих много килограми. На бала си бях като бременна в деветия месец. Тогава най-добрата ми приятелка от класа изобщо не постъпи като такава и вместо да застане плътно до мен, тя се обгради с хората, с които до вчера я сприятелих и просто ме изоставиха. Е, мина много време от тогава. Сега съм с около 20 кила надолу, стабилна връзка и много щастлива. Но съжалявам, че тогава си провалих безгрижните години в тревоги за глупости. Недей си ги проваля и ти. След гимназията, повярвай ми, много рядко си остават близки дадени хора от училището. За женското приятелство имаш много правилни наблюдения от сега и ако свикнеш да не ти пука, ще е най-добре. Няма да те лъжа, доста от женските приятелства са такива. Не всички, много зависи дали момичето е добро по душа. Ако няма да коментира с лошо другите пред теб, няма да коментира и теб зад гърба ти. Това е правилото, ако мога така да го кажа. За тия години съм срещнала 3 истински приятелки - една от първото ми училище, изключително сладка водолейка, сега има дете. Едно вярващо момиче и много чисто по душа и приятелка, която не живее в България, но е супер добрият човек, никога никой с лошо не коментира, не гледа в чуждата паничка. Излез от мислите за проблемите, разсей се, успокой се, не си сама в това, което преживяваш. Всичко ще се оправи, колкото и да не ти се вярва, аз в това не само, че не вярвах в гимназията, за мен думи като "всичко ще се оправи" бяха утопия.
|
| преди: 4 години, 1 месец hash: bb1ff15a34 |
|
3. Никога няма да забравя как са ме зарязвали за момче. Дори два пъти. Вече нямам вяра на почти никого, нито на ,, приятели", нито на момчетата. Винаги съм искала да имам много приятели, качествени приятели и в крайна сметка да ми забивали нож... Това, което си направила е отвратително, честно, но не искам да те съдя, осъзнаваш грешката си и това е един вид ново начало. Предлагам ти да не комуникираш още известно време с хората, разбери коя си и тогава бъди отворена за нови връзки. Бъди сигурна, че ще срещнеш страхотни хора, но ще срещаш за напред и такива, които са представляват като твоето минало ,,аз". Не се мрази, знам колко е трудно, но в живота всички грешим, по простата причина, че имаме нужда от внимание. Не са ти нужни милиони приятели, ако успееш да срещнеш един истински, това е напълно достатъчно, а що се отнася до хората, които спомена, че се опитвали да те заговарят - обърни им внимание, не ги допускай прекалено близко до себе си, с времето ще ги прецениш. Желая ти успех и се радвай на малките неща в живота.
|
| преди: 4 години, 1 месец hash: 3417168940 |
|
4. Защо не седнеш и не напишеш всичко което те мъчи на един лист (може и повече), бъди до болка откровена със себе си, за всичките години. След това го прочети няколко пъти, осмисли го, ако нещо липсва, добави го. След това го скъсай, изгори, зарови, или ако си смела, го прати на хората, които си наранила преди години, даже и да не получиш отгово от тях, пак има голяма вероятност да ти олекне изключително много. Успех и не се предавай, просто намери себе си и бъди искрена всеки следващ път(знам, че е трудно)?
|
| преди: 4 години, 1 месец hash: ca6481fc42 |
|
5. Мисля, че трябва да пораснеш, да почнеш да четеш повече книги, защото очевидно си доста незряла, неопитна и имаш да наваксваш.
|
...
| преди: 4 години, 1 месец hash: 67bd55f33f |
|
6. Като пишеш това все едно съм аз на твое място. Наистина остави миналото и не се връщам никога намери си само 1 приятелка но да се истинска и с нея си дружи, учи си(ако ходиш на училище), прави горда родителите си като някой те поздрави бъди суетна и не се срамувай защото така ще започне еди друг вид тормоз който аз също изпитах а за егоизма не се притеснявай само трябва да спомниш тези важни правила.... Има толкова много което искам да ти кажа но тук не е мястото пожелавам ти успех за напред
|
| преди: 4 години, 1 месец hash: bac23c8c6e |
|
7. Е, вярно доста глупости си направила, но мила, това не е краят на света! Научила си си урока и сега много добре знаеш как не се прави! Защото днес се подиграваш на някого, но утре ти ще си на неговото място. Не пишеш на колко години си, но като завършиш, ще видиш, че това са просто детски глупости и на света има много по-сериозни проблеми. Важното е, че си си взела поука, а сега потърси начин да се справиш с депресията, защо виж това вече може да стане сериозен проблем. След 1 година никой няма да помни кой какви снимки е качил във Фейсбук, но ако още сега си съсипеш нервите и здравето, после до живот ще страдаш. Така, че това ти е истинският проблем, а не какво Х казала на У за теб в тоалетната. Ще мине време, ще завършите и никой вече няма и да помни тия дреболии, обаче депресията, безсънието и съсипаните нерви ще ти останат. Здравето, мила, то е най-важното! Но често го разбираш чак когато стане късно.
|
|
|
|
| Коментари очaкващи одобрение: няма |
| ... |
|
|
|
|
