Животът не струва - Spodeli.net


Нещата от живота...
 


 Начало
 Правила
 Добави история!
 Контакт
 
Споделени истории (96771)
 Избор на редактора (166)
 Любов и изневяра (22757)
 Секс и интимност (11241)
 Тинейджърски (20201)
 Семейство (4844)
 Здраве (7806)
 Спорт и красота (4067)
 На работното място (2157)
 Образование (5921)
 В чужбина (1298)
 Наркотици и алкохол (931)
 Измислени истории (735)
 Проза, литература (1502)
 Други (13130)
 
Зъбни импланти
Възстановете Вашата усмивка в рамките на седмица!

Зъбни импланти - цени

 

  

Споделена история от Тинейджърски

Животът не струва
преди: 4 месеца, 24 дни, прочетена 198 пъти
Не пиша това за съвет, а за да си излея душата. Миналата година баща ми ми обеща да замина за друг по голям град от моя и цяла година учих осърдно за да може това да се случи. Завърших годината със 6 и нямах търпение да се запиша в училището за което си мечтаех. Да ама не. Баща ми твърдо заяви, че не иска да го оставя сам и отказа да ме запише където и да ако не е в моя град. Много се разстроих. Излязох с една приятелка и тогава опитах цигара за пръв път. Накратко започнах всеки ден да пуша. Говорих, умолявах баща ми бях готова да му падна в краката но той не склони. Един ден докато беше на работа си събрах багажа и отидох при баба. Не ме потърси 3 дни. След това ми се обади и каза да не правя глупости и да се върна, иначе ще извика полиция да ме прибира. Отново склоних. Прибрах се. Баба ми също дойде с мен. След 2 дни реших да се преместя при нея и да уча там. Така без знанието на баща ми баба взе документите ми от училище и ме записа в училище в другия град. Баща ми като разбра и побесня, каза че вече баба няма син, а мен още малко и щеше да ме пребие. След това си тръгна, а аз малко по малко започнах да се съвземам. Понеже апартаментът на баба е малък реших да се преместя някъде под наем. Искам не искам говорих с баща ми и той се съгласи. Даде ми карта в която ще ми внася пари за наема и за лични нужди. Делях си двустаен апартамен с една студентка. И тя имаше нелека съдба. Един ден баща ми дойде да ме види и аз като най-големият непукист запалих цигара пред него. Тогава той ми се разкрещя и аз на него също. Бил ми баща и не трябвало да се държа така но той ми баща само по документи. Като му го казах ми удари силен шамар и си тръгна. Тогава получих първият си нервен срив. Плаках с часове, но не можах да се успокоя. След това изпаднах в депресия, от която и до днес не мога да изляза. Ходих на психолог, но той ми каза да не го вземам толкова навътре и да съм благодарна защото баща ми бил прав.

От тогава се затворих още повече в себе си и най-добрите ми приятели са цигарите...

 
Сподели историята:
 
<< Предишна Случайна Следваща >>
 
 

Коментари

Добави Коментар!
Вземи последните коментари по RSS
 
Изпрати ми имейл, ако някой добави коментар към тази история (какво е това?)
 
Email:
 
  ... ... ...
Коментари на страница: Най-отгоре:

Коментари очaкващи одобрение: няма
...
Няма коментари. Ти можеш да бъдеш първия!

Коментари, които са написани неграмотно, с латински или главни букви няма да бъдат добавени!

1. Бъди полезен на другите с коментара си!
2. Хейтъри не се толерират!
3. Обидните квалификации не са аргумент :-)
4. Пазете мъдростта за себе си, другите имат нужда от съчувствие!

Знаете ли, че след символите запетая и точка винаги следва интервал?   [ Да ]   [ Не ]

При нас коментарите се одобряват ръчно. Въведи своя имейл адрес и ще получиш известие, когато бъде публикуван нов коментар.(какво е това?)



Copyright © 2007 Spodeli.net
eXTReMe Tracker