Пръснати ,като звездите на небето
преди: 4 години, 1 месец, прочетена 979 пъти
Десети клас съм и се чувствам стар. Не знам дали духът ми е стар, но не се чувствам в ерата си.
Просто всички хора, които мислят само за себе си, подиграват се един на друг, , забавлявайки се заедно", са толкова...
Толкова много!
Егоисти, Алчни хора, Нервни, забързани, прями, агресивни...

Аз съм различен от тях...
Ще изброя свои характеристики, за да ме анализирате и да ми кажете, дали аз съм крив...
Приятно, четене:

Все от някъде трябва да започна и...

Не обичам, когато мои приятели псуват, даже на шега. Всякакви неприлични жестове, с цел обида или подигравка, също не обичам.
Всякаква грубост не харесвам-от мъж, а камо ли от жена или дете.

Държа се мило към всеки и се шегувам от време на време. Мисля за другите, уважавам и обичам всеки, защото всеки има своята си история, свое начало и неписан край.

Винаги помагам, на човек в нужда. А по -прекрасно от това да помогнеш на животинче в нужда - няма. Не пия, не пуша. Обичам слънцето, природата, много обичам растенията.
Не обичам големите купони с цел напиване, но сигурно се подразбира;).
Може би до тук изглежда че всичко ми върви по мед и масло?

Може би е така и все пак, аз нямам приятели.
Истински приятели.
Така е нито един!
Имам само мноого познати.

Винаги съм искал да имам добър, верен приятел, с когото ще споделяме мъки, тревоги и ще се подкрепяме. Мъжко приятелство.
Но..


Не харесвам думата, , гаджета". За мен тя е ненужна. Тя е безсмислено украшение на любовта, която по начало трябва да е красива.

Момчетата и момичетата на моите години бързат да открият себе си без мисъл. Бързат да тичат към която посока заварят. Понякога тичат и без посока насам- натам...

Бях чел, че глупавия човек се саморазрушава. Вие какво мислите?
Аз съм За това мнение.

Още помня когато ме питаха веднъж, , Ей, кой набор си".
Сякаш разглеждат марка хляб в магазина. Без интерес и без истинско желание да разберат, кой съм, що за човек съм. Просто ей така, за да се, , опознаем" едва ли не. Мои връстници без мечти със евтини идеали...

Няма го топлото отношение, фалшиво е вече.

Е естествено всички сме различни, но преди е имало етикет на поведение, който те е оформял като човек, като доблестен индивид, който не се е водил по чуждото, а е развивал своето.

За момичетата, за жените...
Излизал съм с момичета, но искам нещо чисто, нещо което да има история. Любов която не е хваната от някоя спирка, Ами любов, която бива крехка, нежна, и с времето се неусетно задълбочава и развива. Любов, която за жалост ще остане в паметта на бабите и дядовците ни. И тук таме ще разцъвти пред някой-друг късметлия.

Държа се като кавалер и джентълмен с момичетата. Те го заслужават. Дори и през изкуствените маски от грим, аз съзирам обикновенните и простички души, които всички сме. Покоя, радостта, любовта и щастието, което желаем.

Живота прост е при животните -оцеляваш за да живееш и живееш за да оцеляваш.
Но не и при нас. Ние сме надвили природата. Издигнали сме се и я гледаме от видоко. Но главозамаяли се от височината ние я погубваме. Търсейки се..
Търсейки нещо отвът истинктите и природата в която сме създадени...
Ех, човешката душа...
Душата на твореца. Неуморно търси и създава нови светове, от нови, които сам е заличил.

Да, падам си по философията.
И по психологията също.


И се питам кой съм аз, но наистина се питам и макар дълбоко в себе си да знам кой съм...
Вече 17 години, не мога да намеря думата, която ме описва.


Може вече да не ми личи, но преди съм ходил съм на творческо писанане. И се надявам, мисленето ми или поне някои части от него, да ви допаднат.
Рядко се случва.
А на въпроса, след дългото четене, ще се надявам да отговорите...
Аз ли съм крив?

Защо след като кучето ми почина в ранната си възраст, аз станах по - добър човек.
Защо след като родителите ми, се карат помежду си, още докато бях малък, аз не се озлобих и не станах лош.
Защо след като съм бил заобиколен от побойници, аз съм защитавал, и устоявал.
Защо след вълна от глупост, която е с размери на цунами, аз не слушам елементарните текстове на чалгата.
Защо?
Защо съм сам и защо тези като мен, сме пръснати, далеч едни от други?
Защото и далеч да сме, ние сме заедно...
.. пръснати...
Като звездите на небето.

Коментари	Добави Коментар!
Вземи последните коментари по RSS
Изпрати ми имейл, ако някой добави коментар към тази история (какво е това?)   Email:

преди: 4 години, 1 месец hash: 34cc954833

гласове: 1 2 3 4 5   (220609 гласа)

1.   Това,което си написал е красиво,невероятно красиво! Аз съм колкото тен,момиче,и честно ти казвам не вярвах,че все още има момчета като теб!Това,което си и факта,че си различен и с добро сърце е едно от най-хубавите неща в днешно време и повярвай ми някой ден ще направиш някое момиче най-щастливото!

 

...

преди: 4 години, 28 дни hash: 2f1243fe55

гласове: 1 2 3 4 5   (180436 гласа)

2.   Благодаря ти ,за топлите,думи ,34cc95833! Желая ти щастие

 

...

преди: 4 години, 28 дни hash: a76df9f07e

гласове: 1 2 3 4 5   (0 гласа)

3.   Влюбих се в твоите думи! Аз съм абсолютно същата като теб. Изпитвам същите чувства и влагам много замисъл в езика на тялото. Обичам да пиша стихотворения, свои песни и истории. Аз съм момиче на 16 години. :)

 

...

горе^

преди: 4 години, 28 дни hash: a76df9f07e

гласове: 1 2 3 4 5   (142012 гласа)

4.   Влюбих се в твоите думи! Аз съм абсолютно същата като теб. Изпитвам същите чувства и влагам много замисъл в езика на тялото. Обичам да пиша стихотворения, свои песни и истории. Аз съм момиче на 16 години. :)

 

...

преди: 4 години, 26 дни hash: 2f1243fe55

гласове: 1 2 3 4 5   (1 гласа)

5.   Да си творец се превръща от хоби в начин на живот,стига да позволиш на талантите си да те победят и издигнат.Радвам се за теб,a76df9f07e развивай се и живей по своя собствен начин!

 

...