Споделена история от Тинейджърски |
Идеи какво да правя с живота си и със себе си???
преди: 4 години, 1 месец, прочетена 821 пъти
Дори не съм сигурна, че искам това да попадне в интернет, но както и да е. Ако някой все пак си направи труда да го прочете, ще съм благодарна. Та значи, нямам особено желание за живот, така да се каже. Искам да се променя. Почти постоянно ми е тъпо, нямам желание за нищо, мотивацията е на 0. В същото време си мисля как искам да постигна някои неща, но изобщо не се доближавам до тях и това ме кара да се чувствам още по - тъпо. Например искам еди каква си оценка в училище, защото ще получа еди какво си в края на годината. И това би трябвало да е достатъчно, за да ме мотивира, защото аз попринцип наистина искам това нещо и то ще ми помогне да се чувствам по-щастлива някак си. Поне ще ме накара да се откъсна поне за малко от света на интернет, което е хубаво! Обаче!? Никакво желание да залегна над учебниците. Друг пример: не харесвам тялото си. Няколко пъти опитвам да ходя на фитнес, ама не... Ходя месец-два и изведнъж решавам, че не ми се ходи. И всичко се повтаря пак, и пак, и пак и може да си се повтаря до безкрай. Знам, че ще видя резултати доста бързо и после ще ми е кеф, но в същото време се чувствам така сякаш е поредното задължение и трябва да го правя на сила. Нямам много приятели, срамежлива съм, а има хора, с които бих се сприятелила. Държа се съвсем различно пред най-близките ми и просто не мога да се отпусна пред другите хора. Това ми пречи. Човек, който не ме е опознал си променя супер много мнението, като станем близки. Нямам и самочувствие и не изглеждам по начина, по който бих искала да изглеждам. И цял ден да ми повтарят "много си хубава", нищо не се променя. А някои от приятелите ми невинаги се интересуват от това какво имам да кажа, чувствам и т. н. А има и едно момче... С никой друг не съм искала да се сприятеля толкова много. Различно е. То си има отделна история, ама ако тръгна да я разказвам цялата, ще стане толкова дълго... няма значение де. Накратко: от другия клас е, говорили сме си няколко пъти(като се запознавахме беше доста добре. Бях с приятелка. Би трябвало да се държи еднакво, защото не познава едната повече от другата или нещо подобно. Гледаше ме втренчено през цялото време, дори когато приятелката ми говореше нещо, не обръщаше особено внимание на присъствието си. Тримата трябваше да стигнем от едно място до друго. Той ме чакаше, вървеше до мен, приказваше, а нея дори не я поглеждаше. После се появи едно друго тийнейджърче, но той не го отрази и него. Сякаш му беше най-удобно да си говори само с мен? Като цяло се държи различно с мен. Отбелязвам, че постоянно си седи на телефона или си е с приятели в стаята, и дори да искам просто няма удобен случай, в който да го заговоря ) Приятелката ми искаше да ни сближи и понеже пътуват заедно до училище, отиваше понякога да го заговаря. Но нали знаете, понякога стават някакви илюзии и човек си мисли едно, а пък то е съвсем друго. Аз много много (да не кажа изобшо, като пропуснем факта, че като минавам пред стаята му винаги гледам натам- към него, и приятелите му виждат това) не показвам, че го харесвам. И двете имаме чувството, че той мисли, че тя го харесва, а това не е така. Започна да я избягва. Даже и валентинка му писах. Най- много да си е помислил, че е от нея. От време на време чувам някакви репкили от приятелите му. И така... просто не става да се заговорим. Не че се познаваме кой знае колко, но мисля, че мислим по подобен начин и бихме си допаднали, ако си говорехме повече. Друго нещо е, че постоянно се дразня от най-малкото и като почна да се заяждам, понеже съм супер изнервената понякога, няма спирка. Няма причина да се дразня толкова на неща, които са си нормални. Това води до "скандали" с майка ми и баща ми. Мисля, че имаше още нещо, което исках да споделя, но не мога да се сетя точно какво беше... От друга страна имам тревожни мисли, които ме тормозят. Появиха се от нищото и всеки ден са в главата ми. Вече не ме докарват чак до състояние, в което просто рева и изпитвам ужасно чувство, което не мога да опиша много точно. Също на ум ми е дошла идеята, че ако например не докосна еди какво си, ще се случи еди що си. И просто това ме дразни... Поне се радвам, че вече не е толкова много. Ходих на психолог и на психиатър, но не помогнаха кой знае колко. Само ми казаха за някакви антидепресанти, които не искам да взимам, и опитвам да си оправя положението с хомеопатични хапчета. Друг въпрос е, че постоянно ми се повръща и то без причина... Не знам какво да правя с живота си като цяло. Знам какво искам да постихна/направя/получа в следващите месеци, но нещата някак не отиват точно в тая посока. Бих била много по-щастлива. Извинявам се, че това стана толкова дълго, ако някой изобщо се интересува от това да го прочете. Пиша за първи път тук. Не съм мислила, че ще стигна до това да си разказвам историята на живота анонимно във форум (в което предполагам няма нищо лошо) и не знам какво да очаквам. Все пак, ако някой реши да даде някой друг съвет, ще съм благодарна :)
|
Коментари |
|
 Вземи последните коментари по RSS |
| |
|
|
| преди: 4 години, 28 дни hash: c09c5d916c |
|
1. Хубаво е, че поне имаш някаква ясна представа кое не е наред. Това, което ти липсва според мен е постоянство, правилни навиции малко дисциплина.
Прави по-често нещата, които обичаш, търси и опитвай нови неща. Има много хора, които са като теб или са минали през това, намери ги и се учи от тях, било то Ютуб, форуми или книги за личностно развитие и приложна психология, там със сигурност ще намериш отговори.
Също така може да използваш от време на време спейс бутона, за да ти диша текста и да е по-приятен за четене.
|
| преди: 4 години, 27 дни hash: 4352e8d543 |
|
2. Според мен си в депресия и трябва да я пребориш. Няма как да постигнеш резултати ако не се бориш за тях. Не харесваш тялото си - тренирай, искаш да си общуваш с онова момче - заговори го. Никой няма да свърши нещата вместо теб. Имаш два избора, да останеш в същото положение или да се опиташ да го промениш. Това е, просто казано, проблемите ти не са чак толкова големи, имаш ниско самочувствие и от там идват онези дразнещи мисли, които те карат да си мислиш, че ще се провалиш. Повече постоянство и смелост. Ти само мислиш, но на практика не действаш, когато обърнеш това ще ти се получат нещата.
|
| преди: 4 години, 26 дни hash: 5b18a76a9a |
|
3. Действай бъди по-уверена във себе си...Всичко си зависи само от теб...Успех!
|
|
