Да им простя ли?
преди: 4 години, 10 дни, прочетена 1415 пъти
Здравейте. Искам да ви споделя моята история. На 23 години съм.
Историята ми е следната. От 5 до 7 клас имах труден период, преживях страшно много унижения в училище. Бях непрекъснато тормозен от свои връстници от класа. Аз съм интелигентен, културен, добър човек, никога не съм имал проблеми, не бях голям отличник, имах 3ки и 4ки само, но иначе си бях добър ученик като цяло. Тези мои връстници ме торзомеха по всякакъв начин. Опитаваха се да ме направят за смях пред всички. Непрекъснато ме обиждиха, вършеха всякакви простотии върху мен, заплашваха ме. И то без причина, без да съм ги провокирал. Нищо не съм им направил. Аз разбира се не им обръщах внимание, ама в някой момент като прекалят се оплаквам на учители, директори, психолози и т.н. Болката е ужасна. Отвратително беше. Много плачех. Ужас. На 13 години да плача. Срамувах се. И сега се срамувам. Просто всеки божи ден беше така. Цели 3 години. Мразех ги. Заради тях станах за смях пред цялото училище. С никого не можах да създам добри отношения. След 7 клас като завършихме, си казах тези хора нямат място в живота ми, те за мен не същестуват. Мразя хора, които не ме уважават, които ме обиждат безричинно и които ме правят за срам пред другите. МРАЗЯ. Минаха една две години, веднъж двама от тях във фейсбук ми пратиха покани за прителство, аз веднага им отказах. Мислеха си, че съм забравил глупостите им ли. НЕ. Не можех да забравя. И си казах майната им. Просто не исках да ги виждам никога повече. Носех тази обида дълго време. Изпитвах гняв. Болеше ме. Минаха години. Често хората се оплакват, че те не могат да простят на човека, който им е навредил. Те вярват, че е невъзможно да преодолеят чувството на обида и гняв. По късно разбрах, че поддържането на обидата и гнева ми причинява повече болка, отколкото хората, към които е насочен моя гняв. И научих, че решението е прошка. Преди изобщо не умеех да прощавам. Не знаех и какво е прошка. Сега от една година се опитвам да израстам духовно, да съм по смирен, да премислям, да ценя и най дребните неща и т.н. Разбрах, че всякакви отношения, които са развалени с който и да е било, не са нещо добро. Стана ми неприятно. Питъл съм се Добре, защо така стана сега? Считам го за някаква прокоба. Смятам, че нещо ни е урочасало всички. Явно е трябвало да се случи. Смятам, че всички сме виновни. От една страна виновни са те, че ме тормозеха, от друга страна аз, че непрекъснато се оплаквах и ги вкарвах в спорове с директорите, от трета страна учителите, че не взеха мерки.
Разбрах,че да простиш не означава да забравиш. Да простиш означава да запомниш, че никой не е съвършен. Всеки прави грешки, дори когато се опитваме да сме честни. Всеки казва неща, за които после съжалява. Лесно забравяме, че любовта е много по-важна, от това да сме прави. Да запомним, че ние сме много повече от нашите грешки. Че ние често сме добри и приемането на недостатъците на другите ни помага да приемем собствените си недостатъци. Несъгласията са толкова много, че може скоро да се наложи да простим на самите себе си. Да запомним, че в сърцата ни има място да започнем отначало, отново и отново.
Как да постъпя. Да ги потърся ли и да им кажа, че им прощавам. Да им кажа ли да ми простят на мен ако някога съм ги обидил с нещо. Дали ще искат да говорят с мен. Може те самите да са се променили, може да не са същите идиоти отпреди. Ако не желаят да ме виждат, поне да им кажа, че нe искам да живея с този товар.
Вие какво ще ме посъветвате?

Коментари	Добави Коментар!
Вземи последните коментари по RSS
Изпрати ми имейл, ако някой добави коментар към тази история (какво е това?)   Email:

преди: 4 години, 8 дни hash: 91a451a2a3

гласове: 1 2 3 4 5   (220609 гласа)

1.   Просто не ги търси. Да, възможно е да са променени, но може да са си същите , че и по-лоши. Поканите им във Фейсбук тогава може да са били от гузна съвест, или някакъв номер. Някакси е лицемерно да си приятел с човек, който си тормозил. Знаеш, че този човек те мрази и му пращаш покана. Или се опитваш да покажеш как за 2 години си променен, морално извисен и съжаляваш. Тогава си постъпил добре, пък сега няма смисъл да ги търсиш. Животът си върви, може даже да не сетят кой си и какво са ти причинили. Или да им се вижда странно, че си сетил за тях като личности, че чак и да им се извиняваш. Жалко е и безсмислено. Не им е била необходима твоята прошка тогава, а сега още повече. Прости сам на себе си, че си позволил подобно отношение към теб, и се заречи да не се повтаря. Остави гадните съученици в миналото.

 

...

преди: 4 години, 8 дни hash: 91a451a2a3

гласове: 1 2 3 4 5   (180436 гласа)

2.   И да ги потърсиш, ще се случи следното: - ще си напрегнат мозъкът да се сетят как са имали съученик с такова име до 7 клас - ще се сетят как си изглеждал тогава - ще си спомнят, че си бил техен обект за подигравки и смях, и колко им е било забавно и как си се разстройвал - ще им стане гузно какви са били и може да кажат едно извинявай и колко са други сега - ще се поинтересуват от живота ти .Ако си преуспял, печелиш добре, развил си се-може да ти завидят или да се учудят как тяхната жертва е станала това, как си постигнал нещо. От сорта :" Този какъв беше , а сега какъв е." Ако не си чак толкова добре- може вътрешно да се зарадват. - ще ти споделят за своите животи. Но дали реално искаш да знаеш? - ще си поговорите за някой съученик и клюките. - ще им кажеш как им искаш прошка и те да ти простят. Тук ще последват куп извинения и празни думи. Просто , защото така е редно и учтиво. - ще си обещаете да се видите някой път , който може и да не дойде - след разговора/ чата, може да споделят на някой бивш съученик :" Знаеш ли какво ми се случи, потърси ме Х.? Онзи, дето тормозихме в 5 клас?... "" и тук може да следва всичко Каквито и да са сега, ще е неловък разговор. Просто прости на себе си.

 

...

преди: 4 години, 6 дни hash: 3c7d3b4c75

гласове: 1 2 3 4 5   (1 гласа)

3.   Съжалявам, че си преживял това.Моят съвет е да им простиш вътре в себе си, за да не се измъчваш. После забрави, че съществуват. Нито ги търси, нито се обяснявай с тях. Вероятно са станали още по-големи кретени. Блокирай ги в нета и продължавай напред. Ако не може да го направиш, потърси психолог и поработете заедно. Господ или съдбата поставя всекиго на мястото му рано или късно. И тях ще ги сложи на мястото им.

 

...

горе^

преди: 2 години, 9 месеца hash: b349eefc60

гласове: 1 2 3 4 5   (0 гласа)

4.   Здравейте, аз съм авторът. Благодаря ви. Вие се оказахте прави. Не са се променили. Същите лицемери са си. Направих огромна грешка, че ги потърсих. Не искам да споделям какво се случи. Аз каквото трябваше да направя, съм го направил. А то е, че съм им простил. Останалото не зависи от мен. Това, че са с манталитет на 12 годишни си е техен проблем. Правят се на дръж ми шапката. Няма какво повече да кажа, мега детинско държание. Гледам напред, хич не ми дреме.

 

...

преди: 2 години, 9 месеца hash: 8293dfd1a0

гласове: 1 2 3 4 5   (2 гласа)

5.   Аз бях тормозена по същия начин от старите си съученици от 5 до 7 клас. С нетърпение очаквах да се разделим, тъй като ги ненавиждах твърде силно. Възползваха се от слабостта ми, а именно да стоя кротко и да не отвръщам. През какво ли не преминах...бях унижавана пред целия клас, случвало се е дори и по време на часовете. Бях много свита, нямах навика да отговарям като учителите ми задаваха въпроси в часовете, не бях способна да разгърна потенциала си заради подобни индивиди. След като всичко отмина, в 8 клас попаднах на нова среда, нови хора. В момента съм човек, който отстоява позицията си по всякакъв вид въпроси, излъчвам увереност на моменти, макар и да съм срамежлива. Бях един от най-активните участници в часовете по БЕЛ, подобрих комуникативните си умения, обогатих речника си, изразявам се добре. Нямам контакт с абсолютно никого от предишния клас - не бих се трогнала и да ги поздравя или погледна, ако ги засека някъде. Когато усетят, че си различен човек, може би ще гледат по друг начин на самия теб.

 

...