Трудна ситуация със семейството ми
преди: 4 години, 1 ден, прочетена 848 пъти
Здравейте! От няколко години нашите са разделени заради караници и проблеми от кредити. Баща ми има огромни заеми към банки и не може да ги връща, защото няма от къде да вземе толкова пари. Взимаха му заплатата на предишното място и го оставиха само с 200лв. Майка ми не работи никъде, шивачка е, но има астма, която се влошава от прашните цехове. С толкова пари до къде ще стигнем? Баща ми замина за чужбина преди 2 години, получава някакви пари, но пак са нищо. Все пак по-добре от 200, но не са достатъчни за спокойно живеене, без да се искат пари назаем от близки и да се молим на магазинерката да ни дава неща на вересия. Накрая почнаха много да се карат, стресирани са от нещата, които се случват. Тате иска да накара мама да отиде с него в чужбина, ще живеем по-добре там и без това. Но мама не иска, просто защото не иска да е с него, но не му го казва директно. Той не ѝ вярва и не праща чак толкова пари вече, просто защото не иска да помага, щом като тя не го иска. Не могат да се разберат и са като деца във втори клас. Аз съм на 15, дори и да искам, не мога да се махна от тях. Длъжни са да ме гледат до 18. Трябва да ги слушам как се карат, защото съм член на семейството и трябва да знам какво се случва. Но просто те не го показват по хубав начин, винаги трябва да ме питат директно и ядосано, докато още спорят, с кого искам да съм, кого обичам и разни други. Честно, писна ми и не искам да слушам нито двамата и искам да съм си свободна. Но за жалост не мога да замина някъде, трябва да помагам на мама с нещата. В момента живея с мама, тя е почнала да прави неща с биткойни, не вървяло, но тя продължава да стой постоянно пред компютъра и дори не спи. Оставила ми е всякакви домакински неща, трябва да помагам с английските преводи постоянно, трябва да я слушам от време на време как се напива и как плаче. Искам да съм сама известно време, но нашите не ми го позволяват, просто не разбират. Приемат го все едно ги изоставям в трудното време. Честно и на мен ми е зле, опитвам се да гледам по-позитивно и да знам, че това е просто период, които ще отмине, но просто мразя това чувство, че трябва да отговарям за нещо и няма останало време за мен. Половината ден ми минава в училище, след това другата половина домашни и домакинска работа. Знам, че нещата ще се подобрят, след половин година навършвам 16 и ще си намеря работа. Ще започна да спестявам и ще започна живота отново. Това е зрелият живот и знам, че трябва да съм отговорна, но просто майка ми е голяма тежест. Аз вече почнах лека полека да излизам от дупката, но тя продължава да си е там и да ми нарушава настроението. Просто и с нея често се караме, тя е от типа хора, които се обиждат лесно, дори и за най-малкото. Винаги ми напомня за нещата, които искам да забравя, защото просто няма смисъл да се ядосвам, защото няма какво да направя. Опитвам се да ѝ кажа, че не може така, но тя продължава по същия начин. Казва, че иска да се самоубие. Взима антидепресанти вече няколко години. Опитвам се да ѝ кажа, че и на мен не ми е добре, но не ме слуша. Казва, че няма за какво да се грижа, защото съм малка и не разбирам... А това, че усещам какво се случва и ме боли не го разбира... Не съм чак толкова малка, та дори и да не разбирам, искам да помогна... Исках някъде да споделя и да получа съвет... Хората около мен не знаят как да помогнат, защото не са преминавали през нещата, които аз чувствам от години...

Коментари	Добави Коментар!
Вземи последните коментари по RSS
Изпрати ми имейл, ако някой добави коментар към тази история (какво е това?)   Email:

преди: 4 години, 5 часа hash: 465abaaa79

гласове: 1 2 3 4 5   (220609 гласа)

1.   Спасявай себе си. Започни да работиш като станеш на 18 г и започни да живееш сама. Иначе майка ти ще те повлече и теб в дупката.

 

...

преди: 3 години, 11 месеца hash: 8c06133a73

гласове: 1 2 3 4 5   (180436 гласа)

2.   Здравей, момиче! Преминавала съм през трудности със семейството си, затова те разбирам. Моите родители се караха жестоко, до ден днешен понякога е така, майка ми винаги намира за какво да се заяде, нямаше желание да разговаря с никого. Аз самата им поемах всички яростни импулси, постоянно ме обиждаха за всичко възможно, бях в дупка и дори се молих да умра. Беше години наред така, само викове и тн. Тъпо е, че не можеш да разговаряш с тях, гадно е, че приятелите ти не те разбират (така беше и при мен), но няма как да помогнеш на някого, който не иска помощ и промяна. Ситуацията ти отнема много от времето, eмоционалното здраве и спокойствието, но те съветвам да правиш неща, които те карат да се чувстваш по-добре. Слушай музика, пиши за чувствата си (или за нещо друго), прави комплименти на другите, може да се опиташ да се свържеш с училищния психолог (ако имате такъв), излизай на разходки след като си приключиш домашните задължения. За жалост в такива отвратителни периоди трябва да бъдем силни, много кофти е, че сме зависими от родителите си до 18г., нямаме право на мнение, а ако евентуално го дадем някой ще създава скандали. Обещавам ти, че това ще приключи, знам какво ти е, но гледай да се грижиш и за себе си, прави приятни неща и не губи кураж. Не прави неща, за които ще съжаляваш. Относно парите, след като станеш на 16 можеш да си намериш някоя по лека работа. Сега помагаш на майка си доста, но това ти дава умения, които можеш по нататък да приложиш. Всяко нещо си има причина, твоята ситуация ще те научи на много неща, дори сега да не виждаш нищо хубаво. Пожелавам ти успех, дано се оправят проблемите скоро, а ти вярвай в себе си и не се предавай. Пращам ти обич, прегръдки, подкрепа, всичко, от което се нуждаеш.

 

...

преди: 3 години, 11 месеца hash: 3a787af4dd

гласове: 1 2 3 4 5   (0 гласа)

3.   Съжалявам за случващото се около теб... Но бъди силна знай, че и това ще отмине няма да е все така...

 

...

горе^