Любовница... защото просто адски много искам някой да ме разбере...
преди: 15 години, 9 месеца, прочетена 4783 пъти
Здравейте...
Аз съм едно момиче на 18 години... от близо 1 и 6 месеца нямам приятел... Така както си минаваха дните... аз не открих човек който да бъде до мен... защото повярвайте ми имам нужда някой да ме обича... Знам че звучи странно но е самата реалност.

Един ден една позната ми обясняваше колко хубави момчета има във фитнес залата в която тренира.... и аз на шега се записах за един месец... Тренировките вървяха добре както и очаквах.... но стана така.... веднъж когато отидох на дискотека... дижеят когото познавах искаше нещо от мен.... дойде и започна да ме целува.... нещата с него приключиха още в близките 3 дни... защото нито се търсихме нищо..... Но главният герой в историята не е той....

Той е едно момче от фитнеса, приятел на дижея, който уж питал за мой приятелки.... Един ден го видях на улицата,той слизаше от колата и аз извиках: "Извинявай.. Енрико ли се казваш?" При което той ми отговори с учуден и интерогативен глас: "Да, аз се казвам Енрико...?"

Аз му обясних че дижея ми е казал че му харесвала някой от мойте приятелки при което започнах да ги показвам на телефона ми.... Той гледаше снимките и не реагираше..... аз го попитах по специално за онази моя позната.... На снимката бяхме тя и аз..... А той ми отговори че му харесвам повече аз....

Може да ви се стори лекомислено.... но аз знаех че този човек има приятелка..... и не някоя която е за месец/два..... Той има приятелка от 10 години, живее с нея.....

При комплимента още му казах че не искам нищо и че не бих посегнала към нещо чуждо, с него но той искаше.... и още същата нощ ми показа богатствата си.... Той е чудесен..... но аз не съм влюбена в него... Приятно ми е когато е с мен.... гадно ми е че има приятелка... а още по гадно ми е ... че се поддавам на изкушението когато го видя....
Вчера беше вкъщи... за пръв път...... любехме се на свещи... и сякаш този път не ни интересуваше нищо....

Знам че не трябва да мечтая... и един ден ще си платя и за това може би... но коаг ще дойде и моя ред да обичам... страдам..... болна съм от самота.... и не знам докога ще издържа сама.... защото нямам нито истински приятели там където живея.... и може би не ще имам ....

Искам да не го правя.....а в следващия момент се чувствам изпълнена с щастие че съм го направила, въпреки че ме жал за това момиче... а тя е истинска жена... Моля ви помогнете ми! Нямам идея как би било възможно това....
напишете коментар



Малката Русалка

Коментари	Добави Коментар!
Вземи последните коментари по RSS
Изпрати ми имейл, ако някой добави коментар към тази история (какво е това?)   Email:

преди: 15 години, 9 месеца hash: e6438bf439

гласове: 1 2 3 4 5   (220609 гласа)

1.   ЗДР:)) Май си в трудно положение. Аз също имах подобно изживяване, но реших че от моя страна нещата трябва да приключат, защото както казваш в живота всичко се връща двойно. Моят съвет е да не се виждате - и дай шанс на приятелките ти.

 

...

преди: 15 години, 9 месеца hash: 97c6ff0f3b

гласове: 1 2 3 4 5   (180436 гласа)

2.   Ами кво да ти кажа, да, за едно си права това което правиш ще ти се върне точно когато си намерила човека, които да обичаш, ще се появи една такава като теб и ще усетиш за кво говорим. След като не си влюбена даже остави момчето намира, и може би ще си намериш подходящия човек.

 

...

преди: 15 години, 9 месеца hash: 3fd0d71deb

гласове: 1 2 3 4 5   (1 гласа)

3.   Отговорът който получих мисля че е достатъчен.... Но аз искам да разбера как мога да променя всичко това което ме заобикаля... Да го разкажа по точно.... Вече 2 години 5 месеца и 18 дни живея и уча в Испания, проблемът по точно ми е че нямам приятели.... Мястото където се намирам има също доста българи.... и като българи показваме една от най лошата черта от манталитета ни. Когато живеех в България... имах приятели навсякъде... но от както съм в Испания се чувствам като асоциална... или на по прост език... нямам дори с кои да се разходя поне за половин час... или камоли да доверя нещо на някого.... Не се гордея с това което съм направила... може да е рефлектирано и от връзката която имах с един българин докато бях в Испания, но.... не искам да се оправдавам... не се чувствам виновна.... просто адски много искам някой да ме разбере... Може да не се обяснявам достатъчно точно и ясно както трябва.. но може би е заради това че от 2 години 5 месеца и 18 дни... аз съм като няма.... няма за да изразя какво чувствам... няма за да покажа какво ми харесва и да защитя моето... това което съм градила..... Нямам сили... и всеки ден ми е като по график... Ставам в 6 и 30... правя си тоалет, закуска... закусвам ...после отивам на училище, уча....връщам се вкъщи.. пооправям, правя си обяд... обядвам... започвам отново да уча... и това е... нищо.... нищо по различно в моя живот.... на моменти си мисля че съм програмиран робот.... Кажете ми как мога да променя това... след като когато отидох за 1 месец на ваканция в България.... разбрах че съм загубила всичко което имах там....

 

...

горе^

преди: 13 години, 3 месеца hash: 16e562009b

гласове: 1 2 3 4 5   (142012 гласа)

4.   търси хора с които ти е приятно, заобикаляй се с тях. Аз съм от по - малко в чужбина и се чувствам по абсолютно същия начин, но връщането в българия на този етап е крачка назад

 

...

преди: 12 години, 11 месеца hash: e43634aa2b

гласове: 1 2 3 4 5   (2 гласа)

5.   Не разбирам, защо се чувстваш виновна за нещо, ако този мъж, не иска да е с теб, той нямаше да дойде и нямаше да се люби с теб, ако ти е приятно с него наслади се на приятните изживявания и не си мисли, че всичко в живота има някакво обяснение... Особено в любовта.... Аз също живея от 10 год. в чужбина и зная какво е самота.... Колкото до това, че той си има приятелка си е техен проблем, ако нещата между тях бяха наред, той нямаше да ходи тук и там и да си търси това, което не намира при приятелката си... Не е твоя вината... помисли...

 

...