Споделена история от Тинейджърски |
Как да спра да ревнувам?
преди: 3 години, 11 месеца, прочетена 588 пъти
Ще бъда кратка. На никой не му се чете романи. Но след като написах историята осъзнах че стана роман, така че ви препоръчвам да прочетете 5 абзац, ако не ви интересува как започна цялата ревност от приятелите ми.
За да не наруша правилата на сайта, ще пиша само първите букви от имената на хората.
Преди 2 години най-добрата ми приятелка М, се запозна с момиче на име Д. Радвах се за М. Всичко беше добре, но след време като М излизаше с групичката си която включва и Д, нещата се промениха. Д изглеждаше все тъжна край тях. Все едно ревнуваше. Тя не е такава като са двете на саме. Един път излязох с М. Тъкмо си прекарвахме хубави и Д и писа. М ми каза че е забравила че трябва да излизат с Д и понеже не иска да плаче пак, трябва да се прибирам. Тогава се почувствах както се чувства и Д. Ох това стана дълго, съжалявам.
И не знам защо от тогава нататък се чувствам така с приятелите си. Аз нямам много. Аз нямам социални умения и съм доооста срамежлива. Като съм с група хора които ми се водят приятели не говоря, все едно ме няма. Но когато излизам с тях и най-добрите ми приятелки става гадно. Те се държат все едно ме няма. Един път даже бяхме двете с М и едно друго момиче на име Р. При нас дойде съседката ни Я. Половин час си говориха и забравиха че съм тук. Но вината е и моя. Става ми неловко като съм сред повече от 2ма човека. Не говоря и бивам забравена. По време на този разговор М каза:
-Ние забравихме К. Как си? Какво правиш?
И аз бях на път да отговоря, но едно момиче дойде и пак бях забравена.
Тези два абзаца бяха обобщение как почнах да ревнувам приятелите си.
Това продължава и сега. Благодарна съм че успявам да го крия. Ако не го крия ще изгубя и малкото приятели които имам. Постоянно ревнувам от приятелите ми като кажат "сега съм с приятели на наргиле*или някъде другаде*". Аз спирам да си пиша с дадения човек след това защото имам чувството че преча. Все пак аз не съм важна. Но ми става гадно че приятелката към която съм най-привързана напоследък постоянно излиза с приятелите си.
Но току-що забелязах нещо. Не ревнувам толкова често от приятелите ми които излизат с хора които не са спорели. Искам да кажа, приятелката към която съм най-привързана и аз не знам защо се казва Г. Нейните приятели ги знам какви са. Преди месец плачеше заради тях. Обиждаха я и я нараняваха. Явно ревнувам приятелите си само от хора с които не се разбират. Но като се замисля не точно. Ревнувам защото... И аз не знам. Просто ако съм с повече от двама навън или вкъщи, аз съм игнорирана и забравена, но не че ако ми обръщат внимание ще имам какво да кажа. Просто животът ми е скучен. Само си седя вкъщи.
Явно ревнувам защото знам че не съм специална и ме е страх хората да не ме заменят с някой по-специален. Добре че не показвам тази черта, защото ще си създам много излишни спорове и нездравословни приятелства. Но как да спра да се чувствам така? Аз осъзнавам че това не е ок, но искам промяна.
|
