Историята на едно момиче което е било подложено на тормоз в училище цели 7 години. - Spodeli.net


Нещата от живота...
 
Реклама


 Начало
 Правила
 Добави история!
 Контакт
 
Споделени истории (120670)
 Любов и изневяра (29587)
 Секс и интимност (14308)
 Тинейджърски (21852)
 Семейство (6438)
 Здраве (9549)
 Спорт и красота (4687)
 На работното място (3138)
 Образование (7285)
 В чужбина (1642)
 Наркотици и алкохол (1113)
 Измислени истории (796)
 Проза, литература (1730)
 Други (18389)
 Избор на редактора (156)
 
Полезно

Пакет за пълно възстановяване със зъбни импланти в рамките 5 работни дни. Опитен екип и зъботехници, венозна седация от анестезиолог, временни и постоянни мостове - фиксирана цена

Запознай се с актуалните цени на зъбни импланти в дентална клиника Смайл Дентал Сървисес

 

  

Споделена история от Тинейджърски

Историята на едно момиче което е било подложено на тормоз в училище цели 7 години.
преди: 3 години, 10 месеца, прочетена 2155 пъти
Накратко за мен, сега съм 9 клас. Живея в един от най-големите морски градове. Нашите са разведени от 12 години. Баща ми не се интересува от мен. Мама се интересува обаче. Тя винаги се грижи за мен. Баща ми знае само да ми вика.

Тормозът като се замисля е даже повече от 7 години. От детската градина съм тормозена. Мама ми е казвала да ги игнорирам. Баба ми е казвала да им се отварям. Отвярах им се и ме набиха. От тогава се опитвах да ги игнорирам. Винаги са ме обиждали. Понеже бях чувствителна много ревах. Даже и пред тях. Това ги караше да ме нараняват повече. Все едно имах табелка на себе си на която пише "обиждай ме".

Един път едно момче ме преби. Не знам защо. Не го познавах. Това накара мама да ме премести за втория срок в едно забутано училище. Там беше също зле. Затова мама ПАК ме премести. Преместих се в елитно училище. Най-хваленото. Мислех че там ще е добре. Все пак в старите ми училища имаше главно деца от ромски произход. Не. Българите се оказаха по-зле. И аз съм българка, но не очаквах това. Тормозът беше по-гаден. Обиждаха ме със страшно груби думи. Ровиха ми се из телефона и ми се смяха заради нещата в него. Това ме научи ВИНАГИ да си слагам парола на телефона. Друг ден ми дърпаха слушалките и ме заключиха в класната стая. Потърсих помощ от директорката и нещата лекичко се кротнаха. Обидите продължаваха. След време старите номера се повториха. Понеже ми писна да тревожа мама аз почнах да я лъжа. И без това щеше да ми каже че ще ме премести след 7 клас и че няма къде другаде освен в центъра. Търпях. Но в 6 клас съседния клас се разпадна. Дойдоха едно момиче и едно момче. Те бяха моят ад. Преживявала съм какъв ли не тормоз за 5 години до тогава, но това беше прекалено.

Момичето ми взимаше телефона все като и попадне. Аз я гоних из коридорите, а тя се правеше че чете чатове. Такива простотии беше измислила... И също качи мои излагащи снимки в социалните мрежи. Имаше си профил специално за това. За нея може и да е било шега, но за мен не. Един път ми каза "Никой не те обича, дори баща ти е изоставил майка ти, защото те е видял." и всички се смееха. Момчето само ми се подиграваше. Един път ми иде до гуша и ги напсувах. Казах им каквото имах да им казвах и след това големи драми станаха. Той каза на родителите си, пред моята майка. Накара ме да изглеждам аз виновна. Жената заплаши мама. Те изглеждаха като богато семейство. Аз се уплаших. Понеже в неговата история аз бях лоша мама едва ми повярва. Каза ми че не е трябвало да го обиждам така. А и просто се е шегувал. И аз казах на мама че не е вярно. Той ме тормозеше. Мама ми каза какво ми е казал и то беше 99% вярно, освен това че го каза по страшно груб начин. На следващият ден той прати мои снимки които са излагащи. Мразех училището защото само ме снимаха. Един път исках да си отмъстя, но се озовах в дирекцията. Не се защитих. Не казах че телефоните им са пълни с излагащи снимки, защото знаех че мама щеше да пострада. А майката на момчето беше позната на шефката на мама. Беше ми гадно. Мама се чудеше какво ми става. И в куп проблеми се забърках. някои без да са по моя вина, някои бяха. Мама вече не ми вярва както ми вярваше преди.

След 7 клас те се извиняваха. Даже реваха. Аз им казах че нищо не са ми направили. Че ми е било забавно с тях иначе нищо нямаше да правя. Знаех че е лъжа, защото и до ден днешен споделят мои излагащи снимки и не знам какво да правя. В новото училище е по-добре. Въпреки че там срещнах пък предатели. Тогава станах още по-тъжна, но вече нищо не чувствам. Но е много по-добре. По-добре да ме използват от колкото да ме обиждат. Въпреки че новите ученици ме тормозят, но знам че имат IQ под 10(буквално не знаят неща които и първолак би знаел) и не се обиждам. Същите хора които ме наричат глупачка преписват от мен.

 
Сподели историята:
 
<< Предишна Случайна Следваща >>
 
 

Коментари

Добави Коментар!
Вземи последните коментари по RSS
 
Изпрати ми имейл, ако някой добави коментар към тази история (какво е това?)
 
Email:
  ... ... ...
Коментари на страница: Най-отгоре:

преди: 3 години, 10 месеца
hash: 122171a42c
гласове:
1 2 3 4 5
  (1 гласа)

1.   Ох, миличка! И мен ме тормозят още от първи клас. Когато бях в шести клас тормозът стана непоносим и се преместих в друго училище. В 7 клас стана това-беше още по ужасно! Тормозиха ме сексуално и един ден, мой съученик просто... насили ме сексуално. Не споделих на никой, дори на най-близките ми, дори на родителите ми. На следващия ден не се появи на училище, нито по -следващия и впоследствие разбрах, че е сменил училището. Сега съм в осми клас. Пак е ужасно. Съучениците ми постоянно ме тормозят сексуално, разбиваха ми главата и.... дълга история. Но, сега говорим за теб! Опитай се да бъдеш силна и се пази, доколкото можеш. Просто в днешно време всички са ужасни и отвратителни! Успех, момиче!

 
  ...
преди: 3 години, 10 месеца
hash: 3ad55ea1ac
гласове:
1 2 3 4 5
  (6 гласа)

2.   Усещам, че ще има точно 2 коментара, моят и на човека преди мен. Все пак българинът не е съпричастен към болката и страданието на другите, напротив, гледа да го смачка. Дано не съм лош пророк, но сигурно ще има и 200 прочитания. Обаче когато има теми от сорта на "анален за първи път", "обичам да гълтам" и т. н., се претрепвате да отваряте и да коментирате със съвети.

Сега по темата. Като за начало, майка ти е трябвало да напусне ония боклук, дет' му викаш "баща". Това е един от корените на проблема. И не ме интересуват оправдания, пари, "стабилност" и измислени причини, че нямало как да те остави без баща, напротив, в такива ситуации това се прави. Некога не съм разбирал такива жени, стоят и мачкат тях и децата им. Стокхолмски синдром ли се нарича, че съм невеж? !? !
Накарай майка ти да работи двойни смени и да те запише на частно училище, там учителите би трябвало да им пука, поне малко.

Направи видео, когато часовете приличат на маймунски катун. Скрий камерата някъде, заснеми всичко, а дори и как те пошляпват, а после накарай майка ти да осъдят родителите на тези малки лайнарчета, съответно - прати видеото на някоя телевизия. Ако е направено добре - яла България ще гръмне, гарантирам. Още има хора, на които им пука в ония кенеф, наречен "България".


ДС

 
  ...
преди: 3 години, 10 месеца
hash: 619b9ae094
гласове:
1 2 3 4 5
  (0 гласа)

3.   Леле, какви деца има. Никой не ги възпитава. Усещат слабост и нападат, възрастните и те не са стока. Когато знаеш, че си ценен и не ти пука дали ти се смеят за нещо, обичаш себе си и не им се връзва. Недей да мислиш, че си по малко ценна от другите хора.

 
  ... горе^
преди: 3 години, 10 месеца
hash: 619b9ae094
гласове:
1 2 3 4 5
  (142012 гласа)

4.   Не позволявай те да ви тормозят, оплаквайте се навсякъде и на всеки... Нека си знаят мястото, ако трябва и в полицията как ще ви тормозят сексуално.. Не си мълчете...

 
  ...
преди: 3 години, 10 месеца
hash: 5ab8117db6
гласове:
1 2 3 4 5
  (1 гласа)

5.   Мило момиче, много си изтърпяла. А и майка ти. Добре е, че накрая си намерила по-спокойно място. Значи има няколко начина да се защитиш. Първо да не даваш никаква информация на никого за себе си. Не им разказвай за баща си, за майка си и пр. Второ намери си няколко по-яки приятелчета. Трето, като те обиждат не се разплаквай, ами се смей с глас. Те няма да очакват това. Сега си станала по-силна. Видяла си, че хората са лоши, е, е не всички, но много. И си оцеляла, което искрено ме радва. Постави си цели в живота и продължавай напред. Успех и щастие.
До коментар 1. Мило момиче, кажи на родителите си за сексуалния тормоз! или на класната, или на училищния психолог! Недей да мълчиш. Няма нищо срамно. Другото е, ако може някоя твоя приятелка да запише с телефон как те тормозят и как ти разбиват главата. И го покажи на родителите си, или го пусни в нета. Защити се. Недей да стоиш така!!!

 
  ...


...
преди: 3 години, 9 месеца
hash: c4b01348ec
гласове:
1 2 3 4 5
  (1 гласа)

6.   Много ти съчувствам. И мене ме тормозиха, но започнах да се боря и да им се отварям много. Бях сама срещу всички, но някак се справих и сега няма такова нещо, дори общувам с класа.

 
  ... горе^
преди: 3 години, 9 месеца
hash: bdbf2dd1fc
гласове:
1 2 3 4 5
  (100228 гласа)

7.   Няма да има много отговори , защото хората не знаят какво да ти кажат. И аз се чудя. Смятам , че си умно момиче . Когато си попаднала в районното , може би , не е трябвало да мълчиш , а да разкажеш истината ида потърсиш помощ от тях. Ако имате възможност , отиди няколко пъти на психолог , провери дали няма психолог и към училището . Помоли директора на училището за помощ , и му кажи , че ако така продължава , ще поискаш помощ от полицията . Не се карай с директора , а говори възпитано .Успех ти пожелавам.

 
  ...
преди: 3 години, 9 месеца
hash: 877142f34f
гласове:
1 2 3 4 5
  (2 гласа)

8.   Ето, уважаеми читатели, истинската причина защо населението, живеещо на територията, намалява с всяка изминала година.

Всеки разумен млад човек, който иска да създаде семейство и да има деца, трябва своевременно да емигрира от тази територия, за да не се стига до истории, подобни на тази тук.

Тъжно, но е чистата истина...

 
  ...
преди: 3 години, 9 месеца
hash: 3e6af2798e
гласове:
1 2 3 4 5
  (0 гласа)

9.   Времето не можеш да върнеш, но можеш да си направиш равносметката!
Не си оставяй магарето в калта! Не се оставяй да те тъпчат!
Веднъж не си си замълчала и е имало резултат. Защо не обясни на милата му майка, как те тормози! Значи отворен путьо веднага да се оплаче на мама....
Намери си среда, приятели.
А тия излагащи те профили, ами пускаш сигнал, че съдържа нещо нередно и ще бъде изтрито.
И най- важното, което е и най- трудно бъди в мир със себе си и се обичай и уважавай! Дори, ако се налага говори с психолог, защото ако тормозът продължава, ще се потискаш все повече и повече, това ще доведе до още комплекси, че си нищо и тн и тн

 
  ... горе^
преди: 3 години, 9 месеца
hash: eebaa816b8
гласове:
1 2 3 4 5
  (85399 гласа)

10.   Мило дете, първо искам да кажа че много съжалявам за всичко което си преживяла на такава крехка възраст! Ти си борбено момиче, което просто е попаднало на много неподходяща и отвратителна среда. Бих искала да те посъветвам да потърсиш помощ, било то психолог или някой възрастен на когото имаш доверие, за да не бъдеш травмирана дълги години наред.
За съжаление много деца минават през същият ад като теб, често пъти го премълчават и става по-зле, така че знай че не си сама и няма нищо нередно или ненормално в теб! Тези които те тормозят избиват комплекси, най вероятно нямат елементарно възпитание и са отражение на един от големите проблеми в обществото ни, именно безмозъчната омраза.
Наблегни на ученето за да имаш възможност един ден да избягаш от тази токсична среда и да започнеш нов живот, а за всички тези изчадия които са те тормозили ще се погрижи Господ, ти не се притеснявай!
Повярвай ми че с времето всичко се подобравя, постави си цели и мечти които да гониш и никога не спирай да вярваш в себе си! Бъди благословена, много обичана и помни винаги че си ценно и добро дете, което заслужава щастие и обич!

Ще оставя един цитат, за който да си спомняш всеки път когато минаваш през някоя трудност или изпитание:
''Диамантът е просто парче въглен, което се е справило изключително добре със стреса. ''

 
  ...

...
преди: 3 години, 9 месеца
hash: f3b6f2015a
гласове:
1 2 3 4 5
  (1 гласа)

11.   Аз съм като теб преди ме тормозеха в училище- сега и на работа търпя тормоз, не смеех никого да ударя, само защото съм и болен човек. Аз съм аутист и не позволявам тормоз над мен

 
  ...
преди: 3 години, 9 месеца
hash: eebaa816b8
гласове:
1 2 3 4 5
  (70348 гласа)

12.   Мило дете, първо искам да кажа че много съжалявам за всичко което си преживяла на такава крехка възраст! Ти си борбено момиче, което просто е попаднало на много неподходяща и отвратителна среда. Бих искала да те посъветвам да потърсиш помощ, било то психолог или някой възрастен на когото имаш доверие, за да не бъдеш травмирана дълги години наред.
За съжаление много деца минават през същият ад като теб, често пъти го премълчават и става по-зле, така че знай че не си сама и няма нищо нередно или ненормално в теб! Тези които те тормозят избиват комплекси, най вероятно нямат елементарно възпитание и са отражение на един от големите проблеми в обществото ни, именно безмозъчната омраза.
Наблегни на ученето за да имаш възможност един ден да избягаш от тази токсична среда и да започнеш нов живот, а за всички тези изчадия които са те тормозили ще се погрижи Господ, ти не се притеснявай!
Повярвай ми че с времето всичко се подобравя, постави си цели и мечти които да гониш и никога не спирай да вярваш в себе си! Бъди благословена, много обичана и помни винаги че си ценно и добро дете, което заслужава щастие и обич!

Ще оставя един цитат, за който да си спомняш всеки път когато минаваш през някоя трудност или изпитание:
''Диамантът е просто парче въглен, което се е справило изключително добре със стреса. ''

 
  ... горе^
преди: 3 години, 9 месеца
hash: ec8406c7a1
гласове:
1 2 3 4 5
  (0 гласа)

13.   Наистина много ти съчувствам. Но и страшно се ядосах, особено на разказа с малката пикла и оня путьо - толкова злобни и комплексирани хора има по тоя свят, чак не мога да повярвам. Това, което мога да ти дам като съвет е, ако имате възможност - бягайте от тук! Номер 8 е много прав.
Не им се давай толкова лесно. Ако трябва се запиши на някакво бойно изкуство, носи лютив спрей със себе си - откъде накъде те да те тъпчат и удрят, а ти с пръст да не ги докосваш? Ако искаш можеш и да минеш на домашна форма на обучение, но не трябва да се отказваш толкова лесно, вземи мерки - говори с класен, директор, полиция ако трябва.

 
  ...
преди: 3 години, 9 месеца
hash: b3a7003f5c
гласове:
1 2 3 4 5
  (0 гласа)

15.   Децата са жестоки.... Мъж съм и не съм имал такива проблеми, макар и 5-6-7 клас и мен да ме дразнеха, не са ме били, но главно обиди, удари от един - двама, впоследствие и те пораснаха и са сериозни и читави хора. В гимназията беше по-добре, имах си приятели.

Само че когато ми се наложи да замина да следвам в университет в друг и то голям град - ето тогава видях колко по-добри съученици съм можел да имам! Не знам дали защото вече бяхме доста по-зрели, но просто не мога да си представя някой от тогавашните ми колеги да са дразнели и малтретирали свой съученик.

Отделяй повече време на някое хоби и мисли за него. Някои вероятно ще кажат, че това не е адекватен съвет към теб, но наистина не знам какво друго да те посъветвам, след като не съм бил в толкова тежка ситуация.

Пожелавам ти успех и здраве! Бъди оптимист - хората се сменят и няма все тези да са покрай теб, дано попаднеш на добри и емоционално интелигентни хора!

 
  ...
преди: 3 години, 9 месеца
hash: 1576943de8
гласове:
1 2 3 4 5
  (0 гласа)

16.   Миличка, прекрасно те разбирам и аз съм минала по този път. Децата понякога са зверове, а по - тъжнотото е, че родителите им в днешно време ги защитават с доводите колко са миличко у дома вместо да ги накажат. По този начин те се научават, че ще им се разминава и после олеле защо сме на челни позиции по престъпност в Европа. Още от първи клас се отнасяха с мен като с боклук, а в 7 стана нетърпимо няколко момчета от класа не биеха, само защото съм по - свита ей така за кеф нищо лошо не им бях направила. След като казах на нашите и директорката ги наказа на обществено полезен труд понеже края на 7 клас нямаше как да ги изгонят от училището имаха наглостта да ме заплашват, че ще ми го върнат на 15 юни та ходих с нашите да си взема бележника. После уж се промениха с годините и станаха по - човечни след като вече не бяхме в едно училище. Въпреки това преди 4 години не отидох на събиране на класа от основното училище не мога да седна на една маса, с хората, които са ме тормозили. В гимназията също не бе леко отначало, но получих що годе човешко отношение. В университета вече нещата се промениха там всеки е по - зрял, израснал, макар, че в компанията ни имаше една селянка от Видин, идвало ни е да многократно да хвърля нещо по нея. Ако някой ден се случи с детето му лично ще се самораправям с насилниците ако ще и родителите им да ме съдят после.ж. 27

 
  ... горе^

...
преди: 3 години, 28 дни
hash: d49a0c2e9b
гласове:
1 2 3 4 5
  (1 гласа)

18.   Милата, знам какво ти е, на мен също ми се е случвало, но поне не са ме удряли, основно са ме обиждали, постоянно се чувствах изоставена, забравена и наранена. Влизала съм в този сайт преди няколко години. Бях малка и не можех да се защитавам, бях се сринала много психически, не исках да ходя на училище и последните две седмици въобще се отказах да отивам, по-точно от края на май, отказах се и на завършването на 7-ми клас да присъствам. Мислех си тогава(дам, с 14-годишен акъл ) че живота ми е свършил и няма смисъл, просто бях изпаднала в огромна дупка и хич не ми беше до излизане, нищо не ме интересуваше, всичко ми беше безразлично. Към септември преди да почна осми клас успях да се отърва от депресията. В новия ми клас си намерих приятелки и поне си говоря с някого, макар аз да смятах че не ми трябва да се социализирам. Тогава едни момичета от моя почнаха да ми се подиграват малко или много с мен, и аз се уплаших, че тормоза ще се повтори и отказвах да ходя там. Бях много параноична и взимах много неща насериозно. Разказах на мама какво ми е след време и тя искаше на класната ми да докладваме, макар аз да не исках, понеже смятах че тя няма да помогне както беше с едната ми класна в предишното ми училище преди да се изместя в друг клас, която каза че било детска игра като й казах (бях тогава още в основното ). Даже едно момиче, по-голямо от мен и мисля че от друго училище, беше чуло за тази история и се ядоса и даже искаше да ходи в училище да ме защитава. А аз не исках. За щастие нещата се оправиха после. Но за всеки случай годината в която започвах десети клас започнах да тренирам, разбира се има периоди на прекъсвания и съм губила процеса си на трейнинг, но не съм се отказала от спорта. Съветвам те ако не си се справила със тормоза още започни да спортуваш силов или боен спорт - ще ти даде увереност и самочувствие, както и физическата ти форма ще се промени. Поне ще имаш самозащита , не знам доколко ще възпре неприятностите ти в училище, но все пак ще знаеш че няма да си беззащитна. Другото което те съветвам е да бъдеш силна и да не се предаваш, ще се справиш(малко безполезен съвет според мен, но поне е нещо). Както доброто не е вечно, така ще е и със лошото. Паденията са създадени за да ни научат на нещо и да проявяваме воля дори когато се чувстваме слаби. Няма как да научиш своите уроци ако само хубави неща ти се случват нали? Тогава щеше да е коренно различна самата реалност. Съветвам те никога да не се оставяш да те мачкат защото накрая или ще станеш като тях или ще си вечно в позицията на жертва- никой не иска да живее в страх през целия си живот, тогава няма да е живот а ще е постоянно паника, страх, параноя - може и някакво психическо заболяване да си докараш от толкова стрес и напрежение, което не го пожелавам на никого. Въпроса е не колко пъти падаш, а дали имаш силата да се изправиш и да продължиш напред въпреки всичко. Извинявам се за правописните грешки ако ги има

 
  ...
преди: 3 години, 17 дни
hash: b08a8a2ea9
гласове:
1 2 3 4 5
  (0 гласа)

19.   Мили деца, къса ми се сърцето, когато узная за подобни истории.
Няма ли някой учител, на когото да се доверите?
Всички училища работят по програми, свързани с превенция на тормоза, отделно има санкции, които могат да се наложат на провинилите се деца.
Аз, като родител, бих подала жалба до РУО, ако Директорът не съдейства.
Моето дете също беше тормозено, но се намесих. Говорих с родителите на децата, както и със самите тях. Изясниха се. Детето беше благодарно, че се намесих. Да, за ден-два са се смяли, че търсил помощ от майка си, но поне тормозът престана.
Уча децата си да не нападат, но да се защитават. Игнорирането НЕ Е правилна реакция. Мълчанието е знак за съгласие, затова отвръщайте, отговаряйте, но възпитано, без обиди. Правили сме у дома ролеви ситуации със сина ми, за да репетираме как би отговорил, ако някой му се подиграва за нещо. Това много му помогна.
Винаги, винаги споделяйте с родителите си. По-добре да го научат от нас, отколкото от някой друг.
За сексуалното насилие - това е престъпление, за което бих сигнализирала прокуратурата. Кажете на майките си, не оставяйте да им се размине на тези момчета. А и така може да спасите и други момичета.
И аз не бях щастлива в училище, но в университета се родих. Най-накрая попаднах в свои води. Чувствах се уважавана.
След време и вие ще намерите вашата среда, където да се чувствате комфортно.

 
  ...
преди: 3 години, 16 дни
hash: 25f908d431
гласове:
1 2 3 4 5
  (0 гласа)

20.   Оооо дааа напълно ми е познато. Помня когато бях първи клас едни момичета адски много ме тормозеха. Постоянно ме обиждаха и ме унижаваха. Имах две приятелки - едната постоянно ме манипулираше, завиждаше ми, мачкаше ме, но аз след всяко скарване и прощавах. Другата ми приятелка не ми беше точно приятелка, беше много мълчалива и не говореше с никого, но понякога си играех с нея. Това беше. Не ме биеха, нито ме щипеха, нито ми взимаха телефона, но ме унижаваха и ме тормозеха психически. Беше ужасно. Приятелката ми, която ме манипулираше, също беше от аутсайдерите, но постоянно се подмазваше на гадните момичета и при всеки удобен случай би ме зарязала, за да им стане тяхна приятелка. Накрая загубих всякакво самочувствие, хората мислеха, че съм просто срамежлива. Понякога не можех да издържа на обидите, опитвах се да отвърна на нападките, но ставаше по-лошо и аз се разпадах. Просто започвах да плача, докато всички около мен се смееха и никой не идваше да ми помогне. Много рядко изказвах момичетата на госпожата, защото ме беше страх и срам. Прибирах се вкъщи разплакана и казвах на мама какво се е случило. Накрая тя каза, че ще говори с майките на момичетата, за да разберат на какъв тормоз ме подлагат. Такъв тормоз, че ходех с нежелание на училище и потръпвах цялата и се молех денят да свърши по-бързо. Казвах на майка си, че не искам да говори с техните майки, защото много се притеснявах. Мама така и не говори, а те продължиха с тормоза. Накрая толкова ми беше паднало самочувствието, че казвах на мама, че те вече не ме обиждат, само и само всичко да изглежда наред. Втори клас беше същото, ако не и по-лошо. Трети клас баща ми се изнесе от дома и не искаше повече да ме вижда. Преживях някакъв срив. Не ми пукаше за нищо. Бях някакво безволево същество и сякаш се стараех да го доказвам на другите и на себе си. Много ме беше срам. Опитвах се по всякакви начини да докажа, че момичетата са прави за мен. Че аз не съм някой, на който си заслужава да се обърне внимание. И така... 7 години. В 8 клас се преместих в по-добро училище и някак се вписах сред учениците си. Най-хубавите ми ден. Вече нямаше повече тормоз. Благодарна съм за това

 
  ... горе^
преди: 3 години, 13 дни
hash: 1c70841162
гласове:
1 2 3 4 5
  (0 гласа)

21.   И аз съм била тормозена не колкото теб със сигурност но ето няколко съвета наистина недей да казваш за всичко на майка си може да й споделяш че не се чувстваш добре но тя да не идва в училището ти за да се разправя защото ще те мачкат още повече нито им се отваряй прекалено много но и не се оставяй кажи им ари бе млъкни не си интересен или нещо от сорта иначе ако ги игнорираш те пак ще продължават ако за нещо говорят и ти кажи нещо по темата разсмей ги за да те възприемат като тях успех надявам се че вече тормозът е спрял

 
  ...
преди: 3 години, 8 дни
hash: 1794087185
гласове:
1 2 3 4 5
  (1 гласа)

22.   От авторката след почти година: Мале аз забравих тази история, но се рових във сайта видях че тази история има нови коментари.

Та някои неща се промениха: Сега вече съм приятелка със съучениците ми и се разбираме добре. Не ги харесвам, но не искам да не се разбирам с тях. За да избегна тормоз трябва и да избягвам да бъда себе си, но мен не ме интересува, така или иначе след 12ти клас вече като се видим по улицата ще се правим че не се познаваме. Само ако те ме поздравят, тогава и аз ще поздравя тях.

 
  ...

Коментари очaкващи одобрение: няма
...

Коментари, които са написани неграмотно, с латински или главни букви няма да бъдат добавени!

1. Бъди полезен на другите с коментара си!
2. Хейтъри не се толерират!
3. Обидните квалификации не са аргумент :-)
4. Пазете мъдростта за себе си, другите имат нужда от съчувствие!

Знаете ли, че след символите запетая и точка винаги следва интервал?   [ Да ]   [ Не ]

При нас коментарите се одобряват ръчно. Въведи своя имейл адрес и ще получиш известие, когато бъде публикуван нов коментар.(какво е това?)



Copyright © 2007 Spodeli.net
eXTReMe Tracker