Споделена история от Тинейджърски |
Как да се справя с проблемите ?
преди: 3 години, 10 месеца, прочетена 714 пъти
Здравейте, аз съм момиче на петнайсет съм. Първа година в гимназия. Не знам от къде да започна... За първи път ми се налага да пиша във форум, но се боя, че ако споделя със приятелите ми те няма да откликнат. Не знам дали съм ненормална или психично болна, не знам дали още съм депресирана или всичко до тук ме е научило да гледам на света и на хората с други очи. Моля ви единствено за съвет или поне за вашата гледна точка.
До четвърти клас бях съвсем нормално дете. Обичах приятелите си, обичах да играя, да рисувам, да чета... Просто едно обикновенно дете... е поне докато не влязох в пети клас (Честно сега гледам на поведението си и на всичко останало с насмешка, но е факт, че тогава наистина ми беше много гадно). В училище всичко се беше страшно променило от учителите до децата и като включим и по - трудния материял... идеше ми да се гръмна. Съучениците ми започнаха да порастват, да се разделят на групички, да се интересуват от външния си вид и момчета. Нямах никакви общи интереси с тях, изолирах се не общувах с почти никой, дори с най - добрата си приятелка с която се познавахме още от яслата. Учителите ам... там положението беше по - сложно. Някои от тях си имаха любимци и такива които не понасяха ама никак. За мое огромно нещастие аз се оказах от вторите. И разбира се понижения ми успех. Преди бях отличничка и за едно дете на няма и десет години гледах на оценките си доста... взискателно. Бих казала, че ми пукаше повече от колкото на родителите ми. Е не всичко тази година беше гадно в къщи дойде един малък човек (Дълго време беше в инкубатор и тогава го видях за пръв път)! Мама и татко ми направиха най - хубавия подарък - малко братче! Коло си мечтаех за него или за нея, постоянно им мрънках
|
