Притеснявам се за нея
преди: 3 години, 9 месеца, прочетена 1132 пъти
Здравейте! Притеснява ме поведението на приятелката ми и се страхувам да не би пък да ѝ има нещо. Обяснявам си го с възрастта ѝ, но понякога е толкова крайно, че ме плаши. Разбира се, ако не ми беше толкова близка бих я сметнал просто за лигла, но нека дам малко повече подробности и да попитам за конкретни съвети...

Така, значи, първо: възрастта ѝ е важно да я спомена, преди няколко месеца навърши 15.

Проблемът ѝ е, че на моменти е в еуфория и повдигнато настроение, радва се на мънички неща от сорта на видеа в интернет с котенца и такива неща, мила е, загрижена, мисли за мен, тъй като живее в друг град и понякога имам нужда от нещо от града, тя ми го взема дори без да съм ѝ казвал и се държи прекрасно. На други моменти е крайно раздразнена. Случвало се е докато си говорим, тя да е много мила и аз споменавайки нещо което не ѝ допада (напр. че ще ида на бала си с тениска) да се намръщи и да започна всячески да обижда хората и да се заяжда с тях - не само мен, но и с родителите си и другите си приятелки.

Тъй като има и други момичета които ме харесват, но не им обръщам абсолютно никакво внимание и съм с приятелката ми вече от година, тя на моменти е страшно сладичка и ми казва нещица от сорта "харесваш само мен, налиналиналинали", а на други моменти когато е раздразнителна казва неща от сорта на "отивай при другите, махни се от мен, хвърли се при тях" и такива неща.

Както казах, обяснявам си много от тези неща с възрастта ѝ. Аз също съм изпитвал такива емоции, но никога толкова крайни. Разбира се, всеки е различен, но понякога имам чувството, че дори проявява симптоми на неща като биполярно разстройство. Тя е срамежлива и притеснителна (има ли сме много от моментите "да не се изложа" или "не съм красива"). Но много ме притеснява парадокса, че освен срамежлива в същото време пък има голямо его което понякога я превръща в звяр който напада хората.

На родителите си не споделя много и не прекарва почти никакво време в разговори с тях. Когато е в добро настроение обаче, обича да ми звъни и да ми разказва абсолютно всичко какво е правила и мислила до най-малката подробност и ми споделя с часове.

Както виждате все противоречия, противоречия и противоречия в държанието ѝ. И по-лошото е, че преминаването измежду тези полярни състояния става за буквално секунди, понякога с основателни прични, разбира се, но много често - без изобщо никакви причини.

За себе си мога да кажа, че съм много уравновесен, директен и прям. Когато се опитам да говоря с нея обаче за проблемите в държанието ѝ, изниква това его за което споменах. Тогава е арогантна, но пък аз не се обиждам, защото знам, че дори не се контролира, минават няколко часа, ден, два и ми се извинява и пак ме пита реторично, нали ме обичаш въпреки излагациите. Опитах дори да ѝ кажа, че тя самата няма проблем, просто е в трудна възраст, но не се получава. Хората с такива проблеми доколкото съм чел, също не проявяват самокритичност и те самите са убедени, че нищо им няма. Наблюдавам същото при моето момиче.

Опитвал съм и друг подход, както казах, аз съм човек който напълно разбира какво се случва, дори на подсъзнателно ниво и затова опитах и метода, когато се "обиди" за нещо и започне да ме напада след всяко казано нещо от нея, вместо да го оспорвам, да казвам "напълно си ми права, скъпа", в един момент се получаваше, в друг момент тя се обиждаше дори повече, защото егото ѝ отказваше да повярва, че аз съм достатъчно силен да се призная за виновен примерно за каквото и да е било.

Чудех се дали да говоря с родителите ѝ... Но ми изглежда малко малоумно, защото ако се окаже нещо което ще надрасне за няколко месеца, после ще се гледаме с техните неловко и ще се чудя какво съм издрънкал. Както казах, просто се притеснявам за нея, но самия осъзнавам, че е вероятно да описвам и просто лигаво поведение. Та моля и за мнения, какво мислите за казаното и какво да правя :)

Коментари	Добави Коментар!
Вземи последните коментари по RSS
Изпрати ми имейл, ако някой добави коментар към тази история (какво е това?)   Email:

преди: 3 години, 9 месеца hash: 1b56189569

гласове: 1 2 3 4 5   (220609 гласа)

1.   Ще е добре да поговориш с нея и евентуално да идете на психолог.

 

...

преди: 3 години, 9 месеца hash: 6811048960

гласове: 1 2 3 4 5   (180436 гласа)

2.   Тя е дете в мисленето и в психиката си. Защо ходиш с дете?

 

...

преди: 3 години, 9 месеца hash: b3c8c1b1bd

гласове: 1 2 3 4 5   (0 гласа)

3.   Лигаво поведение, друг път. Момичето е едва на 15 години, нормално е да е крайна в мнението си и да не контролира добре емоциите си. Слушай, твоето момиче бавно и сигурно се превръща в жена. Никоя жена не иска да чува, че настроенията ѝ са лигавене. В смисъл, можеш да си го мислиш, ама не го изричай на глас пред нея. Или, ако ще го правиш, викни свидетели и им осигури пуканки. Вероятно ти се падаш нейната първа любов, първа по-сериозна връзка. Тя още не се е научила как да се държи с гадже. Човек не се учи да обича, това му идва даром, но се учи как да се отнася с обичаните от него. Твоята приятелка си има крайно мнение, изразява го грешно, но това е вид демонстрация на характер. На нейните години човек така си показва характера, защото още не е спокоен и балансиран. Но дори тя да беше на 20 години, пак от време на време щеше да се държи като невменяема. Любовта често изпива мозъка ти, понякога ти къса и нервите. Вярваш или не, на всички ни се случва да яхнем метлата. И ти да усетиш натрапчив порив на ревност, също за секунди ще се превърнеш в киселяк- заядливец. Самият ти в тази тема демонстрираш голямо его. Значи твоята приятелка се обижда от нещо, но вместо да разбереш проблема, ти директно обявяваш, че тя избухва без основателна причина. Другия път се опитай да откриеш корена на проблема, вместо да се държиш като зрял батко и "зряло" да чакаш тя да ти се извини. Връзките са двупосочна улица. Когато твоята половинка ти се ядоса, трябва първо да се замислиш ти какво си направил. Това е съвсем друго ниво на опознаване, да разбираш половинката толкова добре, че да знаеш минусите на различията ви. Съвсем друг тип любов е да се съобразяваш с човека до теб, да гледаш да му е хубаво и да не го дразниш излишно. Като се дразни на идеята ти да отидеш с тениска на бала, защото според нея явно това е глупаво, просто не говори за скапаната тениска. Това не е проблем, това е разлика във вижданията и разбиранията ви. Не е заради годините. В живота знаеш ли колко тениски ще ти обръщат колелото? Милиони! Такива дребни разлики във вижданията за живота се оказват много съществени в дългосрочен план, ако вие не се научите да приемате различията си. А ти как очакваш 15-годишна да се примири, да клекне, да допусне обичания да направи нещо, което според нея е невъобразимо тъпо??? Няма да стане, тя е в такъв период от живота си, че хормонът я тресе много. Ако неин познат беше решил да отиде с тениска, тя нямаше да се ядоса. Ядосва се, защото ѝ пука за теб и иска да си красив на бала, да си изкараш добре, да направите хубави снимки. Ама, виж, ти направо разби нейната представа за снимките, в които тя е със сладка рокля и на токчета, истинска дама, а ти си елегантен в новия си костюм. Отиваш с тениска и изпъкваш с тениската насред стадото завършващи, които са се изтупали като за последно. Когато си на 15 години, балът ти се струва като едно огромно и важно събитие, нормално е. После ставаш 12 клас и повече ти пука за матурите и къде ще те приемат да учиш, но това е друга тема. Приятелката ти си представя елит и лъскаво събитие, а ти изръсваш, че ще се появиш с тениска. Затова не те разбира. Млади сте и допускате нелепи грешки. Колкото тя има его, толкова и ти го имаш. Вместо да я критикуваш, се опитай да говориш с нея и да я разбереш. Ако ти я разбираш, тя също ще започне да разбира теб. И хоп- имате прекрасна връзка. В обратния случай си сипвате по една чаша студена вода, осъзнавате, че нещо не ви се получава и намирате хора, с които ще си паснете без да полагате толкова усилия, защото с тях ще сте на едно мнение по-често. Понякога, когато с даден човек сте твърде различни, започвате да се карате за дреболии все по-често и по-често. Накрая се е натрупало толкова напрежение между вас, че вие се държите наистина ужасно един с друг. Вероятно се държите по-лошо, отколкото ви се иска и да си го признаете. Случва се, защото толкова свиквате да сте на различни мнение, че винаги сте в боен режим и режим самозащита. Мисля, че с твоята възлюбена имате потенциалът да стигнете до това положение, ако не започнете да се уважавате взаимно. Нещата, които си написал за нея биха я обидили и биха я наранили, показват липса на разбиране и уважение към нейните нужди, чувства и размисли. Случва ѝ се да смени настроение, тя е на 15 години и видимо с нея не мислите по еднакъв начин, а ти веднага тръгваш да си мислиш, че тя е биполярна. Какво сега? Не ти пасва идеално, не е винаги щастлива, значи е луда!?

 

...

горе^