 |
|
|
|
|
|
Споделена история от Тинейджърски
Събра ми се много
преди: 1 месец, 18 дни, прочетена 423 пъти
Здравейте на всички.
Пиша, не за да ми дадете някакъв съвет, а просто за да споделя с някого.
Нямам някакъв "сериозен" проблем от сорта на "гаджето ме заряза", просто отскоро време ми се събра много и имам чувството че ще избухна отвътре.
Аз съм на 14 и тази година ме приеха в математическата гимназия в Пловдив. Но сега, когато започна учебната година прекалено много ни натоварват. системата и начина на обучение е съвсем различна от тази, с която съм учила преди и все още не мога да се преобщя и да свикна с новото. Отделно, че материала още от началото стана сложно и ми идва множко.
Другото е че от доста време съм в лоши отношения с нашите. Колкото и да се старая да няма кавги и разправии в нас, те винаги намират нещо (колкото и незначително да е) за което да ми се скарат.. Няколко нощи не съм спала заради подобни истории.. Един ден преди да почнем училище майка толкова ми се ядоса, че даже ми отвори вратата и най- сериозно ми каза да излизам от нас и да не се връщам.. Не излязох, но не е това въпроса. И то защо се скарахме? Защото не съм знаела с какво ще ида на другия ден на откриването на новата учебна година..
В подобни случаи ми се иска да имам някого до мен. Не приятелка или роднина, а по-близък човек с когото да споделям (разбрахте ме, имах предвид моето момче).. Ето, от това възниква и другият проблем.. Искам го! Но той явно не иска мен.. От дълго време не съм имала приятел (около 1 година вече), просто защото не бях намерила някого по- различен от другите. Но сега не е така.. От няколко месеца съм влюбена в него.. Не казвам, че го обичам, просто имам нужда той да е близо до мен.. Явно на него аз не му трябвам и от това малко или много ми става гадно.. Даже ("един от моите меланхолични дни, в който стоях подпряла глава с ръце и се чудех дали да изляза навън, а в крайна сметка си останах на същото положение") ме написах стихотворение.. Малко сантиментално и клиширано но.. :)
За капак на всичко отгоре от известно време насам вилнее някакъв грип и в момента не мога да се мърдам от болки. Няколко нощи не съм спала от болки и треска.
Всичко това не е кой- знае какво, но просто когато ми дайдат така нещата, а нямам близък човек с когото да ги споделя (както подчертах по- нагоре) и имам чувството че ще избухна отвътре...
Благодаря предварително на тези, които прочетоха всичко това.
с много поздрави- Slyn4o (:
|
| |
|
|
|
|
Коментари |
|
 Вземи последните коментари по RSS |
| |
|
|
1. Здрасти.
Първо да те поздравя за влизането в математическата гимназия като човек, който преди няколко години я е завършил и тепърва вижда ползата от нея.
Второ - не се предавай. Животът е труден. Знам, че е клише, но е така. Но ще ти дам различен съвет - не се старай да угодиш на всичко и на всички, от това на теб ще ти е най-гадно. Материалът в училище не е толкова гаден, а освен всичко вие първата година ще учите усилено някой език (независимо дали английски, немски или френски), а останалите предмети са по-малко като часове и не са чак толкова трудни. Ако наистина имаш проблеми в някои области или учители, пиши, ще бутнем едно рамо ;)
А ако някой път майка ти ти каже да излизаш и да не се върнеш, стани и си излез. Иди при някоя приятелка, пий кафе с някой и си изключи телефона. Дори с полиция да те намерят, майка ти от тук нататък ще си мери думите и ще е по-внимателна.
И последно за момчетата - много са. Ако той не те харесва - има достатъчно, които биха обърнали внимание на едно умно момиче. Само излизай повече :)
Айде и го давай по-весело, половината настроение ти е в нагласата.
Поздрави, Митето
2. Здрасти, бъди силна всеки е имал такъв период, на мен ми се е случвало да искам всичко да захварля по дяволите но уви нямам друг избор. Трябва са се продължи с учението, от личен опит ти казвам че пъртвите 3 месеца са най трудни в ново училище, не трябва да се даваш ;-)!!! Виж за родителите всеки се кара с тях :-D дори и за не значителни работи както каза, не може всичко да е перфектно за съжаление.
А относно момчето, покажи че си заинтересована от него, защото ако е стеснителен никога няма да те заговори. Пожелавам ти всичко най-хубаво.
3. "Явно на него аз не му трябвам и от това малко или много ми става гадно.. Даже ("един от моите меланхолични дни, в който стоях подпряла глава с ръце и се чудех дали да изляза навън, а в крайна сметка си останах на същото положение") ме написах стихотворение.."
Здравей, Слънчо,
Тази история толкова много ми напомня на мен самата, когато аз бях на 14 живота ме шамароса с няколко шамари и бях в именно такова положение. Боледувах често, изпадах в нервна криза, плачех ...това сякаш са си нещата от живота, нещата от пубертета. Не можеш да кажеш, обаче, че не трябваш на някого, просто защото той не ти обръща достатъчно внимание. Глупавото е, че ти по този начин си се самонадъхваш, че никому не си нужна, а това естествено не е така. Относно момчето, мисля, че трябва да започнеш като приятел, подходи като такава, като добра приятелка, това винаги действа. Разучи го, разпитвай го, споделяй му. И един ден, ако той не се усмели, му кажи за чувствата си. Не го приемай толкова драматично всичко това, вдигни глава нагоре и смело продължи. Нали няма да се оставиш на една болест?! Btw аз в момента също съм грипозна, хашлици, болки... но се налага да ходя и на училище и нямам право на почивка. :) Но на всичко това се свиква, миличка, изправи главичката и се усмихни, живота не е толкова "гаден", колкото си мислиш. Ако искаш да споделиш с някого, аз винаги съм насреща puntina@abv.bg
4. Олелееее Боже Господи какво ме чака!
5. До № 4: майка с малко дете ли си? ^^
6. До № 5: Да с малко детенце съм! И като виждам какви проблеми имат тинейджърите просто ми призлява, неискам да пораства, но няма как :)
А само се питам дали като стане на тази възраст ще намери сили да споделя с мен? Или ще се доверява да други хора, който могат да я подведат?
7. До № 6 - аз съм № 5..
Като стане на тази възраст ще споделя с теб, но до някое време. Дакота не започнеш да я критикуваш как се облича, как се държи, с кого общува, с какви момчета се сближава и т.н..
Когато това стане тя просто ще каже - "тя не ме разбира, няма смисъл да споделям каквото и да било с нея, защото веднага започва да ме критикува" и просто ще престане да споделя с теб и ще сте само на общи приказки. :)
По лични наблюдения с 90% от тийнейджърите в наше време е така. Но все пак зависи от детето и от родителите. :)
Много поздрави - stephane :)
8. Мерси:)
Но първо нека порасне и ако се нуждая от съвета Ви знам къде да ви намеря! ;)
9. Това е просто период и всеки преминава през него. А преодоляването му ще те направи по силна! Не приемай всичко толкова навътре.
|
|
|
|
|
|
|
