Чувствам се самотен и депресиран.. - Spodeli.net


Нещата от живота...
 
Реклама


 Начало
 Правила
 Добави история!
 Контакт
 
Споделени истории (97727)
 Избор на редактора (167)
 Любов и изневяра (22999)
 Секс и интимност (11336)
 Тинейджърски (20291)
 Семейство (4903)
 Здраве (7873)
 Спорт и красота (4114)
 На работното място (2201)
 Образование (6010)
 В чужбина (1305)
 Наркотици и алкохол (937)
 Измислени истории (735)
 Проза, литература (1510)
 Други (13340)
 
Зъбни импланти
Възстановете Вашата усмивка в рамките на седмица!

Зъбни импланти - цени

 

  

Споделена история от Тинейджърски

Чувствам се самотен и депресиран..
преди: 1 месец, 23 дни, прочетена 263 пъти
Не знам защо пускам тази тема.. може просто се чувствам една идея по-самотен. За всяко едно нещо е започнало от някъде предполагам. Аз сам 23 годишно момче, което някога беше щастливо от това, че има хора, които познава, с които се чувства добре в компанията им. Имах доста познати, но имах определен брой хора, които чувствах близки и ми бяха повече от приятели, бяха хора, с които споделях всичко, бяха ми нещо като семейство. Ще излъжа бройката им, може би бяха около 8, 10 човека, които чувствах истински близко. Но.. направих известни грешки преди няколко години, и от тези 10 човека, останаха 1-2ма.. Намразих се, защото изгубих изключителни хора.. Преди година 2ма приятели се скараха за нещо глупаво и съжалявям, че взех страна, която очевидно беше грешна. Или грешката ми беше в това, че въобще взех страна. И уви, най-добрият ми приятел просто ми обърна гръб и не го виня. Беше грешка. Сега съм с 0 приятели. Нямам човек с когото да комуникирам или излизам.. както и да е, опитах се да го приема някак си. Имах, все още имам де, до определена степен, приятелка. Тя беше до мене, както и семейството ми.. Но нещо стана, аз защитавах и все още защитавам приятелката ми, колкото и лошо да е мнението на когото и да е било за нея. Макар и да знам, че тя ме подведе да направя неща, за които винаги ще съжалявам, аз ще продължавам да я защитавам във всеки един миг, докато пътищата ни просто не се разделят. Не знам, сега може би е моментът това да стане. Не след дълго и родителите ми решиха да заминат. Заминаха недалеч, само на 400км. Тогава останах само аз и моята приятелка. Тя обаче реши да замине, по-късно, някъде, извън България. Тогава нямах голям избор, с нейното решение, взех и моето. Заминах при родителите ми, при майка ми по-точно, която за нейно щастие живее с новия си приятел, който е симпатичен. Но от самотата, която живее в мене, аз се чувствам по маловажен. Все едно никой не го е грижа за мене и никой няма нужда от моята помощ. А защо го казвам, аз съм човек на честта. Човек, който го е грижа повече за другите, дори се е случвало да ме е грижа за хора, които дори не познавам. Винаги съм се втурвал в помощ и съм го казвал на много хора, че понякога съм готов да се хвърля в огъня за човек, който дори не познавам.. Сега, от както се преместих в големия град, което стана буквално преди 1 седмица, не съм се чувствал по-самотен и по-заключен в собственото ми тяло, с чувство на страх какво ще стане с мене, аз обикалям града с метро без да слизам от него. Или разхождайки се из улиците, без посока, слушайки музика, мислейки за миналото и моите грешки, чудейки се как ли ще мине денят ми утре, чудейки се, къде да отида, да остана сам с мислите си, но уви, голям град, пълен с милионен град, в който всички са ми напълно непознати и аз съм напълно непознат за тях.. Страх ме е, че няма да си намеря място и знаейки, колко души са напуснали този свят заради депресия, тъга, самота.. Дори в момента, всичко, което пиша, всичко, което мисля е благодарение на едни слушалки и, любимите ми за състоянието в което съм, песни. Срам ме е, от всичкото това писание докато някой човек, бездомен, гладен и уплашен е някъде там и има нужда от помощ, по голяма. Но въпреки това, събрах сили и излях душата си пред 170 хиляди потребители без да знам какъв ще е резултатът от това, но милея, може би за капчица поне, надежда...

Благодаря за тези, които са отделили време на прочетат това, до поразмишляват може би за всичко това и се извинявам на онези, които първо модерират форума, ако " това " не е пуснато на правилното място.. Лека и спокойна вечер от едно голямо, но все още малко момче..

 
Сподели историята:
 
<< Предишна Случайна Следваща >>
 
 

Коментари

Добави Коментар!
Вземи последните коментари по RSS
 
Изпрати ми имейл, ако някой добави коментар към тази история (какво е това?)
 
Email:
 
  ... ... ...
Коментари на страница: Най-отгоре:

преди: 1 месец, 16 дни
hash: 0ef251d4dd
гласове:
1 2 3 4 5
  (1 гласа)

1.   Тези процеси са нормални, които ти се случват. През тийнейджърството са компаниите, многото приятели. След като стане човек на 20 и повече години, всеки си хваща гадже и стават по двойки. Според мен спри да помагаш на другите хора и да се намесваш в чужди спорове. Гледай себе си, ти да си добре. Не се меси на другите хора. Намери си приятелка, която не те кара да вършиш лоши неща, търси човек, с когото да създадеш семейство. Това са нормални неща в живота. Успех.

 
  ...
преди: 1 месец, 14 дни
hash: 9203298cbb
гласове:
1 2 3 4 5
  (1 гласа)

3.   Здравей приятел, напълно не разбирам няма какво да ти обяснявам защото тяма смисъл много си приличат нещата които ни ке случват и на двамата акж решиш и искаш да си поговориш или поискаш съвет или помощ пиши ми в скайп: iv. iv00 Готов съм да се подкрепим взаимно ако желаеш млади хора сме не може това да продължава, ако решиш пиши ми там.

 
  ...

Коментари очaкващи одобрение: няма
...

Коментари, които са написани неграмотно, с латински или главни букви няма да бъдат добавени!

1. Бъди полезен на другите с коментара си!
2. Хейтъри не се толерират!
3. Обидните квалификации не са аргумент :-)
4. Пазете мъдростта за себе си, другите имат нужда от съчувствие!

Знаете ли, че след символите запетая и точка винаги следва интервал?   [ Да ]   [ Не ]

При нас коментарите се одобряват ръчно. Въведи своя имейл адрес и ще получиш известие, когато бъде публикуван нов коментар.(какво е това?)



Copyright © 2007 Spodeli.net
eXTReMe Tracker