Споделена история от Тинейджърски |
Постоянно безпокойство
преди: 3 години, 9 месеца, прочетена 704 пъти
Здравейте. Момиче на 18г. съм. и имам следния въпрос. Нормално ли е 24/7 да се чувствам напрегната, нервна... все едно нещо ме човърка постоянно. Дори когато ми се случват само хубави неща, нямам проблеми и т. н. страдам за нещо и дори аз не знам за какво. Вярно е, че за годините ми живота ме е поставял пред доста трудни моменти (тук не става дума изобщо само за момчета и някакви си тийн драми), но все пак всичко отминава, нали така? Проблема не е в нещо конкретно, просто постоянно мисля, че предстои нещо много лошо, че някой ще ме разочарова. Не мога да спя нормално и постоянно сънувам кошмари, а доста често и ми се случва изобщо да не спя. Знам, че е много грешно и съжалявам за това, но съм и стигала до опити за самоубийство. Плача за най-малкото или буквално от нищото.
Всеки път, когато се разбера с някой близък да излезем и примерно той откаже, защото му е изникнало нещо аз започвам да плача, да чупя и блъскам, защото си мисля, че никога повече няма да го видя или нещо от този сорт, което осъзнавам, че не е в рамките на нормалното. Още по плашещото е че както си стоя и започвам да си представям как някой, който обичам умира и изпадам в истерия. Имам желание да правя толкова много неща... искам да седна пред учебниците и да уча, да чета книга, да спортувам, но се чувствам супер смачкана и просто нямам сили сякаш. Говорила съм с майка ми за това, но понеже не живея с нея няма как да ми помогне кой знае колко, а и ми каза, че ако сама не си помогна няма да стане и нямало смисъл от психолог. Наистина не знам какво да правя, това нещо ме убива, вече 2 години и нещо съм така и на всичкото отгоре започва да пречи на отношенията ми с приятеля ми, приятелите, роднини...
Ходих на доктор, защото бях започнала да припадам и не можех изобщо да спя и ми изписа някакви хапчета от които заспивах много дълбоко и то докато съм на училище и не успяваха след това да ме събудят и следователно ги спрях. Започнах да създавам отвратителни хранителни навици. 2 седмици гладувам и след това 2 преяждам. Опитвам да оправя нещата, като излизам, когато имам възможност, разсейвам се гледайки филми, но... нищо. Просто това не изчезва. Моля, който е изпитал това и се е спасил да сподели как, защото не издържам вече. Благодаря на всички предварително.
|
Коментари |
|
 Вземи последните коментари по RSS |
| |
|
|
| преди: 3 години, 9 месеца hash: 7771f64ec0 |
|
1. Честно да ти кажа не знам какво е състояните ти. Звучи ми като anxiety, ама не съм сигурна. Ти можеш само да се опиташ да нормализираш ежедневието си– да ядеш нормално и т. н. Не слушай майка си, всики човек има нужда от помощ от време на време, така че се консултирай с психолог най–добре. Не знам какво друго да ти кажа, но се надявам да помогне коментарът ми. Горе главата и късмет :)
|
| преди: 3 години, 9 месеца hash: 67ea22c539 |
|
2. Отиди на психолог. Имаш някакви травми от детството. Побързай и търси помощ.
|
| преди: 3 години, 8 месеца hash: 7ba6d4e69d |
|
3. Рецептата е много проста: имаш нужда от секс. Оправдана си, че си на 18, защото доста жени не могат да го схванат и на 30г.
|
|
