|
|
|
Полезно |
Пакет за пълно възстановяване със зъбни импланти в рамките 5 работни дни. Опитен екип и зъботехници, венозна седация от анестезиолог, временни и постоянни мостове - фиксирана цена
Запознай се с актуалните цени на зъбни импланти в дентална клиника Смайл Дентал Сървисес |
|
|
|
|
|
|
Споделена история от Тинейджърски |
Защо повечето хора стават скучни с порастването?
преди: 3 години, 8 месеца, прочетена 1548 пъти
Здравейте!
От много време ме мъчи един проблем(мъчи-силно казано, но човърка... ). Не знаех с кого да споделя и към кого точно да се обърна, затова реших да се допитам до хората тук. Проблемът ми е, че започнах да изпитвам разочарование към повечето си връстници(приятели, братовчеди и т. н. ), защото всички се променят и не са същите.. (само да отбележа, че съм на 20 години, тъй като забравих да спомена още в началото). Та... Не знам как точно да се изразя, защото е малко трудно за обяснение и проблемът ми не е от често срещаните, но.. общо взето-дразни ме факта, че всички стават еднакви след определена възраст.. Като малки деца всички се различават по начин на мислене, маниери, мечти, гледни точки и въобще-по възприемане на живота като цяло. И са забавни. Имат приключенски дух и любопитство към всичко. Впечатляват се и се радват на малките неща от живота(като красивата природа, мидичките по плажа и т. н и т. н... ) И като цяло са изпълнени с емоции и имат богато въображение. Когато, обаче порастнат и станат колкото мен, се променят и стават някак... задръстени. Нищо не ги вълнува освен дискотеки, алкохол, цигари, секс и бързи коли. НИИИЩО! И масово се превръщат в някакви клонинги. Всеки копира другия и вече никой не е себе си. Маниерите им са еднакви, начинът им на говорене, интересите... Всичко! Никакво разнообразие! Никакво въображение, никаква креативност и никаква оригиналност. Омръзна ми абсолютно всеки, дори и тези, с които до вчера съм играл с играчки по площадките, да се изразява по начини, от сорта на:-"Ко ста'а, брат" ;"Ко прайш, ве" и тем подобни... И честно казано, ако това е порастване, предпочитам да съм бавно-развиващ и да си остана дете на акъл.
Естествено, не казвам, че трябва още да си играят с играчки или кофички и лопатки на пясъка, а просто да останат себе си и да не губят качествата си. Да не губят себе си. И определено да не са им необходими наркотици, алкохол и всякакви други глупости, за да се забавляват, защото, според мен, без тях ще умрат от скука. Защото просто нямат никакви интереси. Те са душевно празни. Аз до ден днешен се интересувам от различни неща, разсъждавам върху доста философски теми, радвам се на красивата природа и на различните култури по света, занимавам се с изкуство и спорт, опитвам различни работи и все още имам жажда за приключения и не съжалявам за това, защото смятам, че животът ми така е 100 пъти по-смислен и вълнуващ от техния еднообразен.. А при тях защо е така? Къде е изчезнал приключенският им дух? Защо са такива? Не мога да разбера!
Слава Богу, имам приятели, които все още са запазили тези неща в себе си, но ме боли, защото останалите приятели и роднини, с които съм израстнал вече не са същите. Все едно са мъртви, а от тях са останали само празни души. Все едно не са те. И вече не ми е приятно в тяхната компания, защото са ужасно скучни и се чувствам самотен и разочарован. Иска ми се да е, както преди! Жалко, че не може времето да се върне.
Предполагам, че тук, в тези форуми, влизат да четат хора от всякаква възраст, така че ще се радвам да видя различни гледни точки по въпроса. Благодаря предварително за отделеното време! Извинете ме, ако имам някакви грешки. Малко ми е тегаво и исках на бързо да "излея" емоциите си и поне малко да ми олекне. Знам, че точно моят проблем не е особено сериозен, но въпреки всичко ще съм изключително благодарен ако вземете темата ми на сериозно и споделите вашите мнения. Благодаря отново!
|
|
|
|
|
|
|
|
Коментари |
|
Вземи последните коментари по RSS |
|
|
преди: 3 години, 8 месеца hash: 5fa9fe015b |
|
1. Това спред мен идва от страха от отхвърляне. Човекът е социално същество и иска да се впише в някаква среда и да е приет. Подсъзнателно започва да подражава дори в разрез със собствената си душевност, само и само да не би случайно да го изолират. Когато си дете, не ти пука, защото знаеш, че мама и тати винаги ще те приемат, какъвто и да си. С възрастта започваш да осъзнаваш, че мама и тати ще са до теб само до определен момент и започваш да се нагаждаш към други среди и често против себе си. Отделно искаш да експериментираш с различни разбирания от тези в семейството, да сравниш, да видиш от първо лице кое е грешно, кое ти допада. С времето хората помъдряват, някои се връщат към собствената си природа, други си остават потиснати, само и само да се харесат. Но вече от позицията на собствения опит, без да се чувстват длъжни да приемат модела на родителите си за изначално правилен.
|
преди: 3 години, 8 месеца hash: 91d6721897 |
|
2. Ами ебе им се и подражават на тия, които считат за големи ебачи. Тъпо е. Ако някой каже, че го интересува Вейдър току виж някоя патка на масата не знае кой е той и му се изсмее. Е, след 5-10г ще се осъзнаят, че няма нужда от напъни и преструвки.
|
преди: 3 години, 8 месеца hash: 4f1e649cea |
|
3. Явно твоята компания мисли само за бързи коли, жени и пиене. Човек винаги живее в някакъв балон. Ако всички в твоето обкръжение говорят за коли и наркотици, то нормално е да смяташ, че всичко е прогнило.
Аз и моите приятели пък сме художници и музиканти. Голяма част от тях са и учители. Редовно си говорим за изкуство, кой какъв проект имал, кой как се справял с онлайн обучението и тн.
Не съм забавен и идеалист както бях на 20г. малко ме поочука живота, но не съм и съвсем захабен и скучен.
Можеби трябва да си смениш средата. Не всичко е толкова черно.
|
преди: 3 години, 8 месеца hash: 406eeb0209 |
|
4. От автора:
Благодаря ви! Чувствам се облекчен, че все пак не всеки втори срещнат е такъв задръстеняк. Явно аз нямам късмет, че предимно на такива се натъквам... Де да бяха и моите роднини(връстници) като вас, а не като тези... празни същества.
|
преди: 3 години, 8 месеца hash: ba30172888 |
|
5. Може би защото други хора не им влияят добре. Или животът ги е праснал. Аз винаги съм си бил темерут и никога не ми е било приятно да се събирам с много хора. Сега съм на 27 и това не се е променило.
Но ако не броим това, има някои добри промени в мен. Възможно е да е защото рядко се събирам с хора и съм си останал себе си. Например като малък пиех мъничко алкохол от време на време; пробвах се да пуша; харесвах футбол и коли; вярвах в Бог, както и в рая и ада. Общо взето каквито са интересите на повечето хора. Явно от тях съм се учел. Даже тормозех животни за забавление, защото не знаех по-добре.
Сега съм пълна противоположност на гореизброеното. Обичам животните; мразя алкохол и цигари; не ме вълнуват нито коли, нито футбол; атеист съм. Даже не чувствам, че ми трябва шоьорска книжка. Мога да ходя цял ден пеша, но не искам да давам пари за шофьорски курсове, кола, гориво и разни други, защото всички имали и някой ми е казал, че е по-добре с кола.
Друга моя промяна е, че вече не съм толкова емоционален пред хора и не приказвам с тях толкова, но пък е почти сигурно, че ако видя малко коте, ще се усмихна. Животните ме радват повече и са ми по-важни, отколкото хората. Даже съм разтървавал каращи се котки. Гледам да избягвам хора, които не биха ми повлияли добре. Лесно бих спрял да се занимавам с някой от познатите ми, ако преценя, че не мога да споделя с него или нея нещо, което ме тревожи и да получа адекватен отговор, ако изневерява на половинката си, и още по-важно - ако не се държи добре с животни. А дали мислиш, че съм задръстен, твоя си работа.
|
...
преди: 3 години, 7 месеца hash: 72da06936c |
|
6. Самият живот те превръща от безгрижно дете в скучен възрастен. Когато имаш сериозни проблеми вече не ти е до мечти. Тъжно е, но един ден и ти ще се промениш. Няма как цял живот да си безгрижен, а алкохолът, купони те и т. н. са опит да избягаш за малко от сивото ежедневие.
|
|
|
Коментари очaкващи одобрение: няма |
... |
|
|
|