Жертва на емоциите си :(
преди: 9 дни, 13 часа, прочетена 167 пъти
Здравейте, от много време се чудя дали да не пусна историята си тук. Момиче на 19 съм, единствените ми близки са майка ми и сестра ми, имам познати, но нямам приятели с изключение на 1 момиче, с което не се виждаме особено често и без това. Таа чувствам се самотна и отчаяна, особено когато се караме с майка ми или сестра ми, което е през ден. В момента даже сестра ми ме нагруби и се разплаках от това и реших да пиша. Много често и лесно се разплаквам и натъжавам. В останалото време съм неспокойна, объркана, тъжна, вяла, без надежда, разсеяна в мой си свят и тн. Лесно се нервирам също на най-малкото, като не съм в настроение. Искам да стоя сама без хора, защото те ме натоварват, затворила съм се и осъзнавам, че не ми помага особено, защото също отвътре пък искам да си имам някого, който да ме обича и да се държи мило, това ми липсва и в работата ми някой като ми говори мило или не само в работа и направо ме разтапя и кара да се радвам дълго време. Пълна съм с липси в момента - комплекс за малоценност имам и никой не ме разбира. Сякаш крещя с пълно гърло в тълпата и никой не се обръща дори. Преди време ползвах наркотици и според мен от там ми тръгна да съм толкова емоционална и странна. Също си внушавам понякога, че хората си мислят някви гадни неща за мен и че само се правят, че ме харесват. Откъм външен вид ми казват, че съм хубава, ама изобщо не го вярвам. Не се приемам, срамежлива и неуверена съм и си личи това адски. Трябва ми коренна промяна бързо, защото вече не издържам и не ми се живее в дадени моменти или имам чувство, че може и да имам нужда от психолог/психиатър? Зная, че е глупава историята ми и благодаря на всички, които я изчетоха докрай :(