Споделена история от Тинейджърски |
С какво съм го заслужила?
преди: 3 години, 6 месеца, прочетена 687 пъти
Момиче на 14 години съм. От тази година се преместих в нова гимназия. Казах си: Ето сега е точният момент да намеря приятели. Едва ли съм толкова зле, нали? Дори съм много готина. Гледам се в огледалото и виждам момиче, на което определено бих станала приятелка. Има проблем. В първи клас бях най-добра приятелка с едно момиче, което всички смятаха за много гнусна и голяма мърка. Е, такава си беше, но освен това беше манипулатора. Успя да ме задържи като приятелка цели 4 години и през цялото това време ме контролираше. Останалите момичета започнаха да ме отбягват. Аз съм красива, умна и забавна. Но от тази приятелка всички тези качества се изпариха и аз започнах да се подценявам. Загубих самочувствие. Ходех с ужасна прическа на училище, не се подържах. Бях също като нея. Само дето тя познаваше някакви хора от училище, а аз бях чувала само за тях. Не се сприятелих с никой. Чувствах се като в ад. На всичкото отгоре ме тормозеха. В пети клас дойде нова ученичка и аз буквално се „лепнах“ за нея. Покани ме на един рожден ден. Беше страхотно. Няколко дни след това се чувствах прелестно. Сякаш се носех по пухкав облак. После започна да ме отбягва. Не я попитах защо. Просто и аз я отбягвах и вече бях загубила всичко. Седях си по цели дни вкъщи, не ходех по рождени дни, никой не ми пишеше и имах чувството, че дрехите ми миришат на застояло. И самата аз. След седми клас се преместих в новата гимназия, за която вече споменах. Всичко вървеше гладко, докато изведнъж осъзнах, че едно от момичетата, с които вече бях по-близка ми пише само във връзка с учебния материал. Когато я питам дали да излезем, тя казва „добре“. Но никога тя не започва да си чати с мен. Винаги започвам аз. Е, омръзна ми. В продължение на седмица не и писах и тя не ми писа. Днес ми писа, но веднага след това изтри съобщенията, сякаш е сгрешила чата. Чудя се какво ми става? Отблъскваща ли съм с поведението си? Защото всичко вървеше добре. Не искам пак да се затворя вкъщи, просто не искам. Искам да излизам с хора като всеки нормален тийн.
|
