Споделена история от Тинейджърски |
Връзка с момче от ромски произход
преди: 3 години, 4 месеца, прочетена 908 пъти
Здравейте, приятели! :) (17г , скоро 18)
Моята история е следната: Преди една година се запознах с момче (22г), което е от ромски произход. От "зарибявка" стана на сериозно. Първите месеци от нашата връзка, баща ми замина в чужбина да работи и тогава бях напълно сигурна, че за този период от време никой от роднините ми няма да разбере. В следствие ,майка ми започна да чува от приятелки за него, и бях склонна да и кажа съвсем малка част от реалноста , скалъпих го де.. Мина един известен период , в който виждах, че нещата от самосебе си няма как да се оправят и реших да седна като хората и да и обесня това което и спестих...От ром до ром има огромна разлика все пак.. Мъчех се близо 4,5 месеца , мислех, че тя ще ми каже да го оставя, и всякакви тем подобни , но уви майка ми се оказа най - пекания човек/родител който познавам. Настъпи време да я запозная с него ,приятеля ми дойде на вечеря в нас , още докато се показа на вратата, майка ми стана веднага и хукна да го прегръща, като че ли е видяла изгубения си син. В последствие той започна да идва по - често в нас , да спи, на майка ми не беше проблем , тя го хареса още от първия път в който го видя, но отвътре и тежеше , че баща ми няма да приеме този факт ,че тя е крила толкова време от него ,пък камо ли приятеля ми е оставал в нас. За малък период от той успя да покаже на майка ми колко е възможно за малко време можеш да приемеш и заобичаш даден човек ,всичко което баща ми търсеше в едно момче за мен , точно приятеля ми го имаше.. Мина половин година и баща ми се върна , виждахме се тайно ,но приятелите на наще са ме видяли и ме заплашиха да го оставя ,иначе щяло да стане страшно. Аз не обърнах внимание на думите им и си продължих по свое му , защото твърде много се привързах към него и не само , рискувам да загубя родителите си. При техните нямаше проблем, че съм българка , многократно ме пускаха у тях , седяхме на една маса и никой не каза ,ти не ставаш за нашето момче , не си от нашите , напротив приеха ме с цялото си сърце за което съм много благодарна ,та мисълта ми е как и кога да кажа на баща ми.. Мислех си дни преди да стана на 18 да му кажа това което трябва или след като ги направя, да знам, тогава вече ще съм пълнолетна и ще мога да вземам сама решения за живота си, но тогава иска не иска няма на къде! :D
Извинете ме за романа който изписах , но искам мнение , за мен това ще е много важно! :)
Предварително благодаря за разбирането!
|
Коментари |
|
Вземи последните коментари по RSS |
|
|
преди: 3 години, 4 месеца hash: 598e289234 |
|
1. Може направо да го запознаеш с баща си, а не да кажеш само "Тате, приятеля ми е ром, но е свестен". Това трябва да се види.
И сред тях има свестни, познават се по това, че поведението им не се различава от нашето, а само и единствено външно.
|
преди: 3 години, 4 месеца hash: 52fdd0442e |
|
2. Запознаваш ги без обяснения и това е. Не е баща ти човекът който трябва да ти избира мъж. Ти ще го уважил достатъчно като му представиш избора си (дори и временен да е) и той трябва да уважи това. Ако е точно момче, какво значение има дали е ром, българин, китаец т.н?
А а ко е българин, но алкохолик, наркоман?!
|
преди: 3 години, 4 месеца hash: 6598359de6 |
|
4. Има всякакви хора, слушай сърцето си. Какво като е ром, той не е ли човек, хората се делят само на добри и лоши, другото са изкуствени разделения. Животът си е твой в крайна сметка, ако се държи добре с теб и се обичате, бъдете заедно.
|
|