Споделена история от Тинейджърски |
Нужда от съвет и подкрепа
преди: 3 години, 5 месеца, прочетена 776 пъти
Здравейте, момиче на 18 години съм и никога не съм писала преди, но сега реших да го направя. За първи път изпадам в подобно състояние на собственото си аз, което е доста непсрисъщо към истинската ми същност, и затова съм много объркана и не знам какво да правя. Може би, вследствие на различни фактори, най-вече предвид обстановката в момента, се чувствам много несигурна и напрегната. Аз попринцип съм доста емоционална и много премислям нещата, особено в бъдещ план, и затова се стресирам много лесно. Тъй като сега ми предстои кандидатстване и се подготвям за изпитите, а искам да следвам Право в СУ конкретно, и също така уча в доста елитна гимназия, където много трудно се изкарват оценките, попаднах все едно в голям капан на стреса и не знам какво да правя. По цял ден уча, пиша теми, уча всеки ден за тестове в училище, онлайн обучението е още по-стресиращо сега, високи изисквания и т.н, и просто това ме подлудява вече и не знам как ще издържа докато завърша. Попринцип съм доста позитивна, обичам да си излизам, да се забавлявам, но вече дори и като излизам, не мога да мисля за друго освен за това какво имам да направя, да пиша, да чета. И най-вече за изпитите ми, много се страхувам да не се проваля, просто съм супер амбициозна, даже май свръх, и обичам да съм продуктивна, и искам винаги всичко да съм изпълнима, както трябва, по най-добрия начин, но вече нямам сили за това. Непрекъснато съм изморена, психически от толкова мисли и притеснения не мога да спя много добре, започвам все повече да се съмнявам и сравнявам, и това ме убива вътрешно. Наясно съм, че нещата са свързани, първоначално емоционално много ми се насъбра, след това естествено психически ми влияя, а вече и физически, и става все по-зле. Държа да вметна, че никой не ме насилва от страна на родителите ми или нещо. Те много ме подкрепят и даже ми съчувстват, че си причинявам това, защото съм наясно, че в голяма степен сама си се филмирам, но не мога просто да го спря. Желанието ми за успех, да сбъдна всичките си мечти /аз съм си наложила много конкретни цели за живота си/, да съм независима са това, което непрекъснато ме кара да уча, да надграждам още и още. Обаче виждам как вече съм станала перфекционистка, всяка крайност не е хубава, разбира се. И просто вече нямам желание за нищо- просто едно и също всеки ден, усилия, време, притеснения. Но просто знам, че ако не си изпълня това, което знам, че ще ме направи щастлива, мисля, че би ме съсипало, като знам колко съм давала от себе си, колко съм го мислила.
И не, не мога да съм просто над нещата или да чакам наготово, не съм такава. Обичам да се чувствам продуктивна и, че сама съм си постигнала желаното. Но, от друга страна, забелязвам и, че колкото повече постигам нещо, удовлетвореното сякаш е моментно, и после пак ставам “алчна” за нещо ново, различно... Сякаш си мисля, че успея ли да привлека и изградя света, който искам (аз съм си голяма идеалистка, знам го ;д), чак тогава мога да получа заслужен покой и щастие. Знам, че щастието е тук и сега, във всеки един момент, всеки ден, но аз живея сега така сякаш всичко е през воля, труд, за да имам нещо, което е несигурно, но, за което толкова копнея в бъдещето.
Знам, че прекалено много анализирам нещата и проблемът ми като цяло е, че на теория знам много, и знам какво трябва да направя, за да не си причинявам този стрес в мовмнта, обаче не мога да го приложа на практика, супер трудно ми е, и затова много си се дразня на себе си.
От друга страна, вярвам и в това, че стига човек да вярва в себе си, в света, да е щастлив и спокоен, той ще привлече това, което му е писано, или което иска с лекота. И сама съм си го доказвала, и точно когато съм била най-щастлива и спокойна, и уверена, и не съм го премисляла, всичко ми е ставало по най-хубавия възможен начин. А сега, като съм в това си състояние, просто не мога да контролирам нещата, и сякаш става все по-зле. Просто трябва да открия нещо да ми помогне, да ме разсейва, обаче трябва да е много силно, сериали, книги, излизания вече не ми действат.
И също да добавя, че освен, че съм си супер себе критична и изискваща, изискванията на системата, на учителите и др. неща, просто ме подлудяват. И правя какво ли не да ги изпълня по най-добрия начин, но това ми влияе много негативно, защото вече започвам да поставям всичко под съмнение, което правя, пиша, казвам и т.н. И вече имам чувството и че като уча по цял ден почти, направо започвам да затъпявам, за подлудяване да не говоря;д.
И отделно от всичко, просто всичко тук все повече ме задушава, грубостта на хората, неразбирателството, конфликтите, супер много ме натоварват, и просто искам хората да не са толкова критични, да са по-откровени и с открито самосъзнание, просто искам да живея напълно свободно, без ограничения (в смисъл на стереотипи, мнения, предразсъдъци), да пътувам, да придобивам опит, тази рутина просто ми влияя много ужасно.
Ще ми бъде интересно, ако някой друг, и то на тази възраст, е в същото състояние, и ще съм много благодарна, ако някой ми даде съвет или поне някаква подкрепа, понеже сама не мога да си я дам...
|
