Как да се справя с проблема, който си открих? - Spodeli.net


Нещата от живота...
 
Реклама


 Начало
 Правила
 Добави история!
 Контакт
 
Споделени истории (107869)
 Любов и изневяра (25912)
 Секс и интимност (12687)
 Тинейджърски (21066)
 Семейство (5514)
 Здраве (8587)
 Спорт и красота (4438)
 На работното място (2551)
 Образование (6688)
 В чужбина (1437)
 Наркотици и алкохол (1006)
 Измислени истории (765)
 Проза, литература (1578)
 Други (15493)
 Избор на редактора (147)
 
Зъбни импланти
Възстановете Вашата усмивка в рамките на седмица!

Зъбни импланти - цени

 

  

Споделена история от Тинейджърски

Как да се справя с проблема, който си открих?
преди: 1 година, 11 дни, прочетена 652 пъти
Здравейте, момиче съм на 19 години почти, и бих казала, че съм доста по-зряла за възрастта си и осъзната. Винаги съм се замисляла много в дълбочина и обичам да анализирам, явно съм си такава по природа. Но написа лък забелязвам как като цяло се чувствам много зле и нямам никаква енергия и мисля, че това е може би от толкова мислене, защото физически не се изморявам и не е това. Покрай ковида май съм влошила това си качество и това непрекъснато “оувъртинкване”, не знам как се казва на бг точно, дали има някакъв еквивалент. Непрекъснато се чувствам неспокойна и всичко отива от нищото, само като се замисля някакви неща. Сега се занимавам с кандидатстване и това също си ме товари естествено, но мисля, че трябва да направя нещо да спра това, защото вече даже не живея на момента, винаги в мислите си някъде в бъдещето, което е много натоварващо. Мисля даже и какво другите може да си мислят, какво чувстват, което дори не знам защо го правя. Премислям всяко мое действие, как другите са го приели или са си помислили. Или се сещам за някакви стари случки, където съм се изложила поне според мен, и ме е страх да не стане отново. И просто е като омагьосан кръг, знам какво трябва да направя, но не и как да го. Ще се радвам на полезни съвети
И като се зачетох в нета.. си се оказва, че това е нещо като болест или нещо такова, и просто много искам да го спра, защото много ми пречи и ме изкарва от реалността, натоварва ме и най-лошото, парира ме от реални действия

 
Сподели историята:
 
<< Предишна Случайна Следваща >>
 
 

Коментари

Добави Коментар!
Вземи последните коментари по RSS
 
Изпрати ми имейл, ако някой добави коментар към тази история (какво е това?)
 
Email:
 
  ... ... ...
Коментари на страница: Най-отгоре:

преди: 1 година, 10 дни
hash: e2fcda2dfb
гласове:
1 2 3 4 5
  (220609 гласа)

1.   ""оувъртинкване”, не знам как се казва на бг точно, дали има някакъв еквивалент."

Да,има–казва се ПРЕМИСЛЯНЕ.

 
  ...
преди: 1 година, 10 дни
hash: f60fe993a8
гласове:
1 2 3 4 5
  (180436 гласа)

2.   Мъж на 31г
Аз съм същия все още. Или може би в последно време поспирам да се връщам назад или да бъркам напред нездравословно. Всякаш разбрах, че не е чак толкова добре. Не е че не можеш да го контролираш, а по-скоро си мислиш, че е по-добре така.
Добре е с мярка, това нещо мори знам го от опит. Вероятно нямаш в какво да се фокусираш.

 
  ...
преди: 1 година, 10 дни
hash: a795eba4b7
гласове:
1 2 3 4 5
  (0 гласа)

3.   Не бих могъл да го опиша по-добре и за себе си. Някак си мисленето за прекаленото мислене предполага мислене и опитвайки се да реши проблема, човек може да се отчая, осъзнавайки, че прекаленото мислене е единственото, което познава. Интересното е, че тази черта дори не се отразява чак толкова върху характера. Или поне върху начина, по който хора в средата ти, дали училищна, дали работна, гледат на теб. Разбира се няма как да се твърди, че каквото и да било, което се случва в главата ти, не влияе върху характера ти, но доколкото мога да преценя, няма как да се изявиш напълно забележимо сред други като такъв "тип" човек, като всичко през цялото време си остава в главата ти. Тук възниква и другият проблем - започваш да се чувстваш откъснат. Ти си сред всички, дори си говориш и се усмихваш, но през цялото време нещо отвътре чопли и ти нашепва, че това не си ти.

Да оставим логистиката настрана. Може да си караме така до утре. Исках само да споделя една история на фелоу оувъртинквача. Допреди месец или нещо от сорта бяхме на купон във фабрика 127. Вечерта върви със силен ритъм, аз се чувствам добре, викаме си с хората от даскалото, пием си, докато след около два часа тва пиене не идва вповече. А и знам, че не беше случайно. Ако нямам точна мярка, то поне имам някаква представа за това кога би било здравословно да спра. Истината беше, че се наливах, за да накарам човъркането да поутихне и мисля, че и ти си го правила, макар че не се познаваме. Този път имаше обратния ефект. Тичам към тоалетната, повръщам си червата, междувременно още 3-ма се изреждат, за да се наведат и покрай главата ми на свой ред да се изхвърлят. Бях останал достатъчно дълго, че някакви да се съберат от проява на грижа. След няколко секунди любопитство някак оставаме само аз и едно момиче от класа, с което нямам близък контакт, но нали е там, айде да ѝ сипя - почвам да се вайкам за това какъв болен мозък съм, как всичко ми страда от липса на смисъл, въпреки постоянните ми умствени усилия, как дори да изглеждам така, всъщност съм тъка и тем подобни глупости. Тя казва, че разбира, аз настоявам, че не знае какво е, както и да е. Виждат ме, че съм за прибиране момчетата. Занасят ме до кола и ме докарват до нас. На другия ден всичко си е на мястото, само дето от всичките месеци досега, прекарани в училище, точно днеска се засичаме със съученичката на стълбите. И здрасти си казахме дажe. ;)

Моралът е очевиден - пиенето не е оптимална превантивна мярка за нищо. Човек трябва да държи тази си черта под контрол или просто да съсредоточава енергията си в нещо продуктивно, за да няма време за прекарване в умисъл.

Ще се радвам и да разбера още за това как ти се отразяват тези дни под карантина.

 
  ... горе^
преди: 1 година, 9 дни
hash: 9781202ed2
гласове:
1 2 3 4 5
  (142012 гласа)

4.   Същата работа! Хубавото е, че с годините симптомите по намаляват, но иначе съм говорила и с психолог, защото това направо ти проваля живота. Вместо да живееш, все мислиш ли мислиш, все гледаш да не засегне някого, все гледаш да се поставиш на тяхното място... И накрая всички ти се качват на главата! Да не говорим какво става като почнеш да анализираш миналото. До лудост може да се докараш от мислене защото казах това и направих онова, а ако бях казал или направил нещо друго...
Не знам какво да те по съветвам, боря се със същия проблем. Мога само да ти съчувствам.
И дано намерим решение.

 
  ...

Коментари очaкващи одобрение: няма
...

Коментари, които са написани неграмотно, с латински или главни букви няма да бъдат добавени!

1. Бъди полезен на другите с коментара си!
2. Хейтъри не се толерират!
3. Обидните квалификации не са аргумент :-)
4. Пазете мъдростта за себе си, другите имат нужда от съчувствие!

Знаете ли, че след символите запетая и точка винаги следва интервал?   [ Да ]   [ Не ]

При нас коментарите се одобряват ръчно. Въведи своя имейл адрес и ще получиш известие, когато бъде публикуван нов коментар.(какво е това?)



Copyright © 2007 Spodeli.net
eXTReMe Tracker