 |
|
|
| |
|
Полезно |
|
Пакет за пълно възстановяване със зъбни импланти в рамките 5 работни дни. Опитен екип и зъботехници, венозна седация от анестезиолог, временни и постоянни мостове - фиксирана цена 
Запознай се с актуалните цени на зъбни импланти в дентална клиника Смайл Дентал Сървисес |
|
| |
|
|
|
|
|
|
Споделена история от Тинейджърски |
Искам да се самоубия
преди: 3 години, 5 месеца, прочетена 1164 пъти
Искам да се самоубия, планирам го от много време и сирурно сега ще кажете ти си на 14 години момиче, да може да съм на 14 но си нямат и ни най малка представа през какво преминавам. Когато съм се родила баща ми много е тормозел мама и бил беден и баба и дядо предложиха да помогнат и че може да останем да живеем в тяхната къща защото съм родена през зимата и няколко месеца след раждането ми баща ми просто си е тръгнал. Когато станах на 3 години мама се омъжи повторно за ученическата и любов мъж който също е бил беден и дори е нямал дом започнаха от нулата и построиха малък дом след 2 години когато аз бях на 5 години се роди брат ми. Когато се роди казаха на мама че е със шум на сърцето и много трябва да се пази и когато изписаха мама от болницата брат ми го задържаха още няколко дни за да се уверят че е добре и няма да се усложни 2-рия съпруг на мама обичаше да излиза с приятели и често водеше в къщи компании и по цяла вечер не можех да спя от силната музика или когато се напиваше тормозеше мама крещеше и за всичко а мен ме пращаш да му копувам още алкохол, 1 път когато ме изпрати до магазина валеше и беше след полунощ спомням си че имах едно счупено чадърче и скъсани маратонки... Когато се прибирах той започваше да ме кара да смятам и да броя пари не ме оставаше да спя цяла вечер казваше ми "Ти трябва да се научиш" В следващите 2 години те се разделиха 5 пъти и отново и отново мама се връщаш очаквайки промяна. Когато исписаха брат ми беше удрян когато плачеше, а по късно вече когато беше на 1 годинка и седеше на паячето му крещеше викаше му стани и ходи, а мама само гледаше счупи паяка и каза "Няма цял ден да седиш в тоя паяк" а после отново се напиваше.
Когато станах на 7 тя официално се беше разделила с този мъж и живеехме във къщата на баба и дядо. Аз смях заедно с баба а брат ми с мама на 3 етаж който е недостроен. Ходех на училище със сандвичи и понякога се молех за едно левче за да си купя една бабичка като другите деца, защо много ми се дояждаше, и така бях лишавана от много неща но когато Ходех на стол и ни давах десерт (плод) толкова ми се ядеше но аз си го криех цял ден и когато се прибирах го давах на две годишния ми брат и той много се радваше. Така станах и четвърти клас после и пети, и с години все по трудно оцелявахме случваше се да нямаме сух хляб и трохичка дори в шести клас след завършването аз на 11 години реших да попитам за работа и бях много ръзвалнувана. И там работих с още 4 деца 1 момиче на моята възраст 2 момчета по големи и 1 момиче по голямо парите които печелих естествено ги взимаше мама и ми копуваше дрехи, обувки всичко за училище, както и за брат ми (от моите пари), а мама дори не споменаваш за нейните пари не знам за какво ги харчеше. Когато завърших седми клас пак работех цяло лято беше най тежкото лято защото работата беше много тежка и бях много отдадена докато моите връстници мислеха повече за дискотеки и приятели и така цялата тежест беше върху мен. Когато завърших осми клас опитах нова работа като чистачка беше много изгодна оферта защото не бях задължена да ходя всеки ден имаше 7 стаи които се повтаряха и понякога бях свободна по 3, 4 дена и да това не означава че излизах вечерния ми час в 6 клас беше 21:30часа в седми клас също и в осми клас беше 22:00 лятото а зимата 20:00часа и сигурно се сещате че когато съм излязла в 20:00 часа лятото и трябва да се прибера в 21:00 беше унизително опитвала съм се никога да не ми прави огромно впечатление какво си мислят хората за мен но на тази възраст бях много наранена емоционално както и физически когато дядо се караше на мама тя си го изкарваш на мен. На 4 март 2020 година дядо почина 3 дни се бореше със смъртта в стаята в която в момента още спя. Сега аз съм 9-ти клас след 18 дни имам рожден ден и ставам на 15 години и все още спя с баба нямам никакво лично пространство и това ме побърква, защото когато почина дядо мама отново се омъжи за бащата на брат ми а аз все още не познавам истинския си баща ( по принцип не искам) и той не ме познава. Не съм от тези деца които биха злоупотребили с алкохол или наркотици дори не пуша и не съм ходила никога на дискотека, уча, и най голямата ми мечта е някога да създам добро семейство и да обиколя света. Всички деца искат най новия Айфон или нови дрехи а аз искам просто нормално семейство и моя стая. Много пъти съм искала да звънна на закрила на детето но винаги ме спира нещо. Искам да се обърна към някоя институция да ме настанят в приемно семейство искам да се спася и да уча да живея нормален живот, защото не мисля че ще издържа още дълго тук.
|
| |
|
|
| |
|
|
| |
|
|
| |
Коментари |
|
 Вземи последните коментари по RSS |
| |
|
|
| преди: 3 години, 5 месеца hash: dac485eb4a |
|
1. Чакаш да станеш на 18 и се махаш от там, това ти е решението. През това време ако имаш на разположение компютър учи уроци за неща, които би могла да работиш.
Като бях някъде на 16 започнах да уча графичен дизайн чрез уроци в нета, на 18 си намерих работа като начинаещ дизайнер и се изнесох на квартира в друг град.
|
| преди: 3 години, 5 месеца hash: d0680011fe |
|
2. много си препатила, но и аз мисля - издръж до 18 г и заминавай надалеч от това семейство. Замини да учиш в друг град и повече не се връщай. Ако можеш нещо да поработваш и да пестиш пари за себе ис ще е добре. Бедността не е най-голямото зло на света има и по-страшни. Така че не съжалявай за живота си и за бедността, повечето хора в България са бедни. Ако решиш като пораснеш ще имаш много пари. Успех.
|
| преди: 3 години, 5 месеца hash: 246e5e8411 |
|
3. Слушай... сега си в тийн годините си и заради хормоните всичко има бяло или черно отражение. А нещата са по-сложни.
Няма никакво значение от какъв background излизаш. Има сираци, има хора от домове, които успяват да изградят прекрасни животи.
Важното е да си поставиш целите и да ГИ ГОНИШ! На всяка цена. Ставаш, махаш се, започваш да работиш, работа има бол и за хора, които са целеустремени е много лесно. Мисли позитивно и със заряд, и ще ти се случат нещата.
Предаването не е изход, още по-малко, че има тоооолкова много прекрасни неща, за които си заслужава да се живее.
Хасан.
|
| преди: 3 години, 5 месеца hash: 6200bac23f |
|
5. Съжалявам мила.. Единственото решение е да работиш и като навършиш 18 да се преместиш някъде другаде и да живееш сама за себе си.
|
| преди: 3 години, 5 месеца hash: 74cad79aed |
|
6. Милата :( Просто се дръж. Изтърпи още някоя година и като завършиш отиди да учиш за висше (ако те влече) или се премести в друг град и започни живота си отначало. Забрави за миналото.
Не се предавай! Вярвам в теб <3
|
...
| преди: 3 години, 5 месеца hash: f6f4083403 |
|
7. Недей да прибягваш до такива импулсивни решения, можеш да направиш този свят по-добро място. Вярвам в теб!
|
| преди: 3 години, 4 месеца hash: 2cef4060bd |
|
9. Не мисли такива глупости за самоубийство! Ако усещаш, че не издържаш, наистина се свържи с ОЗД! Има деца и в по-лошо положение от теб, които също прибягват до ОЗД!
|
|
|
|
| Коментари очaкващи одобрение: няма |
| ... |
|
|
|
|
