Различна от другите преди: 9 месеца, 3 дни, прочетена 756 пъти
Здравейте !!
Аз съм момиче на 14 години. Живея в малко градче. Имам си нормално семейство и приятели. Но съм по-различна. Като повечето момичета и момчета на моята възраст, аз не си падам по чалгата, многото грим, дискотеките и т.н. Аз много харесвам пънк рок музиката и също така този стил ме влече. Харесвам различното, уникалното, странното. Е, не съм толкова откачена та да си подстрижа странно косата или да се боядисам в зелено, лилаво, синьо или нещо такова.
Преди 1 седмица си боядисах връхчетата на косата с червено. Много се харесах и всеки ми казваше, че така ми отива. Майка ми като ме видя направо полудя. Татко донякъде ме подкрепяше. Но майка и идваше това червено да ми го одреже. Само ми се кара. Дори и сега още съм наказана. И само ми казва, че трябва да си сменя гардероба. Повечето ми дрехи са черни или червени (това са ми любимите цветове) Имам тениски на които има черепи или някакви знаци или други такива неща. Дори когато излизам хората ме гледат странно. Аз не знам какво лошо има например в момиче с червен кариран панталон, сива тениска, черен кожен елек, кецове, и някаква раница с графити.
Понякога се чувствам като издънката на семейството. Да ми е лош успеха в училище разбирам, но не е така. Завърших с 5.92 . Знам английски, италиански, и малко руски. Харесвам музиката и свиря на китара и синтезатор. Гласът ми не е от най-хубавите, но учителката ми по музика каза че с доста репетиции някой ден може да имам и музикална кариера xD. Моята мечта е да свиря или пея в рок група, и мисля да си я преследвам до край. Но когато кажа на някой от семейството ми че искам да бъда такава, те ми казват че трябва да се заема с нещо сериозно.
Просто не знам вече как да им говоря за да ме разберат.
Миналият месец си харесвах едно момче. Той мен също. Гледаше ме влюбено в очите. Говореше ми мили думи. Доста бях хлътнала по него. Така около 1 седмица си пишехме. Винаги когато излизахме с компанията, той ме гледаше в очите, закачаше ме. Така и аз реших да направя първата крачка. Поканих го на кафе. Той се съгласи. Разменихме си номерата на телефоните и той ми каза, че ще ми се обади. Чаках го доста време. Той така и не ми се обади.
Когато излязохме с приятелите, той се държеше по-странно. Пак ме гледаше в очите, но не ми говореше. По едно време, той си тръгна и аз го догоних да го попитам защо така вече се държи. Поговорихме си и той ми каза, че не може да е с странно момиче като мен. Интересите но били прекалено различни. Един вид го е срам да е с мен. Аз му казах добре и тръгнах по другата улица. Сега дори не си и говорим с него.
Гадно ми става, че всеки иска да ме промени. Повечето ми приятели и семейството ми не харесват това което съм (външния ми вид). Сякаш се срамуват от мен. Не че съм единствена. Просто градът ми е малак и няма много такива, като с моите интереси. Вече не знам как да обесня, че не съм някоя наркоманка или някоя откачена.
P.S Благодаря на тези, които си направиха труда да прочетат това. Просто трябваше да си излея накъде душата xD.
4. В бъдеще ще отидеш във университет в голям град и ще търсиш нестандартните хора, повечето хора в малките градове са ограничени в ежедневието си. Но такива са хората който променят света различни внасят нови идей, различен начин на мислене.
5. Аз много харесвам различните хора, това, че си различна не бива да те подтиска- напротив, трябва да се гордееш с това, което си, бъди индивидуалистка и не се съобразявай с хорското мнение. Това, че не се вписваш в представите на родителите си и на онова момче, не означава, че няма хора, които ще те харесат точно такава, каквато си.
6. Хората в България са ограничени- това е. Ако идеш в друга държава, не теб ще гледат странно, а онези с огромните коси, надуващи чалга от колите и обличащи се като проститутки /дето са много оборотни в момента, но всъщност са харесвани от най- простите/. Преди седмица се върнах от Австрия- там всички са с разнообразен стил, МНОГО голяма част от тях са като теб, не си различна, просто харесваш определени неща, което не те прави по-различна или странна. Аз не съм същия стил, но пък гледам като тресната точно онези с огромните коси, а не такива, които се обличат като теб. Напълно нормално си изглеждат хора като теб /за мен поне/, но снощи се прибирах, до мен спря една кола, надули чалга вътре, някакво момче, а до него една мацка... какво да ти разправям, такава коса не бях виждала през целия си съзнателен живот, чудя се... как се е побрала в колата тая мацка, огромно нещо, а мята отвътре едни погледи... (: Все едно е изобретила пресата. Направо не мога да ти опиша, такова чудо.. директно ме удари в земята :Д Така че- не се мъчи, не си ти странна, 80% от хората са ограничени и прости, не им се връзвай, говориш си достатъчно езици, че да изчезнеш от селянията им, но това не значи, че винаги ще те харесват, много хора ще те критикуват, но ти не си виновна- не можеш да угодиш на всички. А и след време може много неща да се променят, сега си ходи така, щом се чувстваш добре, да не ти пука.
За майка ти- по-скоро се е ядосала, че не си й казала, а направо си се боядисала на твоя глава /без да се посъветваш с нея/. Или е решила, че се обличаш прекалено мрачно, решила е, че имаш проблеми или нещо такова, майки- какво ли не им минава през главата. Поговори с нея, ще се разберете, обясни й, че това е стил, който харесваш, който те кара да се чувстваш добре и т. н.
А това момче си е просто едно същество. Остави го, казал ти е, че нямате общи интереси- приеми го положително, някой по- добър чака (:
Пожелавам ти успех.
Момиче на 15 години
7. Еми като всички са еднакви. А защо са еднакви? Некакъв си слуша чалга и кючеци (човек от ромски произход) и минава човек без интереси, без собствен вкус (българин) и така и той почва да слуша чалга. И историята продължава-минават хора (българи) без вкус и гледат от циганина, на който това му е музиката родната (кючека) и почват да копират от него и така започват да слушат кючеци, а също и чалга. И така се пълни страната с такива хора без вкус и просто понеже гледат един от друг постоянно и тва ги прави всички еднакви, което също така ги прави безинтересни за хората със вкус. И това е историята.
А ти каква си?
Ти си човек със вкус и те поздравлявам, аз не гледам хората като теб странно, или по-скоро като видя някакъв такъв и малко се изумявам или стряскам де, но просто защото от мноого време не съм срещал такъв човек :D постоянно чалгари срещам със розовите дрешки и тесни дънки и пак розови ботушки (супер женско, даже повече от женско) Рядко се срещат хора с вкус, а именно ценители на рап музиката, ценители на рок музиката и т.н.
бъди такава каквато си, не подражавай на другите, защото щом подражаваш на другите-ставаш чалгарка!
бъди себе си, а до любовта, ще я откриеш и твърде вероятно е да е някой като теб, тъй като напоследък много влюбени двойки които срещам си приличат, и не успях да видя момиче облечено като рокерка, да ходи с момче облечено в розова тениска :D представи си го-смешно е и абсолютно не на място.
8. Не се променяй заради другите. Аз също не слушам чалга, а си падам по рок. Много хора са ми казвали, че съм странна и трябва да престана да се обличам с черни дрехи и колани с шипове или пък ми зяпат тъпо кецовете. Но приятелите ми ме харесват точно такава, нищо че интересите им са други. Просто не се връзвай на останалите, да говорят каквото си искат и се гордей, че си различна и не се сливаш с простата маса от неестествено топирани коси, курвенски дрехи и 5 пласта фдт:)
9. И аз не слушам чалга и предпочитам рок и хип-хоп, знаеш си стиловете. Само дето като обличане не го показвам много, не толкова често. За теб бих казала че не си различна във смисъл- умна си, кво им пука за стила ти! Трябва да се радват, че не си изрусена курва без грам мозък надуваща чалга до дъно и клатеща се в ултра къса пола (може и само колан). Радвай се на живота, бъди такава каквато искаш да си, не си струва да се променяш заради другите. И ако все пак ти е неудобно да те зяпан понамали странността или както го водиш, но не ти препоръчвам.
10. Здравей, сега ще ти кажа какво направих аз преди години... Бях на 16-17 може би, всичките ми приятелки бяха от оня тип: чалга, гримове, дискотеки и т.н. Аз също доста си падах по тези неща, след това обаче всичко се промени (само не слушах чалга). Слушах мн по-твърда музика от теб (метъл-дет, блек, депресивен, паган, малко готик от там нататък рок, хеви и т.н).
Промених стилът си напълно, абсолютно само черни тениски, черен грим, и т.н Да, всички ме забелязваха, зяпаха ме, но бях доста надменна, нито са ме обиждали, нито са се срамували, реших да поробувам на стила.
Казвам ти от личен опит, не е задължително да носиш тениски с черепи, пентаграми и всякакви такива, само за да покажеш какво слушаш-все пак музиката се чувства, не е важно да се демонстрира. Ако все пак, леко промениш визията си, ще бъдеш по-привлекателна, мн загубеняци има и те НЕ харесват момичета със такъв стил.
Пожелавам ти успех, и все пак ако си продължиш така-ГОРЕ ГЛАВАТА, недей да плащаш "данък обществено мнение", просто НЕ обръщай внимание как те гледат, не се заслушвай какво говорят, винаги ще е така дори и без причина. На първо място бъдеи себе си, ако така ти харесва-недей да променяш нищо, ще откриеш сродна душа уверявам те :) посещавай места, където ходят подобни хора, рок клубове и дискотеки. Желая ти успех.
