 |
|
|
| |
|
Полезно |
|
Пакет за пълно възстановяване със зъбни импланти в рамките 5 работни дни. Опитен екип и зъботехници, венозна седация от анестезиолог, временни и постоянни мостове - фиксирана цена 
Запознай се с актуалните цени на зъбни импланти в дентална клиника Смайл Дентал Сървисес |
|
| |
|
|
|
|
|
|
Споделена история от Тинейджърски |
Ненавист към хората
преди: 3 години, 4 месеца, прочетена 865 пъти
Здравейте, пише ви момче на 21 години.
Имам проблем. Изградил съм си представата, че нямам нужда от приятели, познати, "забавления за кухи тикви" както аз ги наричам (разбирайте да ходя по кафенца, молове, дискотеки, събирания и всякакви подобни) и като цяло усещам, че съм развил някаква непоносимост към хората ако щете.
Винаги, когато съм помагал, протягал ръка и доверявал на някого съм бил разочарован, предаден и забравен, когато аз съм имал нужда от помощ. Нямам никакъв интерес да се харесам на хората и въобще не ме интересува мнението им. Имам 3-4 много големи приятелчета, които бих нарекъл братя и с които сме правили какви ли не щуротии, но съм се затворил за всички останали. Много внимателно анализирам всеки, който ме е впечатлил по някакъв начин, начина му на мислене, говорене, възгледите му и чак тогава го приемам за по-близък човек, ако ми харесва. Гледам на 99% от хората като на стадо овце, прости и елементарни хора, от които нищо не става.
Усещам че това е проблем и не е добре, обаче съм си такъв и начина ми на мислене е такъв. Винаги, когато съм помагал на ПОЗНАТИ по някакъв начин на думи винаги са били много благодарни, но на действия ги няма никакви и се крият като мишки. Помагам съм на познати, които поради една или друга причина са нямали пари дори да си купят нещо за ядене. Имаше един такъв индивид, който след като малко си стъпи на краката много бързо забрави, че му бях помогнал със сравнително малка сума (200 лева), но все пак си бяха пари. Този същия се прави на ударен 6 месеца че не помни, че съм му дал пари и когато се засякохме и му намекнах, че не съм забравил че ми е длъжник започна да се държи агресивно, каза ми да не го притискам и ме заплаши, че ще извика полицията за дето го изнудвам и заплашвам, а аз реално го попитах дали има намерение да ми върне парите. Имам няколко такива СХОДНИ случки с различни хора, при които или бил забравил, или в момента нямал, или тамън щял да ме потърси. Общо взето всички са ми паднали в очите изключително много и с течение на времето напълно съм изстинал отвътре и нищо вече не ме трогва.
Наумил съм си, че нямам нужда от абсолютно никого за да постигна целите си и че цялото това лицемерие, фалшиви усмивки, фалшив начин на държание и фалшиви приятелства са ми излишни. Не знам на психолог (Да подчертая, че съм си напълно нормален, работещ и адекватно мислещ човек, имам си приятелка, не съм от проблемно семейство) ли трябва да отида защото усещам, че всичко това е прекалено крайно.
Смея да кажа, че не усещам абсолютно никакви емоции и чувства като радост, щастие, страх, тъга... Просто абсолютно нищо не ме трогва и впечатлява. Когато видя някаква групичка от тъпи гаменчета как се хилят като олигофрени, плюят, говорят много силно, псуват и тегавеят получавам някакво желание да отида и да ги натръшкам всичките на земята. Смея да кажа, че като темперамент съм спокойно/респектиращо-агресивен, апатичен, с доста плашещ поглед, особено когато нещо ме ядоса. Имам доста внушително телосложение (194см на 114кг) Доста често когато ходя по улицата виждам как някои жени (и мъже) ме гледат стъписани/уплашени и едва ли не ми правят път.
Изпитвам много силна непоносимост и отвращение към тъпи кифли, батки (с матки), чичаци селяндури и деградирали пишлемета наркоманчета. Направо ги гледам на кръв. Изпитвам някаква нужда да се сбия или сдърпам с някой, който ми се прави на интересен. Видял съм доста лошо от хората в живота си. Какво да правя?
|
| |
|
|
| |
|
|
| |
|
|
| |
Коментари |
|
 Вземи последните коментари по RSS |
| |
|
|
| преди: 3 години, 4 месеца hash: 7cd3237fdc |
|
1. Ами стягай си багажа за пандиза. Няма да те оставят да ги биеш и изнасилваш съвсем безнаказано.
|
| преди: 3 години, 4 месеца hash: 826a1bb585 |
|
2. Самодостатъчността е един от признаците на духовна и душевна зрелост.
|
| преди: 3 години, 4 месеца hash: cb91788c2c |
|
3. Браво! Само така! Слабостта не трябва да се оставя да вирее!
За приятелят ти - кажи на ВСИЧКИ, какво е сторил, за да знаме нормалните хора и да се пазим от боклуци каот него! Забрави го и НИКОГА не му помагай, та ако ще и на живот и смърт да е! То Светът ще е по-добро място без такива хора!!!
|
| преди: 3 години, 4 месеца hash: 9153cc6a22 |
|
4. Момче на 16. Съгласен съм с вторият коментар, обаче това не извинява противното изказване на автора. Според мен той не е душевно здрав, даже далеч от това. Душевно здрав човек няма да дойде тук и да хленчи, че не харесва хората и да изразява желанието си да ги нарани физически и психически. Това е признак на човек с комплекси и емоционална слабост.
Аз също не харесвам описаните от автора хора, обаче разликата е че аз не ги мразя и не копнея да ги наранявам.
Според мен авторът трябва да осъзнае, че сам си троши главата, като ненавижда тези хора. Трябва, той сам да си изгради кръг с неговите приятели, приятелка, семейство, и да не излиза от там, и да не допуска повече, ако така е най-добре. Даже ми е малко смешно, че има близки хора, с които дружи, както и приятелка, а се оплаква и го е грижа за хора, които нямат нищо общо с него.
Относно онзи човек, които ти дължи пари, забрави го. Лесно е. Ако е толкова сериозно, ти имаш причина да повикаш полиция.
Дано съм помогнал.
|
| преди: 3 години, 4 месеца hash: c9aed772e7 |
|
5. Ако ти мислиш, че си студен, явно не се познаваме. Хаха. На мен ми изглеждаш нормален. Ти имаш повече от мен. Аз нямам приятели, само познати. Дори с роднини, които не съм виждал от години, нямам желание да се срещам. Нямам и приятелка от 2 години, защото не говоря с всекиго, особено ако не ми се налага. Дори ако се разбирам добре с някои хора, не ми е трудно да се разделя с тях. Това наранява само тях. Приел съм, че всички приятели са временни. Ако някоя ме хареса, се питам докога. Ако откажа да дам пари на заем, за някои хора може да съм стиснат, но аз нямам доверие на хората и не очаквам много от тях. Даже търся начин да се оттърва от малкото ми останали чувства към хората и да продължавам смело напред, без да се надявам да бъда някой в очите на другите. Една хубава музика ми е достатъчна да ми оправи настроението и да ме мотивира. А за мен от хора, които пушат на публични места, по-противно нещо няма. Знам, че сега ще започнат да ми дават по една звезда, но понякога без хора наблизо е по-добре.
|
|
|
|
| Коментари очaкващи одобрение: няма |
| ... |
|
|
|
|
