 |
|
|
| |
|
Полезно |
|
Пакет за пълно възстановяване със зъбни импланти в рамките 5 работни дни. Опитен екип и зъботехници, венозна седация от анестезиолог, временни и постоянни мостове - фиксирана цена 
Запознай се с актуалните цени на зъбни импланти в дентална клиника Смайл Дентал Сървисес |
|
| |
|
|
|
|
|
|
Споделена история от Тинейджърски |
Непрекъснато се чувствам виновна
преди: 12 години, 10 месеца, прочетена 4645 пъти
Здравейте, ето я и моята болежка. Каквото и да направя, в себе си чувствам, че не е достатъчно. Винаги се чувствам виновна и често се връщам назад във времето, преповтавяйки някои случки и си казвам, трябвало е да направиш това, а не онова, което направи.
Струва ми се, че никога не правя или казвам правилните неща и често съжалявам за действията си. Дали не правя много грешки или е просто някаква параноя? Ревала съм за глупости, например казала съм някоя дребна лъжа на родителите си и после направо ме изяжда.
Освен това съм много чувствителна и всяка критика направо ме смазва. Не съм лицемерка и никога не се подмазвам на хората, може и така да звучи, но не е вярно и винаги са ми казвали, че съм много вироглава и не слушам, като ми се говори. Започвам да се замислям за всяко мое действие и тази вина ме изяжда просто, а понякога дори не знам за какво ми е виновно.
Онзи ден просто реших, че е ужасно, че тегля филми от замундата и просто щях да се разрева седяла съм часове в леглото и си казвам ти за нищо не ставаш, ти си ужасен човек... Освен всичко все ми се струва, че разочаровам всички около мен. Но не мисля, че има със какво - отличничка съм в класа, помагам вкъщи, в даскало съм добра и отзивчива, и безкомпромисна, когато се налага, без да се подмазва, както споменах.
Рядко се чувствам удовлетворена от себе си и най-малките ми грешки ме пращат в бездната. Мислела съм за самоубийство...
Недейте да се смеете и не ме критикувайте, моля ви и без това ми е трудно. Кажете как да превъзмогна това и да спра да приемам нещата толкова навътре, плийс!
|
| |
|
|
| |
|
|
| |
|
|
| |
Коментари |
|
 Вземи последните коментари по RSS |
| |
|
|
| преди: 12 години, 10 месеца hash: 108db9f28c |
|
1. Не ти си проблемът а всички около теб.
|
| преди: 12 години, 10 месеца hash: c7bf074d72 |
|
2. Tрябва ти любов,чувстваш се не обичана и заради това е всичко.
|
| преди: 12 години, 10 месеца hash: 458686fb82 |
|
3. Здравей мила, аз бих те посъветвала да гледаш по-положително на живота, не бъде толкова самокритична, всеки прави грешки, не е нужно да се чувстваш виновна за глупости, гледай напред. Ако е имало някаква неприятна ситуация, не се обвинявай, забрави я. Съсредоточи се върху себе си и в/у положителните ти черти, ето отличничка си, помагаш у вас, явно си добър човек, повтаряй си го. Опитай се да си доволна от себе си, от малките жестове, които си направила. Гледай положително на живота, усмихвай се, ти се прекрасно човешко същество и трябва да опиташ да бъдеш щастлива, намери мир със себе и забрави всичко лошо.
Знам, че е много трудно, но вярвам, че можеш :) (Прегръдка)
MJ
|
| преди: 12 години, 10 месеца hash: f4d90525fa |
|
4. И аз съм така. Сега съм на 21. Като бях по-малка, положението беше още по-зле. Постепенно взе все по-малко да ми пука за критиките и да се чувствам виновна за грешките си, но все още не съм се освободила напълно от това. Трябва да спрем да се интересуваме от мнението на околните. Трябва да се научим да обичаме себе си безусловно, без тази вътрешна любов да зависи от нечие чуждо мнение. Защото никога не можем да угодим на всички. Все ще има някой, който смята, че нещо, което правим не е правилно и хората като мен и теб, които са чувствителни,
ще се измъчват. За това решението е да не се интересуваме от ничие мнение. Съсредоточи се върху положителните си качества. Всъщност защо дори трябва да имаш положителни? Родила си се, живей си живота, спокойно и приятно, има ли значение дали си хубава, умна, добра? Просто се наслаждавай на живота. Успех. :)
|
| преди: 12 години, 10 месеца hash: 446fc4f4fe |
|
5. Ох, миличката... същата съм като теб! От малка бях такава, а съм над 20. Обаче още от дете, една вина за всичко ме глождеше, станах мизантроп направо, защото всеки досег с хора ме нараняваше, все мислех,че греша някъде...
Сега общувам с много хора, харесвана жена съм.... но остана ли абсолютно сама, вината се връща...
ОБЩУВАНЕ!!! Това е решението!!!!!!!! ОБЩУВАЙ, ИЗЛИЗАЙ, ГОВОРИ! ПЪТУВАЙ!
:))
|
...
| преди: 12 години, 9 месеца hash: 4e655c6929 |
|
6. Мила, и аз също много скоро бях в твоето положение. Разбирам те напълно. И аз така бях- мислех си че все на всяка крачка правя грешки. Много тежко се чувствах, защото от една страна родителите ми ми казваха и повтаряха, че правя грешка след грешка. Те ме критикуваха.
Та, моят съвет към теб е да се успокоиш. Имаш нужда от много спокойствие. Бъди по оптимистична и поговори с родителите си. Какво значи, че правиш грешка след грешка? Напротив, най-голямата грешка в живота ти ще бъде, ако все се следиш и мислиш, че ще допуснеш грешка. не се ядосвай за глупости, за да не си докараш някоя болест още от малка. Не си струва, повярвай. Успех!
|
| преди: 5 години, 8 месеца hash: c1476fed6e |
|
7. Боже, аз съм същата. Като по-малка постоянно се притеснявах за това, че лъжа нашите или, че съм ги лъгала и ме изяждаше, ако не им кажех, а сега съм на 18 и имам същия проблем с приятелите си. Много ме е страх да не ги нараня или да не издам някоя тяхна тайна и това е проблем, защото не мога да пазя тайни. Чувствам се виновна, когато им издам тайната и това ме побърква и то за дреболий е понякога. Чувствам се ужасно и постоянно виновна, какво да правя?
|
| преди: 3 месеца, 11 дни hash: 06e886e004 |
|
8. Трябва ли за всичко да се извинявам?
|
| преди: 3 месеца, 5 дни hash: b812c49f1d |
|
9. Имате ОКР / обсесивно-компулсивно разстройство/.
|
| преди: 3 месеца, 2 дни hash: 59fdf9eeff |
|
10. Аз съм на 45г. и имам постоянно чувство за вина, че не съм направил всичко което съм мислел трябва да направя през деня. Въпреки че сигурно успявам да направя доста неща, продължавам да чувствам вина, че не съм направил и още или пък съм направил някое от тях грешно.
Най-вече в отношението ми към децата ми, тъй като искам да им помагам във всичко и по-всяко време, въпреки че знам, че е по-добре да ги оставя да го направят сами, защото така се научават и развиват.
Т. е. изпитвам вина и в двата случая - ако им помогна, че не съм ги оставил да се научат. Или че съм ги оставил и те се мъчат, а не съм им помогнал.
Другото за което изпитвам постоянна вина е в отношението ми с колегите и приятелите, и че правя или казвам нещо, което после осъзнавам, че е било грешно или тъпо.
|
...
| преди: 3 месеца, 2 дни hash: 59fdf9eeff |
|
11. Другото за което постоянно се обвинявам, е че не се развивам достатъчно професионално. Искам но все отлагам и отлагам заради по-важни неща.
Но вината от това, че не съм достатъчно добър за децата ми ме кара да се замислям да напусна жена ми, за да не и се пречкам, и ако може друг по-добър мъж да се грижи за тях. Понякога вината е толкова силна, че дори се замислям за самоубийство, но бързо ми минава и едва ли ще го направя, тъй като все пак искам да помагам на децата си.
|
| преди: 2 месеца, 8 дни hash: c0b7f192f1 |
|
12. Поставяш на първо място най-важните неща, а първото и най-важно нещо за човек е да оцелее, второто, да се чувства горе-долу добре. Елиминирай външните дразнители, задай си въпроса като теглиш филми от замундата какво те притеснява? Какво по-хубаво ще се случи в света, ако спреш да теглиш?
Ако искаш да разбереш малко за състоянието си, има една книга, казва се "Свръхчувствителните хора", не помня автора.
Накратко моето мнение, не си щастлива, липсват ти хормони на щастието, понякога това е от средата или стрес, преумора, понякога е генетично.
Ако е първото гледай да спиш достатъчно, спортувай, сигурно имаш енергия, като се измориш ще забравиш тревогите си поне малко. Пий течности, витамини от групата В.
Най-важното е да не допускаш да продължава това състояние,
Бил съм в твоето положение, отидох на психиатър, пробвах 2-3 лекарства и в рамките на година се оправих. Така че начини има.
|
|
|
|
| Коментари очaкващи одобрение: няма |
| ... |
|
|
|
|
