Споделям
преди: 3 години, 4 месеца, прочетена 814 пъти
Здравейте, аз съм момиче на 14 години и след месец правя 15, тук съм защото имам нужда да споделя...
Така, още от малка съм много харесвано момиче, но имам ужасен характер и успявам да отблъсна всички около мен. Никога не мога да си сложа мярка на езика и съм супер чувствителна личност. Занимавам се професионално с танци от 4 години (в такова училище съм) и с актьорско майсторство от почти 5 години. Съученичките ми ме мразят, защото съм ИСТИНСКА...(нормално ли Ви звучи). Имам по-малък брат и по-голяма сестра тя е в чужбина от тази година. Преди споделях всичко с нея, както и с майка ми, но вече не съм сигурна, че на тях им пука какво им говоря. Те не ме слушат изобщо, с най-добрата ми приятелка се отдалечихме, защото от тази година тя започна да пуши, да прави партита и да иска да пуши трева, а аз започнах да мисля за образованието ми, да участвам в конкурси с писане и уча доста. От малка ми казват, че съм умно и способно дете, но винаги съм се подценявала. Миналата година бях много близка с едно момиче от класа, но момчето което тя харесваше реши, че е влюбено в мен и и каза, че сме се натискали, и с нея се скарахме. И тази учебна година тя и още няколко момичета, които ме мразят от класа ми, пуснаха слух, че съм лесбийка само защото са чу ли разговора ми, и са ми видели чата (а той е цветен) с най-добрата ми приятелка... А изобщо не ми беше до тях, защото лятото имах много тежка раздяла с едно МОМЧЕ, което всъщност много обичам...
Миналата година точно преди рожденият ми ден, отново ме вкараха в драма с момче и ме приклещиха в женската съблекалня, за да ме заплашват. И съм може би един от малкото хора, който се радва, че има карантина и да... Всеки ден се прибирах в нас и ревах, а ако не дай си Боже се разплаквах в училище те ме нападаха. Бях почнала да правя опити за самоубийство, да пия успокоителни особено след първата карантина, защото по време на нея всяка вечер си говорех с едно момче което познавам от 7 години, но никога не сме си били близки, но тогава започнахме да си споделя ме и аз почнах да го харесвам, казах му го, а той ме заряза и започна да се държи ужасно с мен... Да пуска тъпи и гадни сторита свързани с мен и така... Реших, че имам нужда да споделя

Коментари	Добави Коментар!
Вземи последните коментари по RSS
Изпрати ми имейл, ако някой добави коментар към тази история (какво е това?)   Email:

преди: 3 години, 4 месеца hash: 102cf46505

гласове: 1 2 3 4 5   (220609 гласа)

1.   Много съжалявам за това, което ти се е случило. Знам, че е трудно понякога да игнорираш такива хора, които пускат грешни слухове за теб, но не трябва да ти пука щом не е вярно. Не се разстройвай ако някое момче не те харесва. Това значи, че още не си открила голямата любов и те първа ти предстои. И НИКОГА ама НИКОГА не се опитвай да сложиш край на живота си. Животът е дар, който не трябва да се губи току така. Помни, че след всяко зло следва добро. Концентрирай се върху хубавите моменти и се опитай да си намериш приятели, на които им пука за теб. Наистина има такива хора. Късмет.

 

...

преди: 3 години, 4 месеца hash: 3cf7f0960d

гласове: 1 2 3 4 5   (180436 гласа)

2.   Все едно аз съм писала това. Разбирам какво ти е и ти съчувствам. Моят съвет е да спреш да търсиш разбиране от хората около теб-няма да го получиш. Просто не споделяй с другите нищо лично,защото ще го използват срещу теб. Все някога ще намериш приятели,ще откриеш и истинската любов,но...това няма да стане в училище. А момичетата,които се държат зле с теб,чисто и просто ти завиждат,тъй като виждат,че си повече от тях.И е време да повярваш в това. Казваш,че се подценяваш. Трябва да спреш,да си вдигнеш самочувствието. Ти имаш причина да си уверена,за разлика от онези,които те мачкат. Не трябва да ти пука. Те искат да си отчаяна и депресирана,да плачеш,да се чувсваш самотна. Не им доставяй това удоволствие! Не си заслужава да страдаш заради такива хора. Учи,развивай се и един ден ти ще имаш семейство,ще сбъднеш мечтите си и ще бъдеш щастлива. А те ще са пропиляли живота си напразно. Желая ти късмет!

 

...