Онези нестандартни моменти
преди: 3 години, 4 месеца, прочетена 1005 пъти
Историята е стара, понеже нали сега заведенията не работят, но аз какъвто съм Вазов по душа, пиша си ги нещата, та после да имам какво да разказвам на хорицата, да им пълня душиците с живец. :)

Миналия ден вземам джофрито и ще ходим на дискотека. Е малко се изсилих с това понятие "вземам я", защото от както катастрофирах преди 2 седмици, вземането й се изразява в "ще дойдеш първо до нас, или направо там?". Избрахме си текила клуб и дайй жега, уискита, алкохоли, шампански, наргилета и други витамини. Много жетони отидоха, слава на бога, че бяха от взаимния фонд, защото сега иначе нямаше да си позволя лукса да ям пилешка кълка. Инструктирал съм я да си вади портфейлчето демонстративно, когато ми плаща поръчката. Добре, че е почти толкова глупава, колкото мен и ми се връзва и размятква портфейла вади там някакви жетони от него и плаща. Много обичам някой да ми плати нещо, толкова е приятно.

До нас на бара се намърдаха 4 момичета. Ама едни фусти, рокли, корделки и други украси по телата си носеха. Настанителките са малоумни, мислят си, че на бара сядат само тъпаци, които няма да направят голяма сметка, защото на масите се изисква консумация на бутилка. По тази причина слагат хората на бара един върху друг, за да може на всеки стол, като има настанени 3 човека от всеки да вземат по 20 левчета. Тъпи бе тъпи не знаят, че някои хора наистина обичат бар плота и им доставя удоволствие, когато са се смазали цяла седмица да си вземат джофринцито и да си пият и пушат. Направо, за да не кажа, че настанителката им посочи нашите столове ще се изразя така - посочи им пространството от 8 милиметра между и отстрани на нашите столове. Там едната идва до мен и ще ми говори - извинявайте, че така, няма да ви пречим надявам се, викам си на ум ти тука с тия цици няма да ми пречиш, но ако бяхте по-грозни да. На глас й казвам забавлявайте се.

Стоим си ние колектива от мен, русото съкровище мамино сладко златно ненагледно, и тия милейдита. Аз набързо пращам почти темплейтския есемес на моите хора последователно: тука става има корделки, идвай. Уклончиви отговори, кой си ебе приятелката, кой си ебе ръката, кой спи, кой незнам си какво.

Пушим си пием си и туй нащо си драска интензивно на смартелефона. Доста концентрирано при това. Отива до тоалетна и едната почти скача върху мен и ми казва: НЕ ТИ ЗАВИЖДАМ. Викам й уоу какво говориш? Тя ми обяснява: тиии излязъл си с мацката си, а тяяя пише цяла вечер на някой, много е тъпо така. Тука реших да не казвам, че знам какво, защо и т.н. си пише и влизам в стила на спасителката си и й обяснявам някакви общи неща, не помня какво, но по-важното е, че не казах нищо.

Благодаря на... де да знам на кого да благодаря, че съм толкова умен и прозорлив, но аз усещайки на къде отиват нещата с това писане, реших да кажа на съкровището, че моите хора ще наминат. Естествено не й казах, че съм им писал, че тука са разхождат набъбнали цици, а й казах, че ще си правят парти с нас. Нямаше да дойдат, но това тя не го знаеше. Минава още малко време, в което зад рамото на принцеската намигам и правя физиономии на спасителката си, плезя й се и прочие зрели методи на комуникация и занимания. Съкровището пак излиза за малко й тази идва и ми казва до кога ще търпиш това? Гледам я аз някакви черни рокли облякла, червени червила и месести цици, чуплива коса, абе хубава история е тая. Отговарям й: докато имам интерес от баща й (долна лъжа)! Тази се ошащави и се вкара във филма. Резултатът беше постигнат. Връща се наща и ми казва леко притеснена, че отива. Казвам й, че я разбирам, ако иска и аз да дойда, но всъщност, какво да идвам, като няма да е уместно, а дори ще е тъпо и се разбираме, че тя тръгва, а аз оставам да чакам въображаемо потвърдилите ми приятели. Тя разбира се не знае, че потвърждението е въображаемо, нали споменах, че съм умен.

Вдигам ръка, поръчвам си. Вече сам. Компанията до мен с изумление гледа, че 10-та минута съм сам, а не им обръщам внимание. Интересът им беше съпоставим с този, който имам аз, когато бъркам с двата си пръста в .... за да видя какво има там вътре. По едно време се подават разни чаши, наздраве наздраве, въпросите стават все по-смели. Аз като на интервю. Ама от колко време ходите, ама кой е баща й, ама как така, ама тя къде отиде, ама вие заедно ли живеете. Толкова много въпроси от жени с големи цици, че се замислих, защо въобще е измислена играта, като можеш да отидеш да изпиеш едно малко с една руса главичка, после да я разтикаш и всичко тръгва, като в шампионската лига.

Играта си не я описвам, защото трябва да си пълен малоумник, ако сбъркаш нещо, когато 2-3 жени се редуват да ти задават въпроси, да дават задълбоченото си мнение, да дискутират личноста ти с теб и помежду си.

Разменихме си контактите, телефони и файсбуци, дадохме на пощенските си гълъби да ни помиришат и се разбрахме да ходим другата седмица на дискотеки и разврат. Когато ги покажа на моите хора, те вече няма да са сдуханяци, а ще ме задърпат за ръкава с думите: улиии ари ари! Аз дори мога да взема пишещото по смартефона съкровище, а мога и да не го направя. Но май ще го направя, защото съм решил да покача сериозността си до 90% от времето. Така ще стана мъж за чудо и приказ, както по романтичните филми.

А тя къде отиде ли? Една от най-близките й приятелки нещо са взели с линейка майка й, че всякакви болести виреят на този свят. Тя е сама утях, реве (много ясно). Не й дали да спи в болницата. Наща отива да я утешава и да си спят двете. Подкрепям я. Докато е била в болницата си драскаха по умните телефони, а после нашата доблест отиде утях. Това е.