Споделена история от Тинейджърски |
Предадена
преди: 3 години, 11 месеца, прочетена 959 пъти
Здравейте, няма да издавам много на вас, най-много да ви вметна че съм на 16 от град София и съм напълно отчаяна от хората, които ми се пишеха за ''приятели''. Всеки се е сблъсквал с фалшиви приятели, нали? Но се замислете, ако всичките ви накрая се окажат такива. Приятно ли е? Чувстваш се като пълен глупак, боклук, изоставен, изритан в ъгъла, парцал да не изброявам още. Забравих да спомена, че съм момиче, което усложнява всичко, само защото женската злоба и завист е по-голяма от броя на жените по тази свят!
В детската не мислех за приятели толкова, даже почти не си спомням, само си спомням, че ревах за баща ми да ме прибира.
В училище имах една много свястна приятелка от 1 до 4 клас, но в същия клас имаше едно момче и още 2 момичета, които бяха опасното трио буквално. Съсипаха ме много от подигравки, че бях грозна, пъпчива, бедна и тем подобни
В 6 клас също имах една много свястна приятелка, но просто се случва всеки да си тръгне по неговата посока
Голямата драма започна в 8 клас до сега(сега съм 9-ти)
Накратко:Заплюх си една за приятелка и бях толкова глупава, да ѝ се доверя за много неща, които стигнаха до всички от съседния клас. Заболя, но ми мина. Имах една приятелка през лятото, която ми беше като сестра, но и тя ме предаде много долно. Завиждаше, че мен ме харесват повече и ме заглеждат, аз не го правя умишлено, а тя спеше с всеки, за да не чувства сама, разбирах я, докато не започна да ме контролира с кой излизам, разбра, че си падам по едно момче и полудя. Постави ми ултиматум и нямах избор. А и не беше само това, просто дълга история, накратко: И тя ме предаде по-жестоко от всичките досега и ме плюе зад гърба ѝ и говори навсякъде, че съм леко момиче и такива.
Отчаяна съм как фалшивите хора ти говорят, че всичко им е криво, а тези които дават всичко си мълчат, за да не обидят някого. Не знам, в какъв свят живеем или държава... Вече не мога да се доверя на себе си, плача всяка вечер, не ям и се питам само аз ли греша, защо само ме използват и ме захвърлят като боклук. Как го заслужих?
Надявам се да имате някои полезен съвет, какво да правя, искам някой ден да имам приятелка с която да си казвам всичко и да не се притеснявам, че ще ми говори зад гърба.
Хубав ден! /Приятна вечер!
|
