 |
|
|
| |
|
Полезно |
|
Пакет за пълно възстановяване със зъбни импланти в рамките 5 работни дни. Опитен екип и зъботехници, венозна седация от анестезиолог, временни и постоянни мостове - фиксирана цена 
Запознай се с актуалните цени на зъбни импланти в дентална клиника Смайл Дентал Сървисес |
|
| |
|
|
|
|
|
|
Споделена история от Тинейджърски |
Егоестична ли съм?
преди: 3 години, 2 месеца, прочетена 756 пъти
Обичам нашите, но вече прекаляват. Почти на 17 съм. Не ме оставят да спя в стаята ми. Викат че не могат без мене. Аз нарочно понякога се бавя в тоалетната и след 15 минути излизам и виждам че спят. Това не мога да го споделя с приятели и им казвам че просто нашите принципно около 10 вечерта ми взимат телефона. Понякога прекалено много ме глезят и аз им казвам "Оставете ме да направя това сама. Вече съм голяма." но те не слушат и после викат "Уж си голяма ама нищо не правиш." и се ядосвам. Знам че това което правя не е правилно, но понякога ще почна да им посягам. Не много. Само леко. Но след това се чувствам виновна. А и прекалено са досадни като ми влизат в стаята през 15 минути. Заради тях не мога да си говоря на видео разговор с приятели. Не че го правя де. Понякога им викам. Да не говорим като излизам с приятелки че не ме пускат много на далече. А приятелките ми дори не трябва да питат за да ходят до центъра. Много се дразня като видя приятелите ми да качват снимки в центъра. Всички са излезли заедно без мен. И защо не са ме извикали? Сигурно си викат "Тая има строги родители, ще каже не, не си заслужава да я викаме." или тем подобни. Един път всички искаха да излезем на кино. Колкото и тъпо да ви звучи, в живота ми абсолютно никога не съм ходила на кино или концерт с приятели. Молех нашите половин час. Викам им че една приятелка ще плати за нас. Ама те пак "Някой да не те обара." "Да не те отвлекат и убият. Лесно ще те грабнат от улицата." и тем подобни. Един път ми се дояде мляко и ги помолих да отида до близкото магазинче. След няма и 3 минути щях да съм вкъщи. Ама пак не. Все пак някой може да ме отвлече или открадне парите. Най-добрата ми приятелка много пъти ми е писала как родителите и я пускат до близкото магазинче. Като кажа на нашите те ми викат че ги лъжа. Понякога да, лъжа ги. Защото са строги и не искам хората да ме мислят за загубенячка отново.
Също съм честна с тях и им казвам че искам в бъдеще да живея в мой собствен дом. Те ми се ядосват. Баба вика "то аз след години като умра майка ти ще е сама, засрами се жената сама ли искаш да я оставиш?" и също имаше слухове че ваксината ще ни стерилизира и аз викам на нашите че не ми пука. Не им казах че не искам деца. Тогава направо ще побеснеят. Но аз мразя деца. Досадни са. Сладки са, да не го отричам. Ама не се виждам омъжена с деца. Е, да може да си имам гадже, ама няма да се женим и да имаме деца. Не съм против брака, ама не е за мен.
Сигурно ще си кажете "Живей при баща си." ама не. Баща ми е по-зле. Той ми се рови в телефона. Един път докато спах усетих нещо и се събудих. Видях баша ми. Гледам 3 сутринта. Мисля си "Дали ми е ровил в телефона отново?". Един път оставих компютъра включен. Бях в група с приятели. Там си писаха глупости. Събудих се и видях че групата я няма. Чудя се какво става и гледам че съм се махнала. Ама аз не се бях махала. И стигнах до извода че баща ми се е ровил в личното пространство. На него не му пука за мен. Само ми се рови в личното пространство и ако види нещо което не трябва ми се кара. И като цяло не се чувствам в безопастност с него. А и винаги като се караме(по-скоро той вика и аз се опитвам да не рева) винаги аз съм виновна. На него никой не му е виновен. Винаги е невинен. За това баща ми не е опция. А и не сме се чували почти от 2 години и бих искала тези отношения да продължат по този начин.
Та, егоеистка ли съм че не слушам нашите? Егоистка ли съм за това че не искам деца? Мама няма други деца. Тя има брат. Ама той няма деца а и е вече на 45. Така че родата свършва с мен. Егоестично ли е? Егоестично ли е че лъжа нашите понякога за да не изглеждам като загубенячка и да си правя това което искам? Имам въпрос за хората които имат строги родители и вече са над 18. След като навършите 18 имате ли свобода?
|
| |
|
|
| |
|
|
| |
|
|
| |
Коментари |
|
 Вземи последните коментари по RSS |
| |
|
|
| преди: 3 години, 2 месеца hash: cac0b0a806 |
|
1. Нещо много ми се струва измислена тази история. На 17 съм и смятам, че по този начин може да пише и разсъждава дете на не повече от 12. И все пак, ако наистина си на 17, много тъжно..Хората ще кажат "Тя има нужда от съвет" или както пише във форума "'пазете мъдростта за себе си". Но след като историята е НАПИСАНА, ако не друго, поне можеше да е издържана грамотно. Сори ама не мога да се абстрахирам от това егоЕстично, което на всичкото отгоре е написано едно 5 пъти в този текст. Ако все пак има нещо вярно, седни да четеш вместо...и аз не знам какво правиш след като толкова никъде пък не те пускат.
|
| преди: 3 години, 2 месеца hash: b94e3e1ba8 |
|
2. Здравей,
Да хората сме егоисти и това е съвсем приемливо.
Искаме да сме щастливи, позовавайки се на собствените си разбирания за щастие, спокойствие, хармония. Дори да нараним другите. Ако не ги нараним, нараняваме себе си. Не е лесно да се намери компромисен вариант, но едва ли е невъзможно.
Нормално е близките ти да се тревожат, но не е нормално да те спират да живееш заради собствените си страхове. Едно е да не те пускат да се прибираш в 5 сутринта, съвсем различно е да те лишават от възможността да живееш тези си години - гаджета, любов, приятели, кино, разходки, събирания. Предават ни, предаваме, обичаме, изоставят ни, изоставяме, разбиват ни и ни разбиват. Сега е времето да започне да ти се случва всичко това. Няма да избягат от теб тези чувства, колкото и да искат да те предпазят.
Въпросът обаче е, че няма как да им го обясниш. Може би трябва да седнете и да поговорите и заедно да потърсите границите, които да поемеш ангажимент да спазваш.
Може би друг възрастен трябва да им каже, че предпазвайки те, те те лишават от възможността да трупаш опит.
|
| преди: 3 години, 2 месеца hash: 29ee67ccb1 |
|
3. Ми за мен, не е окей да са така строги и да не ти оставят никакво лично простанство.
В тази ситуация, може би е окей с леки лъжи, за да отидеш някъде, само гледай да не ги лъжеш за да ходиш да се друсаш и да спиш с някви уроди.
И на купоните внимавай какво правиш защото има много долни момчета, дето само дебнат.
Не оставяй вашите да ти влиаят и да те атакуват емоционално да се чувстваш виновна. Идва момент в живота където искаш да правиш лични неща, които не са за споделяне. принципно може да се споделят интимни неща с родители, стига да са разбрани.
Нормално и да искаш да се отделиш от тях винаги идва такъв момент в живота. И при мен, Майка ми на времето като почнах да уча в друг град и се махнах ми звънеше и плачеше, колко и е тежко и е мъчно, че съм далече от нея, но няма как... Такъв е животът, идва момент в който вече искам да съм самостоятелен да ходя по-купони и да правя каквото си искам.
|
| преди: 3 години, 2 месеца hash: ad3b143b1d |
|
4. Не си егоистка. Кофти ми е че минаваш през това. нормална е реакцията ти досега. Опитай се да се отделиш, това може да повлияе много на шансовете ти за нормален живот. Говоря за след 18-19, за сега нищо непоправимо. просто не оставай там след 18-19-20 ако има както и да е как да стане.
|
|
|
|
| Коментари очaкващи одобрение: няма |
| ... |
|
|
|
|
