Споделена история от Тинейджърски |
Просто история
преди: 3 години, 2 месеца, прочетена 1582 пъти
Да се представя..Момиче от София на 20 години, студентка. Реших просто да споделя начина, по който се чувствам, това е историята. От голям град съм, живея близо до центъра, свикнала съм да има много хора навсякъде. Сменяла съм не един път "приятелски" кръг, била съм и неведнъж в ситуация да съм напълно сама месеци,година - две, да започвам от начало с контактите. Признавам гадно е, много. Не съм много разговорлива, по тиха, по скромна съм и в дрехите, и в държанието. Преди месеци смених кръга с познати отново. Момичетата са купонджийки със самочувствие, малко нахални, не млъкват, определено привличат мъжкото внимание. Знам, че красивите и направените момичета са били винаги избор номер едно на мъжете, не ги съдя, а разбирам. Въпросът е, че аз съм тяхна противоположност. В мен няма грам провокация, никога не е имало. В разговори за секс нямам какво да им кажа, защото съм била само с един човек и то за кратко (бях влюбена). Никога не съм била "най-желаната" и съм благодарна, за което. Просто съзнателно съм избрала да съм обрана. ( И за хората, които ще кажат кажи си,че си грозна, не съм - чаровна съм и тялото ми на този етап е хубаво ) Само че те с техните истории и действия ме карат да се замислям. Винаги са в центъра на нещата, нормално красиви и активни. Имали са много връзки (сексуални). Аз искам дългосрочно обвързване, и не мога да се задоволя с нещо по - различно. Нямала съм връзки, не мисля, че и в бъдеще нещата ще са по различни, просто съм си такава и харесвам това в себе си. Мисля, че се комплексирам от тях. Умно момиче съм, доста психология чета, и разумът ми казва просто да не им обръщам внимание. Хем им се дразня, хем не искам да променям себе си. Нарочно съм избрала да не се набивам на очи, не искам визията да е водещото ( малко хора тук ще ме разберат ). Понякога си мисля, ако бях по грозничка (няма мил синоним) или по пълна, но със същия характер и мислене - как по дяволите щяха да се случат нещата, психиката ми не би го понесла. Изпитвам ужас от това. Страх ме е, че ако забременея след време, няма да имам същата фигура никога отново, или че ако стане нещо мога да загубя хубавите си черти на лицето. Суетна съм, много. Но никога не съм се ръководела от външния вид за останалите хора. Гледам да са като мен по скромни и тихи. Затова и пак казвам сама избрах семпъл гардероб и скромно поведение. А сега изведнъж се комплексирам от тези момичета, заради вниманието което получават. Адски глупаво е. Неудобно ми е, че имам задръжки и искам обич, а не секс. Покрай тях се чувствам глупаво - сякаш на мен нещо не ми е наред. А и не мога като тях вечно по купони, до 18 години не бях стъпвала в дискотека, за което сега се радвам. Аз и сега съм така - броени пъти на едната ми ръка съм била. Хем тези момичета ме забавляват, привързах се. Харесвам ги, много. Хем не искам да ми влияят. Различни сме и така искам да си остане. Винаги съм искала познати като тях - луди и щури. Не искам да ги изгубя. Просто единственото ни общо е като сме някъде да пием (аз съм на сокчета). Нямаме еднакви ценности, приоритети. Аз искам да се развивам, това е най-важното за мен. Обичам да говоря с хора с акъл ( един такъв ми остана ). Чувствам се все едно пак съм на 15. С разликата, че сега знам коя съм и какво искам..
|
