 |
|
|
| |
|
Полезно |
|
Пакет за пълно възстановяване със зъбни импланти в рамките 5 работни дни. Опитен екип и зъботехници, венозна седация от анестезиолог, временни и постоянни мостове - фиксирана цена 
Запознай се с актуалните цени на зъбни импланти в дентална клиника Смайл Дентал Сървисес |
|
| |
|
|
|
|
|
|
Споделена история от Тинейджърски |
Може би има как да се справя?
преди: 3 години, 1 месец, прочетена 925 пъти
Пише ви момче на 19 (почти 20) години. Срам ме е дори да напиша това, което искам но.... Имам проблем, наречен социална фобия (социална тревожност) и ме тормози от доста време насам, бих казал дори цял живот. Не мога да общувам нормално със всеки, със женския пол е още по-зле, блокирам. Всякаш дълбоко в себе си имам чувството, че ще ми се присмиват, ще ме съдят или ще си помислят нещо лошо за мен, и започва притеснение и не знам какво да говоря. Чувствам се като едно нищожество, без никакво самочувствие и без да знае къде върви, всякаш аз не мога да бъда никога като другите момчета.. Дори нямам живот, повечето време го прекарвам вкъщи, защото имам 2-3 приятеля. Много ми се излиза понякога, но просто няма с кой, седя вкъщи и става по-зле. Нито работа мога да си намеря поради тази моя фобия, имам чувството че съм голям некадърник и ще ми се присмиват на всякъде, не смея да питам. Имал съм само 2 връзки, вцепенявам се като съм с момиче и блокирам, просто не знам какво да говоря....
Възможно ли е причината да е в родителите ми? Заради това, че винаги са ме държали изкъсо и са ми искали отчет са всичко, всякаш съм вързан. Като изляза да ме питат с кого, къде, защо. Понякога искам да изляза и сам с мислите си, но не смея защото ще ме питат. По-точно заради баща ми, който винаги намира причина да ме накара да се чувствам унижен, да ми повтаря че съм на 20 години и нищо не мога, да ми казва “това се облича така, това така, подстрижи се.. ” Дори вече не обичам да стоя около него, защото винаги намира причина да се заяде и да ми стане тъпо, вместо да ми помогне.. НЕ СА КЬОРАВИ да видят какъв живот водя. Може би защото искам да съм перфектен в неговите очи, а в отговор ме унижава и това ме отдръпва от него. И за момичетата обича да ми повтаря, че съм задръстен и смотан защото не мога да си хвана приятелка, но не знам как да обясня какъв проблем имам, че се притеснявам.... Не намирам помощ от него, но не изкарвам пари и си мълча. Фобията ми и тези неща са пряко свързани, помогнете ми да изляза от дупката.
|
| |
|
|
| |
|
|
| |
|
|
| |
Коментари |
|
 Вземи последните коментари по RSS |
| |
|
|
| преди: 3 години, 1 месец hash: 113c4ea759 |
|
1. Книгите на Дейл Карнеги може да ти помогнат. На Изабел Овчарова също препоръчвам.
|
| преди: 3 години, 1 месец hash: e2ec254f37 |
|
2. Започва вече да се затопля, пролет е почти :)
Намери си хубава хубава аудио книга, музика или пък дори да учиш език със слушалки. Слагай слушалките и излизай навън, обличай се спортно. Спортните дрехи винаги са ок за разходка в парк, пък и ще излъчваш здраве. От време на време потичвай по малко, колкото ти харесва. Сядай на някоя пейка в парк, градинка, наслаждавай се на пролетта и слушай каквото си си пуснал.
Ако имаш колело, излизай и с него.
Скоро ще започнеш да се засичаш с други подобни на теб и ще се заприказвате, вероятно в началото само ще си кимате за поздрав. Слушалките са твоят щит в началото, хем полезен, хем приятен.
Ще изглеждаш "зает" да слушаш в очите на другите, а не силно притеснен. Ще имаш и възможността да забравяш няколко секунди да смъкне слушалките за да поговориш с някого дори просто ей така, да попиташ нещо. А тези няколко секунди предимство ще са ти полезни за да си поемеш въздух и говориш спокойно. Рутината ще ти създаде и навика, също сам ще се увериш колко много като теб обикалят сами с надежда да се запознаят с други, създадат приятелства, а измежду приятелства понякога се случва и да е точното момиче за теб.
На баща си му кажи следващият път че, няма нужда да проектира собствените си желания върху теб, но ще ти е приятно ако можете да сте приятели... ще видиш че, след малко време ще има промяна в поведението му. Оставам с впечатление че, е от онези бащи "орли" дето не знаят как, но пък искат да са полезни на децата си, прави го с добро чувство макар и погрешно.
Не си сам, много сте така, само трябва да си подадете носовете навън за да се срещнете!
Успех!
|
| преди: 3 години, 1 месец hash: 4801666ec3 |
|
3. Спри да виниш родителите си, те носят вина до пълнолетието ти, от 18г нататък отговорността за живота ти е твоя. Аз също съм със социална фобия, четох Дйил Карнеги, помогна малко. Посетих психотерапефт, психиатър те твърдят че оправия няма, ще си живеем живота такъв какъвто и да е и никога няма да станем лидер в компания или център на парти. На света има нужда и от такива хора просто намери своето място.
|
| преди: 3 години, 1 месец hash: 378c0f3f49 |
|
4. Разбирам те напълно за какво говориш, аз съм момиче и също страдам от социална тревожност, но аз съм на 22 завърших университет и имам работа. Бях притеснена по интервютата но се отпускаш и се преструвай колкпто може повече. Помогна ми да си репериам интервюто преди това и да преговоря въпроси коитп ще ме питат. И моите родители също са ме подтискали по същия начин докатп живеех с тях. Опитвам се да чета книги как да се преборим със социалната тревожност но няма да те лъжа че е почти невъзможно да се оттървеж напълно. Аз имам гадже но нп от както съм се преместила от нашите в друг град не съм успяла да създам кой знае колко приятелства, в началото опитвах исках да се харесам на повече хора, но просто е много трудно да бъдеш това което не си. Аз съм си и интроверт и като цяло ми е по приятно да съм сама и не ми е чак такъв проблем че няма с кой да излизам. Приемам се такава каквато съм, всеки е различен, не може всички да сме център на вниманието. Това което ми помага да се боря с тревожността е като правя нови неща за мен. Примерно на работа всяка сутрон се опитвам да подхвана някакъв разговор с готвача защото иначе цял ден с никой дума не мога да обеля. От него не се притеснявам толкова да говоря от колкото с някой на моята възраст или примерно с някой на по висока позиция - винаги се спичам с тях. Бих те посъветвала да запишеш да учиш, да четеш повече книго за социалното поведение наистина ще ти помогнат да не се чувстваш толкова зле, запиши се на спорт нещо групово и кандидатствай за работа и ходи на интервюта, ако не пробваш никога няма да успееш. Става бавно с малки стъпки но и ти ще имаш нормален живот. А и това коетп си казвам аз е че съм си уникална и не е нужно дс мога да говоря с всеки или да имам много приятели за да се чувствам добре и щастлива. А и измести се от вашите при първа възможност!
|
| преди: 3 години, 1 месец hash: 1f243cee87 |
|
5. Ами виж сега - родителите ти искат добро за теб, обаче не използват правилните методи. Това как да е, тях не може да ги промениш, пък и след няколко години сигурно няма да живееш с тях. Въпроса е как ще промениш себе си, за да го нямаш тоя проблем.
Ще ти кажа какво може да ти помогне.
Първо - работи върху самочуствието си. Препоръчвам спортове, дигане на тежко за да развиеш мускулатура. Но не ставай някакъв тъпак дето буха химия, нали. Това са силни трансформации, които ще те накарат да се чустваш по на място.
Второ - най-различни техники за спокойствие - йога, медитация. Йогата е много мощно средство и много просто.
Трето - започни да говориш с хора. Ако жените те притесняват, кажи нещо на някой мъж. Продавачите, разни други хора - нека разговорите ти да са с по 1 минута по-дълги. После с 2. После говори с хора от които те е страх. Лека полека си измисляй някакви социални предизвикателства за да разбереш, че нищо страшно няма да стане.
Четвърто - ако имаш възможност, иди на психолог. Ама ако родителите ти те държат изкъсо, трудна работа може би. Но това е важна стъпка. Ако не можеш сега - по-нататък.
Това е, ако работиш и не правиш някакви дълги паузи в тази работа - ще се получи. Социалната фобия е лечима.
|
...
| преди: 3 години, 1 месец hash: f65bfb259c |
|
6. Ами проблемът ти е единствено в родителите казвам ти го, защото е така, заради майка ми аз останах без приятели и без гадже. Винаги ме пита къде ходя държи ми сметка за всичко и вече си нямам никакви приятели, а нямам гадже, защото тя не ми дава да имам и постоянно трябваше да го пазим в тайна от всички, особено от сестра ми, която винаги ме порти за всичко и на него му омръзна и скъса с мен преди два месеца, но все още сме приятели, и той ми е единственият приятел. Много ме е страх да не го загубя аз сум момиче на 15. Разбираш какво искам да ти кажа те са проблема, родителите, заради тях си комплексиран аз също съм на твое място и знам какво.
|
| преди: 3 години, 1 месец hash: 3f13f7cfe5 |
|
7. Аз също съм на твоите години и имам сходен проблем. Щеше да е хубаво, ако можехме да установим някакъв контакт.
|
|
|
|
| Коментари очaкващи одобрение: няма |
| ... |
|
|
|
|
