 |
|
|
|
|
Споделена история от Тинейджърски |
Как да спра да подценявам себе си и хората около мен?
преди: 5 месеца, 19 дни, прочетена 525 пъти
(17 момиче)
Здравейте. Като цяло няма много, какво да кажа. Просто в един момент, освен че подценявах себе си, почнах да подценявам всички около мен. Било то приятели или близки. Имам най-вероятно прекалено големи очаквания от хората и себе си. Но това си го знам. Води и до други проблеми.
Някой има ли идея как да се избавя от тези мои идеали за живота и хората?
|
| |
|
|
| |
|
|
| |
|
|
| |
Коментари |
|
 Вземи последните коментари по RSS |
| |
|
|
| преди: 5 месеца, 19 дни hash: 22290e8bb8 |
|
1. Като те удари няколко пъти животът ще сложи всичко на мястото му. Просто ти липсва жизнен опит и познаване на хората, вкл и на себе си. Но ти осъзнаваш проблема, така че може да помислиш над прекалените си очаквания. Няма идеални хора, нито принц на бял кон.
|
| преди: 5 месеца, 19 дни hash: cbb6755195 |
|
2. Твоето леко клони към песимизъм, щом подценяваш абсолютно всички.
Наблюдавай повече как си тече живота. Какво постигаш ти, съучениците ти, приятелите ти и роднините ти. Някои хора просто имат страшна успеваемост, изглежда сякаш няма граници за тях и всичко им е възможно. Колкото повече успехи и преборени трудности забелязваш, толкова по-лесно ще ти е да приемеш, че човек може да се справи с почти всичко. Къде заради капацитета си, къде защото няма избор- съвсем отделна тема.
Млада си, зелена си, може би просто досега не си имала възможността да видиш и оцениш човешкия потенциал. Ти самата също го имаш. Чети повече биографии и статии с лични истории, събуди чувството си за възхищение и гледай всеки ден да се храниш с вяра в хубавото. Постепенно ще си изкорениш негативните възгледи и ще спреш да подценяваш себе си и околните. На твоята възраст и аз имах високи очаквания, които все оставаха неоправдани. После се научих да ценя малките победи, това е част от израстването. Някои дни се чувстваш силен, само защото си изкарал твърде тежък ден и все пак вечерта си успял да си измиеш чиниите. Тогава нещо в теб се пречупва и разбираш, че трудностите са ежедневни и очакванията ти се смекчават. Ти поне си осъзнаваш проблема, половината работа е свършена.
|
| преди: 5 месеца, 18 дни hash: d350555ebd |
|
3. Ти ги надценяваш, не ги подценяваш.
|
| преди: 5 месеца, 13 дни hash: 37241a39b1 |
|
5. Първо да уточним, защото не става ясно - искаш да спреш да подценяваш себе си, да спреш да подценяваш другите или да спреш да подценяваш себе си и другите едновременно? Терапията зависи според това кое искаш да премахнеш.
|
| преди: 5 месеца, 11 дни hash: d6b3a8fbf2 |
|
6. Наистина е объркана история... Аз нямам никакво самочувствие, но хората около мен ги смятам за недостатъчно добри за мен. Имам прекалено големи очаквания. Така мога да си го обясня. Но не знам как да се избавя от тях....
Автор
|
...
| преди: 5 месеца, 9 дни hash: ba0aeb8d00 |
|
7. Като чета обяснението ти ключето се крие в "имам прекалено големи очаквания" и ти сама си си отговорила. Ти не подценяваш себе си, не подценяваш и околните, ти просто имаш твърде големи очаквания към света, което логично води до постоянно разочарование, когато идеалът се сблъсква със суровата реалност. Върху това ти е нужно да поработиш - да приемеш, че хората в масовката са слаба работа /като произведение на Бетовен, изсвирено от куче, което не е специално дресирано, за да го изпълни, ако схващаш идеята - чудиш се да ревеш ли, да се смееш ли/, съответно да спреш да ги съдиш строго заради това, че са такива.
А ако намериш някой, който отговаря на сегашните ти критерии, ще е супер! Но едно 99, 99% няма да отговарят на тях и това е нормално - не всеки е Айнщайн и не всеки е добър оратор да речем. Съответно и не всеки човек е на нивото, което ти очакваш. Ако всички бяха такива, представяш ли си какво еднообразие и скука! В един момент ти самата щеше да си мислиш "няма ли други хора, тези ми писнаха". Затова имаме от всичко по нещо - все едно дали говорим за ум, морал, чувствителност и т. н.
|
|
|
|
| Коментари очaкващи одобрение: няма |
| ... |
|
|
|
|
