Носталгия към наркоманията - Spodeli.net


Нещата от живота...
 
Реклама


 Начало
 Правила
 Добави история!
 Контакт
 
Споделени истории (121141)
 Любов и изневяра (29694)
 Секс и интимност (14356)
 Тинейджърски (21890)
 Семейство (6468)
 Здраве (9595)
 Спорт и красота (4698)
 На работното място (3177)
 Образование (7300)
 В чужбина (1651)
 Наркотици и алкохол (1115)
 Измислени истории (797)
 Проза, литература (1737)
 Други (18507)
 Избор на редактора (156)
 
Полезно

Пакет за пълно възстановяване със зъбни импланти в рамките 5 работни дни. Опитен екип и зъботехници, венозна седация от анестезиолог, временни и постоянни мостове - фиксирана цена

Запознай се с актуалните цени на зъбни импланти в дентална клиника Смайл Дентал Сървисес

 

  

Споделена история от Тинейджърски

Носталгия към наркоманията
преди: 2 години, 10 месеца, прочетена 1220 пъти
Здравейте, искам да споделя със вас нещо което много ме мъчи, и ако искате да разберете реално историята я прочетете докрай, инъче няма смисъл .. Аз съм набор 2002 и историята започна през лятото на 2019 когато щях да бъда 11 клас. Започнах да се събирам само със хора които пушеха трева и аз покрай тях. Много ми е трудно да опиша това със думи, но колкото и парадоксално да звучи, това беше най-щастливия период от живота ми. Цяло лято пушихме коз, слушахме яка музика, 17 годишни тийнейджъри, безгрижен живот.. Дойде зимата и един приятел от Стара Загора си дойде на гости и беше взел кристали (метамфетамин). Тогава за пръв път опитах и бях на 7мото небе (който е пробвал знае). От тогава целия 11 клас само пушехме трева на даскало и шмъркахме в кенефите. Странното във тази история е, че може би един нормален човек не би намерил това за нормално, но както аз споменах по рано, това беше най хубавият период от живота ми. Имахме си групичка от 5-6 човека във училище, които всички ни знаеха като тревоманите и на нас това ни харесваше. Продавахме петички, десятки на лапетата и така, яко филм. Дойде Март месец 2020 карантината и всичко приключи дотам. Спряхме да ходим на училище, но аз продължавах да излизам със авери да пафкам. Мислех си, че със тези хора, цял живот ще бъде така, спокойно, безгрижно, тревици, кристали и айляк живот. Но както вие вече сте се досетили и то е очевидно, нещата далеч не станаха така. 12 клас бяхме онлайн не сме ходили на училище или по точно ходихме много малко. Вече завършихме, всеки почна да ходи на работа, друг в университет и така. Със никой от тези хора, които ги смятах за ''братя'' и пушех всеки ден в момента не поддържам връзка и не се виждам с тях. Всеки ден ходя на работа, прибирам се, къпя се, ям и лягам. Това е всеки божи ден. Изпитвам огромна носталгия към тези времена, доста често се сещам за миналото и ми става много гадно... но това е въпроса ми към вас, читатели, бих казал доста философски. Нормално ли е да ми липсва време, пълно със наркотици и кофти компания? Това ФАЛШИВО щастие ли е било? :(

 
Сподели историята:
 
<< Предишна Случайна Следваща >>
 
 

Коментари

Добави Коментар!
Вземи последните коментари по RSS
 
Изпрати ми имейл, ако някой добави коментар към тази история (какво е това?)
 
Email:
  ... ... ...
Коментари на страница: Най-отгоре:

преди: 2 години, 10 месеца
hash: 4b5aa814ba
гласове:
1 2 3 4 5
  (4 гласа)

1.   "Това ФАЛШИВО щастие ли е било?"

Не, човек, супер истинско е.

 
  ...
преди: 2 години, 10 месеца
hash: 7b657f9673
гласове:
1 2 3 4 5
  (1 гласа)

2.   Истинско,реално щастие е било.Върни се към него,няма да съжаляваш.

 
  ...
преди: 2 години, 10 месеца
hash: 0dafef6b6f
гласове:
1 2 3 4 5
  (2 гласа)

3.   Това истинска история ли е, или някой си прави майтап?
(Питам, понеже си относително грамотен, разсъждаваш логично, а накрая изпляскваш някакъв безсмислен въпрос...)

Нали в този живот някой трябва да произвежда, да проектира, да строи, или каквото и друго да прави - да е полезен за общетсото? Ако седнем всички да пушим, да слушаме яка музика и да си губим времето по цял ден - кой ще ни храни, облича, поддържа транспорт, образование, медицина?

Осен това - не можете ли да съчетаете нещата? Веднъж месечно се събирате, пушите, яката музика.. През останалото време работите, гледаде семейства, праскате хобита и така?

 
  ... горе^
преди: 2 години, 10 месеца
hash: 07df689157
гласове:
1 2 3 4 5
  (1 гласа)

4.   Да ти кажа и аз тъгувам за живота ми в гимназията. По това време нямаше ни трева, нито метаамфетамини. Но бяхме млади, силни, безгрижни, защото мама и тате ни издържаха, и животът беше пред нас. Така е ис теб. Ти се радваш преди всичко на това, че си млад, силен, безгрижен и животът е пред теб. А колкото до карантината, аз мисля, че тя те е спасила . Иначе задълбаването в наркотиците - сам знаеш- води до психични болести, които не се лекуват, а цял живот вземаш лекарства и си посетител на лудницата /психиатрията/. Така че радвай се, че това е прекъснало на време.

 
  ...
преди: 2 години, 10 месеца
hash: 1b5639675a
гласове:
1 2 3 4 5
  (2 гласа)

5.   Привет!

Според мен човек по-лесно се социализира заради употребеното и му излизат истинските мисли и емоции в такива моменти. Тогава ви е сближавало консумирането, забележи само, пушачите винаги си търсят някой за компания, отделно и финансовия фактор на 17 да си направиш с няколко човека партия си е оферта :) Друг е момента, че това друсане кара мозъка ти да образува повече хормон на щастието и от там каквото и да правиш ти е много яко... Другия капан е, че се чувстваш различен, а иначе всички ходим на работа, всички ядем, спим и т. н., но не всеки посяга към наркотиците... Причините са различни, къде от скука, любопитство, да затвърдиш присъствието си в дадена компания, от депресия и т. н. Много хора стават зависими поради причина, че там е щастието и спасението от лоши мисли, хора, случки и събития. Съветвам те като човек, които мина по този път да си помислиш как започна всичко - намери корена на "проблема". Според мен ти липсва онова преживяване да се отпуснеш с хора, които са на твоята вълна. Иначе всичко друго е сиво, еднакво и монотонно. Не забравяй, че има и депресивни състояния след употреба и целия свят ти е крив и да искаш да се израдваш на нещо, то тялото ти е изтощено (ако ти е интересно провери за серотонини и ендорфини).

Като цяло пандемията се отрази на всички, но никога не е късно да намериш хора, които умеят да се забавляват и само на бира, и на смешен виц например - който търси - намира.

Метамфетамините са нещо много кофти за организма и попринцип системното им използване води до големи поразии в тялото. Тревата и тя не е съвсем безопасна, както повечето хора си мислят.
Живей си живота без наркотици - според мен, рано или късно вредата от тях излиза на яве. Да, истинско щастие е за момента докато си high ама после виждаш, че си един зависим човек от нещо, което попринцип не ти е нужно.

Най-лесното нещо е да се обадиш на някого и да се направиш на маймуна.. по-трудното е да се радваш на живота такъв какъвто е - без опиати - предизвикай себе си!

Пожелавам ти успех, мечтай повече, търси сродни души, с които ще се забавляваш дори и само на чаша вода ;)

Поздрави баба ти екс Наркоманка

 
  ...


...
преди: 2 години, 10 месеца
hash: f12ea85982
гласове:
1 2 3 4 5
  (1 гласа)

7.   Носталгията ти е към приятелския кръг, а не към наркотиците. Намери си пак компания или приятелка и си осмисли живота с приятни занимания. Така де, хубаво е и да знаеш, че живота не може да е само безгрижни моменти. Всички бачкаме, издържаме се, за да си позволяваме готини изживявания, които да ни разнообразяват. Но трябва да свикнеш, че живота на възрастните е по-скоро "скучен" и това е напълно в реда на нещата. Не може да сме постоянно иху аху. То може де, ама, ако си милионерски син... но и иху аху-то омръзва. :D Изобщо радвай се, че си жив и здрав и бъди благодарен за всеки нов ден, защото ние хората имаме навика да забравяме, че животът и здравето са най-големият дар.

 
  ... горе^
преди: 2 години, 10 месеца
hash: af0c9bb04e
гласове:
1 2 3 4 5
  (0 гласа)

8.   Нормално да ти е тъпо... ама за съжаление това е живота...
Всеки поема по пътя си....и толкова.

Няма нищо лошо в пафкането на тревица.. амфет не съм пробвал, не знам как е там.

Трева още си пафкам, а не съм първа младост, на около 40 съм.
И на мен ми липсва времето, когато се събирахме и пафкахме, ама... няма връщане назад. Годинките си минават, времето лети.

 
  ...
преди: 2 години, 10 месеца
hash: 949e33bb4c
гласове:
1 2 3 4 5
  (0 гласа)

9.   На теб не ти е мъчно за тревата, а за приятелите, за безгрижните дни, за времето когато почти не си имал отгорности. Повярвай ми, сега и да пушиш трева вече няма да е същото. Всеки завършил наскоро минава през същото. Липсват му приятелите, липсва му безгрижието, вече нямаш толкова много свободно време... Какво да правиш, рано или късно трябва да пораснеш и да започнеш да носиш отговорност за живота си. И тогава започваш да си спомняш с носталгия за детството.

 
  ...

Коментари очaкващи одобрение: няма
...

Коментари, които са написани неграмотно, с латински или главни букви няма да бъдат добавени!

1. Бъди полезен на другите с коментара си!
2. Хейтъри не се толерират!
3. Обидните квалификации не са аргумент :-)
4. Пазете мъдростта за себе си, другите имат нужда от съчувствие!

Знаете ли, че след символите запетая и точка винаги следва интервал?   [ Да ]   [ Не ]

При нас коментарите се одобряват ръчно. Въведи своя имейл адрес и ще получиш известие, когато бъде публикуван нов коментар.(какво е това?)



Copyright © 2007 Spodeli.net
eXTReMe Tracker