Зарязаха ме без причина?
преди: 2 години, 9 месеца, прочетена 1372 пъти
Здравейте, момиче на 16 съм. Винаги съм била много затворена, не съм общителна, срамежлива съм. Когато започнах гимназия беше трудно да намеря своите хора. Бях в група с момичета, които не ме разбираха, отхвърляха ме. Най-накрая намерих хора, които знаят през какво преминавам и се почувствах наистина важна.

Отначало беше хубаво, излизахме всеки ден, споделяхме си всичко. Сега през лятото останахме само няколко човека, но те не се държат добре с мен и дори не знам защо. Когато ги помоля да излезем ме игнорират, когато им пиша не ми отговарят, но са на линия, качват снимки. Не разбирам с какво съм заслужила това държание, никога не съм била груба с някой от тях, не съм такава.

Не знам какво да правя, това са ми единствените близки хора, точно когато се почувствах важна, отново останах сама. Моля дайте ми съвет...

Коментари	Добави Коментар!
Вземи последните коментари по RSS
Изпрати ми имейл, ако някой добави коментар към тази история (какво е това?)   Email:

преди: 2 години, 9 месеца hash: 520c7b6585

гласове: 1 2 3 4 5   (11 гласа)

1.   Баси мрънкалото си, честно. Хората чувстват (дори подсъзнателно) слабостта.

 

...

преди: 2 години, 9 месеца hash: 865b2017be

гласове: 1 2 3 4 5   (1 гласа)

2.   Здравей, може би приятелите ти не обичат да излизат през лятото (като мен). Примерно аз през лятото не общувам с никого. Просто не ми е приятно да виждам някои хора извън училището. Лятната ваканция я използвам като почивка от хората. Да остана сама със себе си. Може би приятелите ти да са като мен.

 

...

преди: 2 години, 9 месеца hash: 8660b0e1a4

гласове: 1 2 3 4 5   (0 гласа)

3.   Не са били твоите хора просто.

 

...

горе^

преди: 2 години, 9 месеца hash: 130a890201

гласове: 1 2 3 4 5   (0 гласа)

4.   За съжаление, съветите няма да ти допаднат. Първият е - не търси причина... Иронично на името което са дали на вида ни - хомо сапиенс, в него няма няма капка разумност. Особено днес. Динамиката в една група е на чисто инстинктивно ниво, като при животните. Т.е. важна е невералбната комуникация, държанието. Като това кой ще се изяви като по-харесван и "готин". Останалата част от групата се опитва да му подражава и да му се харесва. Така че ако не си настроена на тази "вълна" (и то наистина е нещо като обща вълна/поведение/манталитет), групата ще те отхвърли. Групата е до изразяване на нещо общо за вида, не индивидуализъм. И това е кофтито да си на тази възраст. Детството реално е преповтаряне на еволюционното развитие. Да бъдеш част от група, не като индивид, а като просто единица която се движи зависимо от останалите, е част от човешката еволюция. По-нататък някои еволюират до това да са индивиди и да създават лични приятелства спрямо общи интереси и виждания за живота... Но пак е рядкост. На тая възраст, както и родителите ти най-вероятно са ти казвали - залягай над учене и по-важно - развитие в живота. Защото повечето родители ги е срам да го признаят, но повечето го знаят - ученето в България рядко ти дава развитие... Така че човек трябва да гледа по-напред. Когато имаш ясно виждане за живота си, тогава могат да се появят истински приятелства и близки хора. Но имаш едно поне 10 години преди това да се случи.

 

...

преди: 2 години, 9 месеца hash: d80bd926e8

гласове: 1 2 3 4 5   (0 гласа)

5.   Е наистина съжалявам, че съществуват хора като 1. Тук сме да си помагаме. Не да се плюем. И скъпа. Намери си нова компания. Това не са приятели. Това са хора, които най-вероятно даже те използват без да усещаш. Може да пробваш нещо ново. Ново занимание, нов спорт или нещо друго. Средоточи се върху себе си и сами ще дойдат приятелите.

 

...