Егоизъм, вина, комплекси... Как да се отърва от тях?
преди: 2 години, 9 месеца, прочетена 1389 пъти
Аз съм една от причините за разпадналия се брак на родителите си. Чувала съм, че мама е игнорирала тате заради мен. Разведоха се още докато бях дете. Той започна семейство с жената, с която съм чувала, че е изневерявал на майка ми. Вече имат общо дете и са много щастливи. Но аз съм его маниак и не се радвам, че тате продължи напред. Част от мен изчезна след тези събития. Усетих рязка промяна в отношението- вече не бях приоритет, а детегледачка и душевна боксова круша. Непрекъснато получавах сигнали, казващи, че аз не принадлежа към картинката. Започнах да чувствам, че глава от историята ми я няма и е заменена с безславни дни на срам, страх, престувки и комплекси. Приемах това като обида към моето семейство. Беше ми казано, че не съм била достатъчна. Това дете е втори шанс. Възпитано е, че нямам значение и че е специално за разлика от мен. На почивките непрекъснато ме тъпчат, не виня тях, а психическата си лабилност. От малка чувах как съм безрезултатна инвестиция. Приеха ме в СМГ, но успехът ми бе помрачен от това, че “ми то тя ходи от 5 клас на курсове по мат, невъзможно е да не влезе”. Кандидатствах там, за да докажа на себе си, че не съм инвалид по математика, какъвто ми беше внушено, че съм. Постоянно слушам как другото дете ще бъде по-успешно от мен и колко по-ценно е то. Вероятно ще се учудите от това, че го възприемам като конкуренция. Да, толкова съм глупава и себична. Имам приятели, но съм антипатична според баща ми, който твърди, че ги имам, защото са твърде отчаяни и не биха могли да намерят някой по-добър. С жена му са на мнение, че съм от типа хора, който всички не понасят. За жалост мечтаната ми професия е неподходяща за такива личности.
В непрекъсната нужда съм от внимание. Винаги се старая да не нараня някого и се застъпвам за по-слабите, дори когато нямам отношение към участниците в спора, което е повече от ужасен навик.
Научих от баща си, че хората заради това ме мразят. От утилитарна гледна точка разбирам вижданията му, но от морална смятам, че трябва да подаваме ръка на този в нужда, за да повярва във възможностите си и да не се дава на тези, които чрез острите си езици правят невъзможно това да се погледне в огледалото и поставят волята му в неизбежна летаргия.
Комлексите ме преследват от години. Чувствам, че около мен витае някакъв токсичен газ, който не ми позволява да събера смелост и да сбъдна мечтите си. Сигурно заради това имам жалко хоби да си говоря сама с отражението си. Наивна съм. Хората са ме експлоатирали много пъти. Как мога да се променя? Възможно ли е да се отъвра от комплексите си? Как? Има ли начин да заровя на дълбоко егоизма си?
Момиче, 14

Коментари	Добави Коментар!
Вземи последните коментари по RSS
Изпрати ми имейл, ако някой добави коментар към тази история (какво е това?)   Email:

преди: 2 години, 9 месеца hash: b7158ead8f

гласове: 1 2 3 4 5   (1 гласа)

1.   Уважавам много децата приети и завършили математика. Специални сте . Аз също съм учила с математика. Ти с баща си ли живееш? Общувай малко с неговото семейство .Насочи вниманието си към важни за теб неща, а не към тяхното одобрение. Естествено е да има конкуренция между децата, но ролята на родителите е да обичат всичките си деца. Няма да се чувстваш добре , ако се въртиш около тях. Аз не бих ходила изобщо на почивка с такива хора. По- добре сама, отколкото отровена от тях. Не си виновна за развода на родителите си. Това са техни отношения и малко дете няма как да носи вина. Избий си го от главата . Моите родители също са разведени,но баща ми никога не се е интересувал от мен. Много добре ми беше само с майка ми. Изобщо не съм имала подобни преживявания.

 

...

преди: 2 години, 9 месеца hash: 239b0d18db

гласове: 1 2 3 4 5   (0 гласа)

2.   Не носиш вина за развода на родителите си. Възможно е майка ти, която е била ангажирана с грижи за теб, да не е обръщала достатъчно внимание на баща ти, който на свой ред да ѝ е изневерил. Възможно е да се касае и за съвършено различна ситуация, но не може да се прецени от разказа ти. Нормално е след раждането на дете, особено докато е малко и се нуждае от постоянни грижи, приоритетите на родителите да се променят в тази посока. По всички личи, че баща ти е абдикирал от родителските си задължения тогава - често срещана практика за съжаление. Но, отново казвам - може ситуацията да е съвсем различна. Обвиненията му спрямо теб, че си допринесла за развода обаче, са при всяко положение неоснователни. Не си виновна за проблемите, които са имали с майка ти и е крайно несправедливо да се твърди противното. Като стана дума за нея, веднага прави впечатление, че я споменаваш само в началото на разказа си. Така излиза, че живееш с баща си и новата му съпруга, помагаш с грижите за детето им, ходиш на почивки с тях и прочее. Може ли да разясниш как се е стигнало до това и защо живееш с тях след като си обект на постоянни упреци? Особено неприятно е, че насаждат конфликт между теб и полубратчето/сестричето ти. Както не си причина за развода, така не можеш да бъдеш и недостатъчна като основание за връзката между родителите си. Докато баща ти се радва на "втория си шанс", аз си мисля, че може да го опропасти като първия си, ако позволиш подобно сравнение. Твърденията, че едно дете е "специално" и ще бъде "по-успешно" от друго, особено изказани в ранна възраст, са нелепи. Нещо повече - зараждат нездравословна конкуренция между децата, която не се базира на взаимност и желание за развитие, а на ревност и презрение. За мен е налице тотален родителски провал. И за да отговоря на въпроса от заглавието: 1. Егоизмът ти е разбираема реакция за човек на твоята възраст и в твоето положение. Не виждам нищо анормално в това, че търсиш любовта и вниманието на родителите си. Опасявам се, че няма да ги получиш. Как ще се развиват отношенията ви занапред зависи най-вече от теб - как възпримеш държанието им и как реагираш на него. 2. Вина не носиш. Опитват се да ти я прехвърлят, за да не им се налага да я признаят пред себе си. Вината винаги е лична. Това ѝ е хубавото. Всеки си я носи на база взетите решения и извършените действия. 3. Тези двете очаквано водят до комплексите. От тях можеш да се отървеш само ти. Никой не би могъл да го направи вместо теб: * Отхвърли категорично вината, която ти вменяват. В бъдеще разсъждавай дали наистина си направила нещо грешно или просто насрещната страна те използа за да не признае собствените си провали и падения. ** Не презирай детето. Под влияние родителите си, то може да въприеме техния модел на поведение спрямо теб. Това ще продължи докато не започне да мисли самостоятелно. Ако започне изобщо. Ще расте в среда, която е силно токсична спрямо теб. Трябва да го приемеш или да смениш средата когато станеш пълнолетна. Дръж се така, както искаш да се държат с теб. *** Не се сравнявай с другите. Това винаги е разочароващо, защото инстинктивно се сравняваме с тези, които имат повече, и закономерно губим.. :) Фокусирай се върху себе си - учи, спортувай, изграждай се. Преценявай кога критиката насочена към теб е основателна и кога е просто атака, целяща да подкопае самочувствието ти. Трябва да разбираш разликата, защото ще срещаш такова поведение навсякъде където отидеш.

 

...

преди: 2 години, 9 месеца hash: 40744f9243

гласове: 1 2 3 4 5   (0 гласа)

3.   Ще започна с: "Сигурно заради това имам жалко хоби да си говоря сама с отражението си." Страхотно "хоби" начин на самоопознаване. Съвсем разбираемо е обаче, че ти пречат вменените вина, чувство за малоценност от родителите ти. Да, за съжаление има и такива родители които проектират собствените си неудачи върху децата. Ще осъзнаеш някога, че ти в случаят за тях си нещо като буфер за несполуките, неудачите, комплексите които не могат да преглътнат или разрешст. Което в същност те прави по-силна от двамата заедно, но като си се "барикадирала" в твоето си душевно ъгълче, си буксуваш в приетата вече тяхна проекция и не можеш още да смениш фокуса и процесираш адекватно. И това ше стане. "Има ли начин да заровя на дълбоко егоизма си?" Не забелязах нищо егоистично в поста ти. Само малко яд към другото дете въпреки, че и то вече е жертва на баща ти и майка му. От сега са планирали какво ще учи то, явно не се допуска да има собствени желания, мечти. Много са които говорят за положителното мислене което привлича положителни резултати, но малко правят каквото и както трябва това "упражнение". Пробвай когато говориш със себе си да си представиш каква/коя искаш да бъдеш след 5г примерно. Представи си след това с най-големи детайли КАКВА е тази млада дама - какво учи и в кой университет? Какво излъчва? Колко точно е доволна от себе си, с изпъната, горда походка ли е? Гледа ли право в очите на хората със сигурност и самочувствие? Работи ли? Какво? Усмихната и слънчева ли е? Прибира ли вечер в собствената си квартира приятно уморена, но доволна от продуктивният ден? Усмихва ли се докато заспива? Представи си всякакви детайли. А после си просто започни да градиш тази бъдеща млада жена! Когато ти започнеш да правиш стъпките в тази посока се случва "магията". Тогава започват да ти се случват нещата по-лесно, по-синхронизирано, като че цялата вселена е с теб. Ако имаш трудни моменти и ти се плаче, наплачи се на воля, а после пак си спомни каква ще е бъдещата ТИ! Прегръдка ;)

 

...

горе^

преди: 2 години, 9 месеца hash: 9ad69fc5bd

гласове: 1 2 3 4 5   (0 гласа)

4.   С тази конкуренция само ще си съсипеш живота. Например ще те приемат Медицина, но баща ти ще каже "Вече всички ги приемат" Ще имаш медал от олимпиада или спорт и той ще каже "Какво ме интересува толкова много деца имат" Радвай се на живота си и не се състезавай с другите. Нищо добро няма да получиш от това. Живей си само с майка си и да не те интересува баща ти. Прави нещата от живота за твое удоволствие, а не за конкуренция с другото дете на баща ти.

 

...

преди: 2 години, 9 месеца hash: 649ae6981c

гласове: 1 2 3 4 5   (0 гласа)

5.   За съжаление трябва да се научиш да се защитаваш и да поставяш на място очевидно незрелият ти и с извинение злобен баща. Учудвам се, че е успял да създаде, заедно с майка ти такова интелигентно и чувствително дете, с прекрасна душа. Явно тези ти качества не идват по бащина линия. Та да видим какъв е проблемът на баща ти - абсолютен егоизъм и комплексарщина. Ти не си му враг, нито виновна за грешките му. Напротив, ти си по-добра от него очевидно - учиш в най-елитното училище, имаш приятели, които те ценят, растеш като състрадателен и благороден човек, на едно по-високо ниво си. Баща ти и мащеха ти са на едно по-ниско ниво. Те виждат успехите ти и качествата ти като човек, и вместо да са благодарни, че те имат в живота си, се опитват да те тъпчат и да те принизяват. За съжаление ще повредят другото дете. Ти ще се оправиш, защото си интелигентна, силна и благородна. В случая трябва да им казваш всеки път истината в очите. Ако започнат да те тъпчат, просто ги попитай, удоволствие ли им прави да те тъпчат и да принизяват успехите ти? - зашото ако е така, им кажи, е твърде жалко да се отнасяте към собственто си дете по този начин. Обясни им, че нормалните родители се радват и насърчават децата си, като им помагат с каквото могат. Ако започнат да те нападат, че приятелките ти са с теб, защото нямат избор, им кажи, че са с теб, защото за разлика от тях, те те оценяват като човек и безкрайно те обичат и уважават. Добави, че за тяхните приятели, ако въобще има такива, не може да се каже същото. И така, схвана, контрирай, и обръщай критиката против тях. Ако посмеят да ти насадят конкуренция с другото дете, им обясни, че няма как да знаят отсега как ще се реализира човекът и като сестра ще се радваш да е успешно поне колкото тебе. И им обясни, че това мислене не е нормално и ги прати на психолог. Ако посмее баща ти да те обвини, че заради теб се е развел, категорично му кажи, че има нужда от специалист, и че едно бебе/ дете не е виновно, че са му слаби ангелите или че с майка ти са направили лощ избор един с друг. Ти по-скоро си жертва в тази ситуация. Обичай се повечко дете, щом като няма кой друг. Ако усетиш, че не можеш да се справиш, винаги има училищен психолог.

 

...