Споделена история от Тинейджърски |
Безличност
преди: 2 години, 8 месеца, прочетена 1174 пъти
На 18 съм и имам чувството, че не знам кой съм, какво съм, какво
искам. Всичките ми нужди са задоволени. Имам чувството, че няма за какво да се боря. Живея в комфорт.
Жените не ме интересуват. Преди ме интересуваха, но ми се разби сърцето ли, не знам как се нарича. Една в която много се бях влюбил и уж тя показваше същото ме отряза (имал съм 2-3 приятелки, рязали са ме и други, но това ме събори). От тогава (~3год) не съм същия.
Правих и пари, 4 цифрени. Не ми донесоха щастие, нито отговори. Правих и "мускули" (и то доста) - Само чичковците ми се кефиха, а накрая осъзнах, че и от това няма никакъв смисъл - Не влизат в идеала ми тези мускули, дълго е за обяснение. Сега се занимавам с изкуство.
През всичките тези години, от както се помня, чета и уча много. Отдавна излязох от приказките в които живеят връстниците ми сега от сорта на "ще правя много пари брат, искам да съм богат, велик, силен и тн", бях същият на 14, опитах всяко едно от тези неща, вкусил съм и славата, еми, не носят щастие, нито причина. Не че пък търся щастие, де. Е тогава, какво е това, което търся.. И аз не знам.
Опитах се да се справя с това, като си напиша нещо като визия към
която да се стремя всеки ден. Живота няма смисъл, освен този,
който му предадеш, все пак.
И въпреки тази визия, се събуждам всяка сутрин и се питам: "И какво ще се промени, ако сега постигна това, което искам да съм? Защо ми е? По добър живот? И какво като имам по-добър живот?"
Какво по-добрият живот променя? При условие, че сега всичко ми се
дава на готово и имам всичко...
Но това не е точно депресия. Супер съм - Тренирам си всеки ден, уча си и си чета книжки, но просто ми липсва причина. Хем искам върха, но хем не искам нищо.
Живея в някаква собствена реалност също, май...
Догодина имам планове да се местя от БГ и да ходя на някъде. Може би там ще открия това което търся. Ще изляза от този комфорт и това ще ме мотивира.
И после какво? Постигам същият този комфорт, и?
Разбирате ли на къде бия - Премахвам комфорта сега (като се местя в друга държава), там се мотивирам, работя 5год и да кажем, че пак постигна това, което съм искал - Някакъв тип комфорт (всички искаме хубави неща). И какво от това? Пак ще съм на същото дередже като това, на което съм сега.
Липсва ми нещо голямо, за което да живея, но в същото време не ми пука нито за хората, нито за мен, нито за света като цяло. Няма нещо, в което виждам дълбок смисъл.
Ако утре стане нещо, имам чувството че няма да ми пука дали ще умра или не. За семейството ми, може би ще изпитам някаква емоция към тях, но веднага един глас в мен ще ми каже, че това е само емоция, хормон, животинско нещо и тн. точно както това, което ме кара "да се тъпча със сладолед", метафорично казано.
Тези думи, които пиша, предизвикват нещо като тъга в мен. Като виждам колко ми е промит о объркан мозъка. Опитвал съм и духовни практики, религии, философии. Както казах, чел съм много, това и правя през повечето време. опитвал съм semen retention (4m+) buddhism, християнство, dopamine detox (сред най-интересните) и почти всяка тактика за personal development.
Просто, не знам какво ми има. Най-вече, искам да си върна отново страстта към живота. За това и написах тази статия.
|
Коментари |
|
 Вземи последните коментари по RSS |
| |
|
|
| преди: 2 години, 8 месеца hash: a2af6f39f5 |
|
1. Пробвай с психолог, като за начало, преди да предпиемаш драстични неща, като релокация в друга странта.
|
| преди: 2 години, 8 месеца hash: 4ec5f4c931 |
|
2. Спри да четеш теми за психология, философия и духовни практики. С риск да ме нападнете, ще ти кажа, че тези четива те дърпат от реалността и започваш да говориш нереални неща, т.е глупости, без да се усещаш. Фокусирай се върху истинския живот.
|
| преди: 2 години, 8 месеца hash: 825852ce7d |
|
| преди: 2 години, 8 месеца hash: 32175aecef |
|
4. Запиши се в Червен кръст или друга организация, в която хората ПОМАГАТ И СЕ ГРИЖАТ за някого в нужда. Просто не чувстваш, че си необходим на някого. Развил си твърде голямо его, което те убива. Твоето ежедневие е пълно с аз, аз, аз... Хората са щастливи, когато дават, а не когато се занимават нон стоп със себе си и нуждите си.
|
|
