Несамостоятелност - Spodeli.net


Нещата от живота...
 
Реклама


 Начало
 Правила
 Добави история!
 Контакт
 
Споделени истории (121052)
 Любов и изневяра (29673)
 Секс и интимност (14350)
 Тинейджърски (21881)
 Семейство (6464)
 Здраве (9589)
 Спорт и красота (4694)
 На работното място (3167)
 Образование (7295)
 В чужбина (1650)
 Наркотици и алкохол (1114)
 Измислени истории (797)
 Проза, литература (1737)
 Други (18485)
 Избор на редактора (156)
 
Полезно

Пакет за пълно възстановяване със зъбни импланти в рамките 5 работни дни. Опитен екип и зъботехници, венозна седация от анестезиолог, временни и постоянни мостове - фиксирана цена

Запознай се с актуалните цени на зъбни импланти в дентална клиника Смайл Дентал Сървисес

 

  

Споделена история от Тинейджърски

Несамостоятелност
преди: 2 години, 8 месеца, прочетена 1133 пъти
Много родители се стараят да създадат възможно най-безопасната среда за техните бебета/малки дечица. Процент от тези родители с времето започват да запознават своите деца с реалността, като им възлагат задължения, започват да ги пускат сами да обикалят градските улици, да ходят на море и т.н. Останалите продължават да поддържат тази изкуствена стерилна среда дори след като децата им минат възрастта, в която не могат да си връзват обувките. Следят всяко тяхно движение, разрешават и най-дребния проблем, улесняват най-лесните училищни уроци с подкрепата на частни учители. Отрочетата им получават патерици, на които да се облегнат, от всякъде, дори когато не ка им нужни. Грешен ли е този подход? Как мислите? Дали е нормално четиринадесет годишно дете да не може да пусне една проклета пералня? Или да не може да попие елементарна информация без тя да бъде обсъдена с професионалист? Не, ще наречете тази личност идиот, но тя има ли вина за съдбата си на безполезен инструмент, който показва резултат заради общите усилия и инвестиция на неговите изобретатели? Отговорност на възрастните е да научат децата си сами да се справят с тези “бебешки” на вид задачи. Привикнали на този “начин на живот”, ние си изграждаме нереална представа за живота и приемаме тези привилегии за еталон за нормалност.
За жалост аз водя подобно, крайно зависимо от пари и родителски контрол, съществуване. Нашите не ме пускаха сама да ходя до курсовете ми по математика, защото кварталът бил опасен и не ме пускат навън след 21:30. Не съм точно като гореспоменатия тип хора, но се тревожа, че крайната стерилност скоро няма да ми позволява да се развивам като личност.
Наскоро се запознах с едно момче, което е записано в най-престижното частно училище в София. Отличник е, даже беше приет в най-елитната гимназия в България. Но зад призванието “умник” се крият 6-цифрени инвестиции и най-добрия екип от учители, нищо повече. Записан е в частно училище, ходи на частни уроци, за да справя с него, а и е записан на частни уроци, за да се справя с частните уроци.. Не може да води нормален диалог, в който са развива собствени идеи. Нима този човек е мечтата на всяка майка в бг мама? Намирам разговорите с хора, които са/ са били на дъното за много по-обогатяващи. Дори и така наречените двойкари са по-природно интелигентни от него. Не бих искала и аз да ставам жертва на “комфортната зона”. Как бих могла да се спася от това?
Момиче,14

 
Сподели историята:
 
<< Предишна Случайна Следваща >>
 
 

Коментари

Добави Коментар!
Вземи последните коментари по RSS
 
Изпрати ми имейл, ако някой добави коментар към тази история (какво е това?)
 
Email:
  ... ... ...
Коментари на страница: Най-отгоре:

преди: 2 години, 8 месеца
hash: 896544625d
гласове:
1 2 3 4 5
  (4 гласа)

1.   Възпитанието е, най- малко двустранен процес. Няма как само едната страна да има вина. Малко деца проявява интерес, особено що се отнася до домашната работа и някаква активност. Лепнати са за телефоните, стоят пред огледалото, фитнесът е най-голямата ценност. Те не виждат реалността и не си взаимодействат с нея. За това и като застанат до някое момиче или момче, нямат абсолютно никаква идея какво да кажат. В къщи не проявяват никакъв интерес към родители, домашна работа, не желаят и не виждат смисъл да общуват със семейството си. Добре , че е порното, та да се присетят, че и на тях им се иска секс. И, така , на 20 се сещат, че никъде не излизат, нямат приятели и т.н . Изгубени са 20 години, в които не са желаели да се развиват, да научат нещо ново извън фейсбук и апликациите на телефоните. Претенциите към родителите са, че те не са осигурили пари, което страшно много ги е потискало и съучениците им са ги малтретирали в училище.
И, се влиза във втора фаза на недоволството- те, майките възпитават мамини синчета, дето не могат да осигурят на Мамина Богданка жилище, кола, Занзибар, джуки, екстеншъни, цици, епилации, мигли и т.н . Трета фаза е, да се явиш в сподели.нет и да започнеш да обиждаш подред- жените, мъжете, майките, България, черните, белите, християните, късопишковците и т.н

 
  ...
преди: 2 години, 8 месеца
hash: 430a9f8bd2
гласове:
1 2 3 4 5
  (2 гласа)

2.   Момиче 14 г??!
Остави ме зяпнала от изненада накрая когато видях възрастта ти. Мислех, че си родител или педагог. Изобщо не се притеснявай, твоята "комфортна зона" и толкова голяма, че няма начин да останеш като емоционален затворник в тясно пространство, лимитирани въприятия "възпитани"/изградени от други (обикновено те самите възпитани да бъдат "щастливи затворници" които приемат без съмнение сдъвкана информация в полза на други според търсенето към момента). А ако се почувстваш на тясно, със сигурност ше прескочиш подобни бариери.
Приятно изненадана съм от начина ти на мислене!
Явно си от новата "серия" деца индиго, кристал и повече...

 
  ...
преди: 2 години, 8 месеца
hash: 69266dca12
гласове:
1 2 3 4 5
  (0 гласа)

3.   Ако наистина това е писано от 14-годишно, евала. Аз на тази възраст още пишех "neznam".

Наистина не е добре да се престарават родителите.
Родителите на родителите ми винаги са им решавали проблемите, особено баща ми, който е бил по-обгрижван, въобще не е бил годен за родител, но и за 20 години не се опита да се поправи и да стасне вестен човек. От друга страна аз съм свикнала, че няма на кого да разчитам да бъде по-умен от мен и съответно сама съм премисляла всичко, което върша. Сега почти съм "изплувала" - влязох да уча в престижна специалност и всеки момент започвам работа, докато той, набор 63, без доходи, без автомобил, без жилище и без никакво желание за подобрение на обстоятелствата, отново е обгрижван от майка си, на село.
Е, аз от толкова стрес покрай двамата родители, съм си съсипала здравето, но се надявам да го оправя с ваканции.

Съквартирантка на близък човек пуска толкова перални на седмица, колкото близкият за 2 месеца. С по една блуза вътре, понякога забрави, че я е въртяла вече и пак я пуска, на дългата програма, разбира се. Но нали не плаща тя сметките, как да се сети, че тези неща не се правят така.

"Трудните обстоятелства раждат силни хора, силните хора раждат лесни обстоятелства, лесните обстоятелства раждат слаби хора и слабите хора раждат трудни обстоятелства...." Наистина е вярно.

Но как, по дяволите, да достигнем баланса - хем детето да не страда много, хем пък да не го превръщаме в лигльо или принцеса? Ще ми се да разбера някой ден, преди да имам деца. Как да дадеш адекватно количество от това, на което знаеш само едната крайност?

 
  ... горе^
преди: 2 години, 8 месеца
hash: af4d63f4dc
гласове:
1 2 3 4 5
  (0 гласа)

4.   Много просто: учи, започни работа и се изнеси от къщи.

 
  ...

Коментари очaкващи одобрение: няма
...

Коментари, които са написани неграмотно, с латински или главни букви няма да бъдат добавени!

1. Бъди полезен на другите с коментара си!
2. Хейтъри не се толерират!
3. Обидните квалификации не са аргумент :-)
4. Пазете мъдростта за себе си, другите имат нужда от съчувствие!

Знаете ли, че след символите запетая и точка винаги следва интервал?   [ Да ]   [ Не ]

При нас коментарите се одобряват ръчно. Въведи своя имейл адрес и ще получиш известие, когато бъде публикуван нов коментар.(какво е това?)



Copyright © 2007 Spodeli.net
eXTReMe Tracker