Споделена история от Тинейджърски |
Объркан съм относно приятелството ми с нея. Да търся ли вината в себе си?
преди: 2 години, 8 месеца, прочетена 1182 пъти
Здравейте. Момче на 16 години съм, а най-добрата ми приятелка е на 18. Познаваме се от лятото на 2012 г., оттогава бяхме неразделни към края на 2020 г. Миналата година много неща се промениха в приятелството ни - тя е анти социална и като цяло животът ѝ е онлайн. През годините тя винаги се затрудняваше в това да си намира приятели, но същата тази година, тя промени това. Тогава тя стана геймър, сякаш това промени всичко.
Тогава тя започна да комуникира с хора, които не ѝ влияха добре. Беше се запознала с едно момче, станаха гаджета. Връзката им беше онлайн, а и момчето е англичанин. Това момче беше толкова токсично, че той започна да не ѝ влияе добре. Тя много лесно се влияе, и това не ми харесва. Преди си лягаше към 12:00 (което е нормално за мен), но като беше с него тя започна да си ляга към 4:00-5:00 сутринта и единственото нещо, което правеше, е гейминг. И аз, разбира се, не удобрявах и не насърчавах това нейно поведение, защото игрите са вредни, а и исках да я насърча да се фокусира върху личностното ѝ развитие, защото считам, че ще ѝ е полезно за по-нататък. Но и на нея не ѝ е лесно - има 6 клас, защото отказваше да учи в чужда държава (тя живее към централна Европа; в миналото тя се връщаше за няколко месеца да си ходи на училище тук в България, но след известно време тя пак отиваше зад граница; тя спря училището окончателно 2017 г.), заради тормоза, който можеше да изпита в училище. Тийнейджърските ѝ години бяха пропиляни в интернет, това също указва влияние върху психиката и манталитета на човека. Тя е много интелигентна, със силно желание за живот (да се забавлява, да ходи по дискотеки и като цяло да има свободата да бъде себе си), но тя нищо не прави, за да започне един нов живот. Насърчавам я да се образова, говоря с какви ли не преподаватели, за да я уредя, но тя винаги получава високи нива на anxiety, като стане на въпрос за нейното образование. В подобни случаи се натъжавам, защото аз само искам да помогна, но като че ли в случая фразата "Направи добро - получи лайно важи". Все пак се двоумя дали вината не е в мен... Искам да помогна, но се питам дали не я натискам... Но не може да се отрече, че няма как да не я натисна, ако е на 30 и води същия начин на живот. Животът е пред нея, но като че ли искам да има добър дебют в живота. А без нейните усилия това е невъзможно, а толкова искам да има прекрасен живот.
Толкова много се отклоних от темата, за което се извинявам, но ме боли душата за приятелството ми с нея... Приятно ми е да говоря за нея. Та, през годините бяхме неразделни - като бях по-малък играхме игри заедно, забавлявахме се, но сега имам усещането, че ме пренебрегва. И един път не би ми писала да ме пита как съм, но си го обяснявам с това, че ме счита за толкова близък, че просто е безмислено да си правим разпити. Ала и това обяснение е толкова безсмислено, така че и в случая съм объркан. Понякога си мисля, че я задушавам, защото понякога имам усещането, че не искам да я пускам и да сме си все така близки, но тя вече не е толкова заинтригувана за нашето приятелство; сякаш не полага никакви усилия, за да го поддържа живо.
Като беше в България това лято толкова много се радвах, че е тук. Исках да бъда само с нея цяло лято и да сме неразделни, но сякаш имаше някакви невидими граници... Като например не можех да и говоря за чувствата си, защото не исках да и развалям настроението, а и на нея със сигурност не би ѝ се прискало да се занимава, все пак момичето е на почивка и иска да се забавлява... Темата за образованието беше забранена. Темата за миналото беше недопустима, но тя мина всички граници. Относно миналото - тя ми натякваше колко много съм ѝ се бъркал във връзките и че винаги аз най-много страдам във връзките ѝ, въпреки че аз просто и споделях някои мои опасения за нея (за това, че нейните онлайн гаджета ме ѝ влият добре), с цел някак си да помогна на нея и да опазим приятелството си, но... Аз винаги трябва да мълча и да я изслушвам. Не съм груб към нея, защото я уважавам, но тя не проявява уважение към мен. Не знам как да възвърна това нейно уважение към мен, не искам да сме в конфликти...
Преди се чувствах свободен да ѝ споделям всичко и да бъда себе си пред нея, но вече тя използва всичко каквото и падне срещу мен. Например ако не се чувствам добре, когато излизаме с хора, които не харесвам (повечето ужасно токсични хора, които са ме тормозили в миналото), тя би ме упрекнала, че се гевезя, но аз просто не искам да се движа с банда не цивилизовани хора... Това лошо ли е?
Бил съм директен с нея. Казва ми да бъда директен с нея да не си губим времето, но как да бъда директен с човек, който не може да разграничи директност и токсичност?
Понякога искам да не я оставям. Не искам да я пускам. Но тя ми е толкова близка, че просто не искам да зарежа приятелството ни ей така. Всичко е каша - като цяло тя не иска да работи върху приятелствотонея.., докато аз - да, искам да се развиваме заедно. Но не искам и да я карам да работи върху нас, просто не е длъжна.
Объркан съм, сериозно.. Нямам думи просто.
Да я оставя или не? Няма да мога в живота да се доверя на друг човек освен нея..
Повярвайте, вече не знам кое е правилно и кое не е.
Бележка: Тя не ме привлича романтично/сексуално; падам си по батковци. За съжаление отбелязвам това за д не си помисли някой, че това е любовен роман...
|
