Проблеми със сприятеляването
преди: 2 години, 8 месеца, прочетена 1005 пъти
Здравейте ! На 14 години съм и тази година ще съм в девети клас . Искам да си излея болката от години , която ме мъчи , и той е ,
че нямам приятели . Преди една година и половина се преместих в нов град за гимназията , във стария ми град нямах приятели и лятото бях само у нас . Сега в гимназията си намерих приятели от училище и през лятото излизам с тях с техни приятели понякога , защото не искам да ме помислят , че нямам приятели и само ги търся.Баща ми ме запозна с негов колега дъщеря му , която е колкото мен . Но излизам с нея и нейна приятелка само един път в месеца , когато аз ѝ пиша . Запознаха ни миналото лято , но нещо не се сближихме . Пробвала съм с интернет приятели , с които имаме сходни интереси . Така първия път излязох с две момичета в друг град тайно от наще , след срещата ни си писахме малко и това беше , а минаха два месеца вече . Втория път с друго момиче се уговорихме на морето , двете само мълчахме ,разходихме се и след това не сме си писали . Не съм открила трайно интернет приятелство . Моите приятели от училище са от близките села и не могат винаги заради мен да идват до града . Искам да си намеря приятели от квартала и приятелка , която да си излизаме всеки ден и да живеем близо една от друга. Записах се на танци и почвам през октомври , надявам се там да намера . Има едни тийнейджъри от блока ми на възраст колкото мен и малко по-големи , но рядко ги виждам и не знам как да се запозная с тях . Тъжно ми е да гледам в инстаграм как всички излизат с техни приятели и се забавляват всеки ден , а аз понякога излизам когато намеря и седя доста у нас , и гледам видеа в ютюб. Плача и се депресирам . Не искам да живея повече така . Искам да бъда много социална като другите . Аз съм момиче с отличен успех и добре на вид . Понякога искам да се самоубия , защото ми писна да ме боли от това . Имах още две близки момичета от училище , но вече не говорят с мен и ме отпоследваха . Със съученици от бившия ми клас не поддържам връзка , защото бях тормозена от тях , което доста повлия на психиката ми . :( искам да чуя , че има още един човек като мен . Тормозя се и плача , защото не зависи от мен понякога и се депресирам . Благодаря на всички , че сте прочели дългия ми разказ , надявам се да намеря полезни коментари ! Плюс и че ѝ гадже нямам , някои хора нямат приятели , но гадже имат и с него излизат .
Като дете винаги съм било тихо дете.

Коментари	Добави Коментар!
Вземи последните коментари по RSS
Изпрати ми имейл, ако някой добави коментар към тази история (какво е това?)   Email:

преди: 2 години, 7 месеца hash: 78319b5bc5

гласове: 1 2 3 4 5   (0 гласа)

1.   Здравей! Отлично те разбирам. Самата аз до скоро бях в сходно положение. В училище не принадлежах към нито едно “ съсловие”, заради което си спечелих славата на аутсайдер, и съответно бях обсипвана с обиди и комплексите ме последваха. В квартала имах много приятели, понеже бях общително дете, но в последствие пораснахме и се разделихме. Остана ми само една приятелка, но тя замина в чужбина миналата есен. Продължаваме да поддържаме връзка, но не ми беше достатъчно. Започнах да ходя курсове и оттам си намерих приятели. В квартала също има хора, с които си възвърнах отношенията, а и се запознах с нови такива. Тази година ми предстои да се преместя в ново училище ( ще бъда 8-ми клас) и се тревожа, че старата история ще се повтори. ПС: Мисля,че си доста симпатична, ентусиазмът ти да си увеличиш социалния кръг е похвален, минала си през същото като мен и аз бих се радвала да се сприятелим, но за жалост е невъзможно, така че не се отчайвай, убедена съм,че много хора биха се сприятелили с теб. Късмет!

 

...

преди: 2 години, 5 месеца hash: 161fa9a7c8

гласове: 1 2 3 4 5   (0 гласа)

2.   Здравей! Повярвай ми била съм в абсолютно същото положение. Това, което мога да ти кажа е, че ще е временно. Все някога ще се появи някой, с който ще се напаснеш. Аз съм жив пример. По принцип историята ми е много дълга… С радост бих ти я разказала. Понеже тук не е позволено да оставяме лична информация, писах по песента на Бруно Марс-Grenade. Ще се раздавам да ми пишеш.

 

...

преди: 2 години, 5 месеца hash: 8720103b30

гласове: 1 2 3 4 5   (0 гласа)

3.   Знам какво ти е. От 7ми до 9ти клас имах социална фобия и ме беше страх да говоря с когото и да било. Имах точно една приятелка за тези 3 години но на първата се преместих и остналите 2 само си писахме. В новото ми училище пък нямах абсолютно никакви приятели и затова почнах много да си вися на телефона. Намерих си онлайн приятели, всички от чужбина, но сме приятели до ден днешен и много ги ценя. Това което мога да ти предложа е да се опиташ да си намериш приятели от други държави, ако знаеш друг език, в социалните мрежи и гледай много много да не сроделяш лична информация като се запознаете, докато не ги прецениш що за хора са. Казвам от опит. За приятели в реалния живот не мога да ти помогна, защото все още нямам. Говоря с хора, разбираме се, дори имаме общи интереси, но ни считам повече за познати от колкото приятели. Успех! Изглегждаш мила така че съм сигурна че ще си намериш някого, въпрос на време е! :)

 

...

горе^

преди: 2 години, 5 месеца hash: cf075838be

гласове: 1 2 3 4 5   (0 гласа)

6.   Здравей! Съвета ми към теб е да използваш времето, в което си сама за неща, които ще са ти полезни за напред и обичай себе си! :) Трябва да имаш занимание (професия или хоби), което да ти дава смисъл и радост, защото без това много често отношенията между хората се изчерпват, защото човек очаква от другите да му дадат този смисъл. Когато човек има този смисъл и радост в себе си, радостта от отношенията е още по-голяма, защото има с кого да споделиш собствената си вътрешна радост. Така, че дишай дълбоко, пак да кажа, обичай се :) и мисли в тази посока с какво ще се занимаваш, а отношенията между хората се случват ей така, непредвидено и това е най-хубавото в живота. Тепърва ще срещаш много хора, а докато си в този етап, в който си сама, гледай да се осъвършенстваш в каквато посока ти е интересно и задължително учи езици! Много е важно за всичко :) Помисли за това, колко по-лоши неща може да има, например старите ти съученици, които са те тормозели да са отовно в живота ти и да не можеш да се измъкнеш. Много хора са в такава ситуация или дори още по-лоша. Наложи си да ограничиш гледането в инстаграм и ютуб, за да не се потискаш в момента и го замени с разходка някъде на чист въздух сред природата, само с мислите и мечтите си и плановете как да ги постигнеш! :) Така са усторени социалните мрежи, че човек често показва само най-светлата страна на живота, а реално не е така. Всеки има и тежки моменти и в тази връзка не им отдавай такова значение и не позволявай това да ти влияе негативно, като усетиш, че се депресираш - спирай. Май стана много дълго, на кратко - обичйа се, мечтай и действай! :)

 

...

преди: 2 години, 4 месеца hash: 263287c731

гласове: 1 2 3 4 5   (0 гласа)

8.   Здравей. Напълно те разбирам. В момента се чувствам изоставена, защото до преди 1 година имах много приятели, а сега останах по незнайно какво причина с нула. На вид съм добре, но смятам, че просто това е знак, че те не са моята компания и не са добре за мен. Ще ми се да намеря една истинска приятелка, която да не ме оставя на сиин и да ме разбира. Пред класа ми изглеждам супер щастлива, но никой не знае как се чувствам наистина. Нямам доверие почти на никой не мога да споделя за момчето което харесвам или за някоя моя мечта. Смятам, че някой ден ще се случи и това. Малко извън темата, но до преди половин година имах много близка приятелка, но тя имаше много други приятели по големи от мен, защото и тя беше с 2 години по голяма. Казваше че съм 1 по голяма от колкото съм на приятелите и. Но след като се отдалечи ме бях много тъжна. Като мине през място, на което сме били мислех за това доста дълго. Това беше на значимост приятелство в целия ми живот.

 

...