Шофиране с баща ми, моля ви, трябва ми съвет
преди: 2 години, 8 месеца, прочетена 1000 пъти
Здравейте, искам да ви споделя какво ме мъчи месеци насам. Преди 6 месеца взех книжка, оттогава не съм карала и 10 пъти. Причината е, че съм момиче и баща ми иска да карам с него, но той се държи ужасно, само ми крещи и ми вика, не осъзнава, че така ми пречи и ме стресира и правя грешки. Минала съм през дупка, Ами съжалявам, не прецених достатъчно, минала съм през бордюра, Ами съжалявам, не можах да преценя. Скоро съм взела книжка, малко съм карала, трябва ми време да свикна с габаритите на колата, 1 метър е по-дълга от учебната, по широка е. Също и трудно я паркирам, учебната ми беше без проблем, но тази той ми крещи да не го правя по начина по който ме научиха, а както той искал, разбирам че ни учат на курса за да минем изпита но аз за момента така съм се научила и свикнала и ми трябва време за да го правя по неговия начин, ако ми се дадат едни 10 минути, ще я пракирам, проблемът да вмъкна е между 2 коли. Когато да кажем тръгна без да осъзнавам да мина през бордюра, той започва да ми крещи, да съм можела да го чуя, аз ще чуя и без да ми вика и съм казвала, че така ми пречи и ме отказва по този начин от карането, а аз толкова много обичам да карам, обичах... Той ми казва че това са извинения за това че не мога да карам и че нищо не ме били научили. На курса се справях, смея да кажа, много добре, инструкторът ми ме хвалеше и казваше, че не се притеснява, когато ще изляза на пътя, Боже как чаках с нетърпение учебните часове. А мен вече ме е страх да карам и само заради баща ми, аз усещам че е заради това, разговаряла съм с него по този въпрос, но все същото, няма промяна. В момента рева докато пиша,
а когато ми каже че ще карам, защото заради нещо се е налагало, не по мое желание, коремът ме стяга и се притеснявам да не объркам нещо, но има едни моменти когато докато карам се наслаждавам, когато и той мълчи и ме остави да преценява всичко сама, но това са редки моменти. Имах самочувствието че мога, и аз можех и друго са ми го казвали, които съм карала, но сега хора които са големи паники, не могат да преценят нищо, карат 24/7 без проблем. След карането накаря съм разстроена заради баща ми, докато карам съм спокойна, без значение какво ще се случи и случва, запазвам самообладание и не съм от хората които се паникьосват, повярвайте ми ставали са какво ли не неща докато съм шофирала, мога да реагирам, наистина, а той очаква да карам все едно цял живот не съм слизала от колата, имам предвид че иска да карам по неговия стил и сега ми вика че не искам да карам защото не мога и го разправя на всички, а на мен ми се реве като знам че ще трябва да карам, веднъж карах сама, беше върхът, чувствах се прекрасно, нямаше страх, справих се с пътната обстановка, и искам да карам сама, но той не ми дава и не мисля че скоро ще ми даде. Как да преодолея този страх, не ми казвайте като карам с него, става по зле, много по зле, не ми дава с никого друг да карам, онзи път сама беше защото такива бяха обстоятелствата, не защото искаше. Просто ще ме откаже съвсем ако се наложи да карам още няколко пъти с него. Намеквал е че има шанс да ми даде да карам без него само ако си хвана гадже, а повярвайте ми не съм хуабвица и съм антисоциална, тъй че...да, разбирате. Моля, много ви моля, дайте ми съвет, моля ви, карането ми доставяше удоволствие, сбъднах мечтата си като си взех книжката, искам пак да го изпитвам това удоволствие.

Коментари	Добави Коментар!
Вземи последните коментари по RSS
Изпрати ми имейл, ако някой добави коментар към тази история (какво е това?)   Email:

преди: 2 години, 7 месеца hash: b3de54ec2f

гласове: 1 2 3 4 5   (0 гласа)

2.   Баща ти се държи така защото се страхува за живота ти- буквално! Не, в никакъв случай това не оправдава истеричният му напин да те "обучава" но предполсгам за него това е нещо като умишлено стресиране за да свикнеш да не реагираш по емоции на пътя. Нямаш идея колко идиоти и колко ситуациив които ше трябва да реагираш светкавично ще срещнеш. Казваш ако ти се дадст 10 мин за дс паркираш между две коли, ше го направиш безупречно. Добре, но ако те чакат 1-2 коли няма да ти дадат и 2 мин. ще започнат да ти свиркат, после да те овикват, вероятно и да те напсуват, ти какво- ше се стресираш и ревнеш ли? ! 10 мин. за паркиране са страшно много време, ако в други ситуации ти трябва също време за реакция... баща ти може би донякъде е прав- движение в колона, изпреварване, вливане на магистрала т. н За това е намекнал и за гадже, сигурно има в предвид шофьор който да те придружава докато свикнеш с всякаква пътна обстановка. Просто е родителски, истеричен страх за теб! Аз шофирам от много години, въпреки това след жесток пътен инцидент (нито бях аз на волана, нито беше грешка на шофьора) имам страх заради който на подобни места (тесни планински пътища с пропаст) блокирам от страх и не мога да контролирам така че, не мога дя карам по подобни пътища вече. А трябва да го преодолея по някакъв начин! Мъжът ми за разлика от баща ти се опитва да ми помогне по много спокоен начин, примерно тихичко подмята "има много място, спокойно, ще чакат" - не мога и това, изпотяват ми се ръцете, изстива ми "мозъка" и блокирам. А иначе съм от онези дето като чуят мощен мотор и "полудяваме" ако не е тесен планински път с пропаст, се слагам на който и да е, с каквато и кола да е на една хубава мощна кошия. Та, гоеори с баща си, кажи му, че разбираш аккво и защо прави, но да ти дава по да речем два пъти спокойни съвета/реакции и ако се случи трети- тогава да "наказва" със стресиращи крясъци. Родител съм, единият ми син се занимава от няколко години с високорисков спорт, не мога да го гледам "на живо" гледам след това видеота... не можеш да си представиш ужаса който изпитва един родител когато детето му е изложено на висок риск а ти в момента си точно така, докато се научиш да реагираш бързо, предусещаш включително реакциите на другите участници в движението. Ше дойде и това време, тогава и баща ти ще се наслаждава да го возши, ще видиш.

 

...

преди: 2 години, 7 месеца hash: b2a269c773

гласове: 1 2 3 4 5   (1 гласа)

3.   Малко късно, но ако авторката прочете.. Значи когато аз взех книжка, постоянно се карах с баща ми, нещо кат твоята ситуация, само дето като ми подвикнеше и аз му виках. Накрая спрях и да го питам дали може колата или да карам, директно му заявявах "Трябва ми колата, свободна ли е? ". Първото ми пък дълго пътуване (сам) на отговора "Ще се справиш ли? " беше "Трябва". След вече известно време и собствена кола осъзнавам, че тогава съм се разтроивал за нищо. Та, моя съвет е, изобщо не обръщай внимание и след 10 години пак ще ти мрънка, че не караш както трябва. Моя и до ден днешен ми мрънка, последния път беше, че съм карал много бързо и му казах, че ще го оставя по средата на пътя, да се прибира по-бавно. Разбира се не искам да си мислиш, че нямам уважение към баща ми или нещо подобно, та така му се репча, ами точно обратното, държа с него както с приятел (както цял живот).

 

...

преди: 2 години, 7 месеца hash: 7ec0d12d5f

гласове: 1 2 3 4 5   (0 гласа)

4.   От автор: До номер 1: 10 минути беше образно казано, но също така ще паркирам където мога, където ще ми е лесно, във всички случаи където няма да ме чакат, от малък град съм, няма такива чакания тук, дори ако трябва да повървя 100-200 метра след това. Разбирам че го е страх, наистина го разбирам, но и той трябва да разбере че не може да ме отгледа като цвете в саксия. Аз не съм от хората които се паникьосват, емоционална съм, но успявам да запазвам самообладание, баща ми ме научи, но когато го помоля да не ми вика, отговорът е че не съм чувала. До номер 2: Не възприемам баща си като приятел, сигурно връзката баща-син е по различа от баща-дъщеря, но ако му се развикам, повярвай ми, няма да доведе до нищо хубаво, най много да стане по зле, той не позволява да се повишава тон на родителите, донякъде така не мога да разкрия това което ме тревожи отвътре. Знам че карането е опасно, може да ми се случи всичко, дори аз да не съм виновна, но всичко може да се случи и ако не съм в колата, може да ме блъснат като си ходя по тротоара, може какво ли не, но трябва да се излезе от черупката, трябва да разбере че не може да ме пази прекалено много, благодарна съм за всичко, но това с карането просто ще ме е страх изобщо да се кача да карам ако продължа по този начин.

 

...

горе^

преди: 2 години, 7 месеца hash: 3d91f6a90a

гласове: 1 2 3 4 5   (0 гласа)

5.   Единственото, което се сещам, ако не искаш да се подлагаш на това, е да работиш и събереш пари да си вземеш някоя технически здрава 20-годишна бензинова кола - Корола, Сивик и т.н. и да дерзаеш. Друг вариант е да говориш с училищен психолог, който да ти помогне как да комуникираш, така че да бъдеш взета сериозно, защото това, което описваш, е емоционално насилие. Най-малкото, може да поставиш условия че няма да шофираш повече, ако се държи така агресивно с теб и да не се поддаваш на емоционалните му реакции, които отиват на жена, не на мъж-баща. Един истински мъж е стабилен като скала и спокоен в твърдостта си, а не агресивен като истеричка. Щом "той не позволява да се повишава тон", значи и ти не бива да позволяваш и е време да го научиш, че ако не се държи с теб с уважение, каквото той изисква от теб към него, то няма да имате отношения. Обясни му, че в момента, в който започне да ти вика, ти преставаш да го слушаш и отношенията ви приключват докато не се вземе в ръце и не се научи да се държи като мъж. Ако имаш време, виж лекции на Gordon Neufeld за нормалните отношенията родител-дете.

 

...

преди: 2 години, 7 месеца hash: 7ec0d12d5f

гласове: 1 2 3 4 5   (0 гласа)

6.   От автор: До номер 5: Ще уча в чужбина и няма как да си купя кола защото в европейските градове скоро всички стари автомобили ще бъдат забранени, дори и сега с въвеждането на еко стикерите се усложнява и в големите градове в България, а 20 годишните коли не са нито евро 5 или 6, и няма да има смисъл. Заявих му че няма да карам ако продължава да ми вика, отговорът беше смях и ми каза че не искам защото не мога, в повече ми идва всичко това, рева докато чета и пиша тука. Няма как да посещавам психолози, не мога да си разкрия душата пред хора, които не показвам, но които знаят мен. Не знам какво ще правя, не виждам някакво решение, просто ще се надявам на чудо. Не разбирам само как хора които карат по зле от мен и съм била свидетел на техни изключително опасни изцепки им купиха коли и ги пускат да карат навсякъде, това го недоумявам, а аз която карам смея да кажа изключително прилично за някого с току що взета книжка и подлаган на стрес, не мога, но животът не е справедлив, просто ще се моля, ако не ще се съхраня и ще чакам след години когато имам работа, достатъчно доходи да си купя кола, която ще можа да отговаря на европейския стандарт

 

...