Споделена история от Тинейджърски |
Трябва ми генерален житейски съвет
преди: 2 години, 6 месеца, прочетена 1103 пъти
Здравейте,
Ще се представя накратко, момче на 21 години, студент в чужбина от вече 3 години. Проблемите, които бих искал да споделя с вас са много, но ще споделя хронологично как се разви моят живот.
Като човек, който се счита за екстроверт, за мен от голяма важност е социалния кръг и честата комуникация с хора. От малък, обаче, имам известни проблеми със социализирането: трудно се вписвам в голям кръг от хора и не успявам да осъществя трайни контакти с хора. Като малък бях доста наивен, но и в същото време бурен, не можех да задържам вниманието си в часовете и често ме гонеха заради всякакви щуротии, най-вече, че разсейвах децата около себе си. В същото време винаги съм бил отличник и в последствие, разговаряйки с родителите си на тази тема, достигаме до заключение, че съм успявал да усвоявам материала в училище много бързо и затова съм имал подобни прищевки. Винаги бях изолиран от приятелите си и рядко е имало човек, с който да успея да създам по-продължителни взаимоотношения. С други думи, чувствах се като аутсайдер.
Между 8ми и 12 клас учих в едно от най-елитните училища в България и успях да се оттърся от своята бурност. Започнах да осъзнавам защо имах проблеми в комуникацията си с хората: не преставах да преувеличавам и да се фукам с някакви свои постижения. Тренирал съм всевъзможни спортове и наистина съм имал успехи на национално и международно ниво, но все пак не беше най-добрата идея да надувам главите на съучениците си с това колко години съм тренирал даден спорт. В противоположност на това, не бях с особено развито тяло и мускулатура, до 9ти клас бях нисък с много слаби ръце и малко мазнини по корема, така наречения skinny fat. До 12 клас порастнах на височина но бях много слаб в ръцете и краката. Това обяснява подигравките на хората около мен и факта, че не взимаха насериозно нещата, които им споделях за себе си.
В 11ти клас като че ли най-добре успях да попадна в добър социален кръг, започнах да си гоня целите по-упорито, бях един от най-добрите във випуска си по успех и тогава нещата започнаха да се получават. Комуникацията ми с хората вървеше по-гладко и въпреки че пак имаше моменти, в които да ме закачат, онова дете, което беше подигравано и нямаше самочувствие беше изчезнало.
В 12 клас всичко вървеше супер до момента, в който не влезнах в една изключително деструктивна връзка с момиче, която до голяма степен ми загуби контактите с най-близките приятели. Тя ме откъсна от всички и въпреки, че сам съм си виновен, че позволих това да се случи, тя използваше влиянието си над мен да прави каквото си поиска. Това продължи до края на първата година в университета в чужбина, където също поради връзката си не успях да се социализирам както исках.
След тази година и половина, в която не се развивах личностно, се фокусирах изцяло върху себе си и дори и да не успях отново да се социализирам в особено голям кръг, в академичен план всичко беше прекрасно. Винаги съм искал да съм зает и постоянно навън в различни среди, не съм от хората, които обичат да стоят без работа вкъщи и съм постоянно активен.
По време на пандемията бях в България и излизах и се виждах само с хора от моя кръг, но дори и там някак си се чувствах изолиран понякога. Винаги съм искал да съм душата на компанията и никога не ми се е получавало, вместо това опитвайки се да ставам център на внимание и да се правя на интересен, често са ме изолирали заради това поведение.
След толкова много години, в които съм се лутал, желаейки да съм търсен и канен на много места, гледайки други така наречени 'социални пеперуди' осъзнах, че човек трябва да бъде фокусиран върху себе си и върху своите цели, да се развива, да чете и да бъде интересен на събеседниците си с опита и информацията, с която разполага. Изпитвам проблеми понякога в комуникацията си с хората, като на моменти просто не знам какво да си кажа с тях и нищо не ми идва наум. В същото време имам усещането, че на отсрещната страна й е прекалено скучно с мен и това допълнително внася напрежение в мен. Може би и затова е причината да не ме канят на много места, просто защото с мен или без мен, пак ще си прекарат по един и същи начин, тоест не допринасям с личността си за една по-добра и жива атмосфера.
Може би най-големият ми проблем е бил това, че съм се притеснявал какво хората ще си мислят за мен и често съм реагирал изкуствено в раговори, което определено се забелязва. Считайки се като перфекционист, винаги искам да съм по-добра версия на себе си и това ме бута нагоре в личностен план през последните години. Често се случва да се озлобявам вътрешно спрямо хората, когато не ме поканят като излизат на вън, но доста бързо ми минава.
В случаи, когато си прекарвам наистина добре с хората около мен, това по някаква причина ме нахъсва и мотивира и съм много по-бърз и продуктивен в академичен план, както и с всичко друго, с което се занимавам. Излъчвам наистина коренно различна енергия, когато си прекарвам добре с другите, а в моменти, в които съм сам и не ме канят, постоянно мисля защо това е така и съм в ужасно настроение, като не един или двама са ме питали защо имам толкова коренно различни лица.
__________________________
Не знам точно какъв би ми бил въпроса за съвет към вас, но спрямо всичко прочетено и знаейки накратко етапите, през които съм минал, как бихте ме посъветвали да действам, за да започна да съм интересен на другите, за да ме канят да излизам по-често с тях; как да стана душата на една компания както винаги съм искал?
Благодаря ви за отделеното време!
|
