Депресия - Spodeli.net


Нещата от живота...
 
Реклама


 Начало
 Правила
 Добави история!
 Контакт
 
Споделени истории (107723)
 Любов и изневяра (25871)
 Секс и интимност (12666)
 Тинейджърски (21058)
 Семейство (5508)
 Здраве (8575)
 Спорт и красота (4436)
 На работното място (2543)
 Образование (6677)
 В чужбина (1435)
 Наркотици и алкохол (1004)
 Измислени истории (765)
 Проза, литература (1577)
 Други (15461)
 Избор на редактора (147)
 
Зъбни импланти
Възстановете Вашата усмивка в рамките на седмица!

Зъбни импланти - цени

 

  

Споделена история от Тинейджърски

Депресия
преди: 5 дни, 5 часа, прочетена 485 пъти
Здравейте! Пиша тук главно, за да си излея душата. Напоследък съм заседнала на едно място и се чувствам зле. Това е най-простото обяснение, което мога да дам. Постоянно мисля за всичко, как хората не ме искат, не ме обичат, как не съм добра компания, как се държа зле, колко безполезна съм всъщност и как не правя нищо съществено и качествено с живота си. Не намирам смисъл в нищо. Изпаднала съм в една невероятна апатия. Никой не го приема сериозно и все ми казват "Ще отмине, айде стига си се лигавила. ", но 2/3 от деня ми преминават в плачене и мисли, в които наранявам себе си. Пробвах да се изкарам от тази дупка, но всичко ми е безинтересно. Нямам мотивация и желание за нищо. Имам мечти, но не правя нищо по въпроса, защото не съм достатъчно добра и се имам за глупава. Мразя себе си най-много от всички. Ще е най-лесно за мен ако просто изчезна. Имам чувството, че ми е писано да съм сама. Държа се зле с хората, които обичам и го осъзнавам, но не мога да го контролирам. Нямам желание за нови запознанства или срещи, активната дейност също ми омръзва и не съм добра в нищо. Преди време посещавах психолог, но и това не помогна. Не искам да преминавам на антидепресанти, защото ще се пристрастя. Задълбочава се с всеки изминал ден, а искам да си помогна, защото ме е страх за себе си. Страх ме е от мен самата. Готова съм на всичко, за да се върна обратно към момичето, което бях и вярвам, че все някога, стъпка по стъпка, мога да изляза от дупката завинаги. Всеки съвет ще ми е от полза. Трябва да намеря нещо, за което да се хвана и да започна да градя от нулата. Благодаря предварително и ви моля, да не изливате и вие злобата си върху мен. Уверявам ви, че сама си я давам достатъчно. :)

 
Сподели историята:
 
<< Предишна Случайна Следваща >>
 
 

Коментари

Добави Коментар!
Вземи последните коментари по RSS
 
Изпрати ми имейл, ако някой добави коментар към тази история (какво е това?)
 
Email:
 
  ... ... ...
Коментари на страница: Най-отгоре:

преди: 5 дни, 4 часа
hash: 0f876370c0
гласове:
1 2 3 4 5
  (0 гласа)

1.   Здравей, и аз не се чувствам добре от доста време, едни и същи черни мисли които просто ме побъркват и това е с години, най гадното е че са свързани с близките ми и тези които обичам, няма оттърване, пречат ми и на действията, като се захвана нещо да правя или само като говоря те са винаги в мен и в главата ми... Това ми забавя действията, често ги повтарям и имам чувството че съм сбъркана, трудно заспивам, мисля си че мога да предизвикам нещо да се случи заради тях... И всичко това тръгна точно от депресия, ще се радвам някой да ни отговори и те разбирам но не знам какво да те съветвам :(((

 
  ...
преди: 5 дни, 3 часа
hash: 6b3f9add4d
гласове:
1 2 3 4 5
  (2 гласа)

2.   Здравей! Разбирам те напълно! Все още се боря с това ужасно усещане, но се чувствам в пъти по-добре от преди. Нещата които ми помагат са: Youtube - Jordan B. Peterson, който има безброй лекции видеа с темата за поемане на отговорност и променяне на живота, или книгата му "12 правила за живота", отново youtube - Mel Robbins, или най-вече 5-секундното ѝ правило, обичам да гледам видеа на други хора как подреждат живота си и това ме мотивира. Трудното е да се започне да се действа, но ще успееш, безплатната помощ вече я има в изобилие в youtube, потърси я и намери нещо, което да използваш в твоя случай. Ще се справиш! Както аз успявам! :)

 
  ...
преди: 5 дни, 2 часа
hash: 0525f05dab
гласове:
1 2 3 4 5
  (0 гласа)

3.   Глошупости на търкалета. Имаш мечти, пък нищо не правиш, иначе си готова на всичко за да излизаш от въобфажаеми дупки разни!
Просто си мързелива и пишиш за внимание!
Но (!!! ) мързелът ше ти стане навик, начин на живот, мрънкането и оплакването също, ще се превърнеш в злобно същество което наистина за нищо няма да става!
Сервирай си сама! За нищо!

 
  ... горе^
преди: 4 дни, 23 часа
hash: 73f6da6ecb
гласове:
1 2 3 4 5
  (1 гласа)

4.   При депресията за съжалениe се намираш в омагьосан кръг, в който постоянно се въртиш. И колкото повече се задълбочава тя, толкова по трудно е самостоятелно да излезеш от този кръг. Нужно е събитие,
което или силно да промени обстоятелствата или начина на живот или е нужна външна помощ. Това го казвам от личен и донякъде от професионален опит.
Една от основните хипотези, на която се базира и медикаментозното лечение, е, че депресията се дължи на дисбаланс на невротрансмитери (серотонин и норадреналин). За този дисбаланс ти нямаш никаква
вина. Никoй не е тргнал да обвинява диабетика (тип 1) защо му е този инсулин - да вземе да се стегне малко, да не се лигави и ще му мине. Но го правим с депресията. Правим го, защото повечето
хора нямат представа, какво представлява тя и го смятат за слабост на характера.

Може би няма да Ти хареса това, което пиша, но ако имаш усещането, че нещата се влошават, Ти трябва да потърсиш помощ от някой друг. В случай, че обмисляш самоубийство, дори своевременно.
Отиди на лекар - първоначално дори не е нужно това да бъде психиатър. Може да отидеш на личен лекър или специалист по вътрешни болести. Опиши му това, което си написала тук. Той ще те попита за неща, които го интерсеуват и би трябвало да ти пусне допълнителни изследвания с цел да се изключат други причини за това състояние (напр. липса на хормони на щитовидната жлеза). Ако лекарят е добър сам би ти предложил консултация с психиатър. (психиатър ≠ психолог)

И още нещо - антидепресантите на днешно време не причиняват зависимост. Това не са опиати, бензодиaцепини или барбитруати. След започнато лечение и подобрение могат да бъдат спряни -
разбира се след уговорка с лекар и под негово наблюдение.

Знам, че в ситуацията, в която се намираш, погледът върху нещата е друг, но при добър подход това състояние в голяма част от случаите е преодолимо.

В случай, че искаш да си излееш душата и да поприказваш с някой - в Блгария има горещи телефонни линии, на които може да се обадиш. Едно търсене в "Google" може да те насочи.

Успех!

 
  ...
преди: 4 дни, 22 часа
hash: 8035244a63
гласове:
1 2 3 4 5
  (0 гласа)

5.   Прост съвет - започни да се чукаш. Ако ще и с хора, които не харесваш много. И не казвай, че няма смисъл. Прави го, пък после ще анализираш.

 
  ...


...
преди: 4 дни, 21 часа
hash: 414462ad2c
гласове:
1 2 3 4 5
  (1 гласа)

6.   Знам точно как се чувстваш! Аз съм момиче на 21г. и цял живот съм се чувствала по абсолютно същия начин, който описваш. Как никога не пасвам никъде, чувстайки се като пълен аутсайдер, не ставаща за нищо, наопаки със света! Провалени приятели, провалена любов, преминах през страшен ад, за сам човек. :) Затова и аз стигнах до самоубийство, така ли и иначе, всеки ме мразеше, нямаше да липсвам на никой. Може би единственото нещо, което ме спря беше вярата, защото вярвам и знам, че има рай и ад, и знаех, точно къде ще отида ако го напревех, а не исках, и никой не би. И така закрепвах себе си сама. Аз съм силен характер и малко по малко, и до ден днешен все още закърпвам всяко една рана. Прекарах време със себе си, отдадох се на пълен мир, с музиката си, с миналите (добри) спомени, носталгията. Осъзнах, че аз съм различна по мой собствен начин, и има причина света да не ме приема, но също така, и че хората могат да ме харесат, ако можеха да прогледнат през моя вътрешен свят. Това, което се опитвам да кажа е, че човек стига до тази пречупваща точка на депресия, рано или късно, и я преминава иска или не. И в момента, в който я преминеш, ставаш съвсем различен човек, и виждаш света с различни очи. И повяврай ми, това е така, защото ти го казва един от най-депресиращите бивши хора на тази земя. Знам всяко едно чувство, което описа - как се мразиш и как виждаш, че и другите го правят също. И си в една непрестанна война със самия себе си, чудейки се кога ще успееш. Правейки едно нещо добре, и във следващия - проваляйки се. Което създава едно чуство на непълноценност, отхвърляне и несигурност. А в същото време знаеш, че си различен и има нещо в теб, което и ти самия не знаеш какво е. И затова хората не ни харесват, защото виждат, че ние самите не знем кои сме, и се борим с това, криейки се зад приемливи, но все пак фалшиви черти, отблъскване и несигурност. И точно в това смятам, че е смъсъла на нашия живот, да окрием себе си, някога, някак си и да разберем каква е целта в нашия живот. А може би ще успеем, кой знае?

П. С.
Знай, че не си сама, и имаш пълната ми подкрепа, макар и да не те познавам, и знай, че винаги, винаги има надежда, дори когато си стигнал нищото. Как? Просто са дай време. Истинската дума е време. Премини през болката, излей си душата, излей емоциите си, дори и да почустваш, че трябва да го направиш сама. Времето е единственото, което ни настига, и живота ни поднася новите си успехи, дори и провали. Но съдбата никога не оставя тези като нас, винаги рано или късно ни поднася нещо добро. Очаквай го.
"А може би един ден ще успеем, кой знае? "

 
  ... горе^
преди: 4 дни, 21 часа
hash: 414462ad2c
гласове:
1 2 3 4 5
  (0 гласа)

8.   Надявам се да си добре :). Още един ето тук, ставаме двама. Но хей не губи надежда :). Чакам момента, в който ще смачкаш живота, както и той те е смачкал, и му напомниш коя си. Защото тези като нас :) - сме най-силни от всички, и го знаеш. И ще преминем през всичко.

 
  ...
преди: 4 дни, 20 часа
hash: 88a892b182
гласове:
1 2 3 4 5
  (0 гласа)

9.   Здравей! Разбирам как се чувстваш и в каква трудна ситуация се намираш. Хората, на които споделяш вероятно подхождат към същия пренебрежителен начин, спрямо теб, както спрямо самите себе си и помежду си. Една голяма част от тях гледат да не задълбават в чувствата и мислите, защото това е трудно и не всеки може да го понесе, а и вероятно нямат този капацитет. Възможно е преживяването ти за отхвърляне от страна на другите да е плод на травма и просто очакване и да няма връзка с реалността, или правиш така, че другите да те отхвърлят, защото ти самата се отхвърляш.
Нужно е да започнеш да се приемаш и ще видиш как и хората ще започнат да те приемат.
Осъждаш се и това ти причинява болка и те прави още по-нещастна.
Знам колко е трудно да промениш начина си на мислене, но трябва да започнеш отнякъде. Започни малко по малко да търсиш неща, които ти доставят удоволствие и те правят щастлива - хоби, работа, почивка в планината, четене, писане, каране на колело, спорт, пиене на любима напитка...
Измисли нещо, което ти допада и си намери подходяща компания. Възможно е хората около теб без да осъзнаваш, нито ти, нито те да поддържат илюзиите, които са само в твоята глава. Общувай с хора, които ще те разберат, с които ти е приятно и няма да те отхвърлят. Избягвай хората с лошо отношение към теб и хора, които като ги видиш започва да те свива стомаха. По това ще познаеш, че не са подходяща компания за теб и ще ти навредят, като ти помогнат да затвърждаваш вярванията, а на теб ти трябват преживявания, с които да ги оспориш!
Това са ми идеите, но можеш да ми споделиш и изкажеш каквото поискаш, ще следя темата.
А относно изказването ти, че имаш лошо държание спрямо тях, може би си го заслужават и там където има конфликт, има проблем за решаване и мисли разумно как да го решиш! Мисли повече за себе си и как ти да си добре, защото когато ти си добре и другите около теб ще бъдат добре :)
Успех и късмет!
Jack

 
  ...
преди: 4 дни, 11 часа
hash: 9f19166ac4
гласове:
1 2 3 4 5
  (0 гласа)

10.   Колко пъти ще публикуваш една и съща история. Тези оплаквания сме ги слушали много пъти. Престани вече. Публикувай нещо весело, повдигащо духа на хората.

 
  ... горе^
преди: 4 дни, 11 часа
hash: 06cedb9b54
гласове:
1 2 3 4 5
  (0 гласа)

11.   И аз се чувствах така преди години. Най-важното нещо за тебе сега е може би да не оставаш сама. Колкото и да не искаш понякога да се виждаш с хора повярвай ми... трябва. Изолацията ще задълбочи проблема още. И не се вини за това, че понякога се държиш зле с хората около теб. Нормално е за човек в твоето менално състояние. Избиваш собствената си образа и несигурност върху другите хора. Все пак как да очакваш да обичаш или да бъдеш обичан, ако не можеш да обичаш самия себе си. Всико почва от вътре. Опитай се да разбереш корена на тези чувства. Кога почна да се чувстваш така? В кои дни си по-зле? Около кои хора? Кога емоциите ескалират най-много? Каква най-добре те разсейва? Е такива неща. Трябва да опиташ сама някак си да се изкараш от тази дупка и не забравяй подкрепата е една от най-важните неща в такава ситуация. Трябва да намериш някого, който ще те изслушва и уважава мнението и мислите ти без да ти казва, че се ''лигавиш'' и ако не можеш да намериш такъв човек сега. Аз съм тук, ако искаш да споделиш. Важно е да се споделия. Не прави нищо глупаво и не губи надежда. Късмет :-)

 
  ...

Коментари очaкващи одобрение: няма
...

Коментари, които са написани неграмотно, с латински или главни букви няма да бъдат добавени!

1. Бъди полезен на другите с коментара си!
2. Хейтъри не се толерират!
3. Обидните квалификации не са аргумент :-)
4. Пазете мъдростта за себе си, другите имат нужда от съчувствие!

Знаете ли, че след символите запетая и точка винаги следва интервал?   [ Да ]   [ Не ]

При нас коментарите се одобряват ръчно. Въведи своя имейл адрес и ще получиш известие, когато бъде публикуван нов коментар.(какво е това?)



Copyright © 2007 Spodeli.net
eXTReMe Tracker