Споделена история от Тинейджърски |
Въображаем свят
преди: 16 дни, 6 часа, прочетена 511 пъти
Здравейте! Още откакто съм ученичка, завършвам с отличиен успех. Е, тази година (завърших 6. клас) завърших с 6.00. Точно поради тази причина всички деца ме отбягват. Смятат ме за зубърка, бележкарка, аутсайдерка, и подобни. Нямам приятели точно поради тази причина. Преполагам, сте забелязали, че децата не обичат двойкаджиите, но още по-малко обичат и отличниците. (Сякаш ревнуват). И точно защото нямам такива живея във въображаем свят. В истинския ме интересуват само семейството ми, здравето ми и образованито ми. Във въображаемия ми свят обаче си въобразявам как играя с анимационни герои, които са ми любими от детството(някои и от сега). С тях преживяваме куп приключения, смеем се, учим заедно и така нататък. Дори имам въображаемо гадже. (любим герой от едно аниме). И може би ще ми кажете, че за да си реша проблема, не трябва да уча толкова много. Не става, хора! Аз просто съм си супер ученолюбива. И не ме интересува, че нямам приятели(не вярвам, че съществуват в реялния живот истински). Просто ви казах всичко, за да разберете защо живея във въображаем свят. Но въпросът ми е :Дали според вас това е нормално, и ако не е, как мога да го преоделя(само, моля, не ми пишете да не уча толкова, просто е невъзможно)?
Благодаря ви предварително!
|