Пакет за пълно възстановяване със зъбни импланти в рамките 5 работни дни. Опитен екип и зъботехници, венозна седация от анестезиолог, временни и постоянни мостове - фиксирана цена

Запознай се с актуалните цени на зъбни импланти в дентална клиника Смайл Дентал Сървисес

Коментари

Добави Коментар!

6.   Здравей!

Понеже съм минал по този път мога да те разбера много добре. И мен ме тормозиха в даскало точно около 8 клас, после в края на 10ти началото на 11ти клас се хванах да тренирам бойни изкуства и всичко се промени!

Даже не се е налагало да се бия. Респектът, който излъчваш когато си подготвен и готов да се защитиш ще накара повечето такива комплексари да се откажат и да си търсят друга жертва.

Най-важното е да не бъдеш жертва. Агресорите търсят някой с проблеми в семейството или слаба психика и започват точно върху него да издевателстват..

Честно казано ако става въпрос за София много ми се иска да ти помогна.

Даже няма да го заплашвам или бия въпросния отворко.. само ще го викна настрани да си поговорим за няколко минути насаме. После ще се откаже да те тормози.

За съжаление модератора едва ли ще даде да се публикуват тук лични данни, но ако става въпрос за София пробвай да оставиш един имейл като коментар и ще те потърся, за да видим с какво мога да помогна!

Успех и пак ти поватарям - НЕ бъди жертва, трябва да си силен и твърд!

Т. Т.

9.   Братле и мен ме тормозеха, сега съм на 28, 20 кг отгоре, тренирам и имам самочувствието, че мога да се справя.
Погледнато назад във времето бих ти дал следния съвет.
Запиши се на някой боен спорт, не изглеждай като жертва а му отвръщай колкото можеш. Действай със самочувствие, колкото и да те е страх, направи се че не те е страх от него, знам че е изключително трудно. Гледай го в очите и му кажи, само това ли можеш е? За съжаление с такива малоумници като този, само така може да се действа.

Успех

10.   Като момиче, което беше тормозено 5 години в гимназията, много добре те разбирам и знам колко е трудно. Мен спряха да ме тормозят чак втория срок на последната година, но бях станала като машина, или не ги отразявах по никакъв начин и не им беше интересно или направо станах "цапната в устата" и на всеки опит за дразнене реагирах с хумор и много се дразнеха, че не могат да ме изкарат от равновесие. Те това целят! Да те видят, че се чувстваш зле! Ако забележат, че няма ефект, просто няма да им е интересно и ще те оставят на мира.
Примерно аз имах разкошна коса, гъста и дълга, и все ме заяждаха, че съм била като вещица в главата и не знам си какво, че не било модерно да си с толкова дълга коса и дрън дрън... и това го разправяше едно момиче с много къса и буквално изгорена от много изрусяване коса. Мълчах, мълчах и един ден, когато най-малко очакваше и изтърсих "Благодаря за загрижеността за външния ми вид! Ако някой ден хвана въшки, със сигурност ще се пострижа! " Направо млъкна и повече никога не спомена косата ми.
И все такива реплики.
И накрая спряха да ме тормозят, защото май леко ги респектирах и не знаеха какво ще изтърся следващия път.
Ама грам вече не ми пукаше! Отварях си устата и ги затапвах на секундата!
Иначе и моята чанта са я хвърляли и лични вещи за ми взимали, и са ми горили косата и веднъж я олепиха с дъвка, та колкото и да ми беше мъчно трябваше да режа. И с карфица са ме боли (доста самообладание се изискваше да не се издам, че ме боли)...

11.   Взимаш лютив спрей и другия път го ползваш. Като му залюти почваш да биеш.
Много иска да се направи на голям, пълен простак.

12.   Аз знаеш ли какво правех като искаха да ме тормозят в училище
Носех си "Оръжия" от вкъщи като джобен нож или метален бокс те са напълно легални за носене но не ги използвай в училище да не те изключат.
Постоянно имах джобно ножче в чантата си като видя, че идват към мене и ме гледат лошо все едно ще ми скочат си приготвях ножа вадех го, но никога вътре в училището а отвън на улицата това все пак е самозащита, не ми се е случвало да използвам самия нож защото още като видят ножа скрит в ръката те бягаха и не вече не смееха да ме закачат
По-добре да ме мислят за психопат убиец отколкото да ме тормозят
Ако не избяга като му извадиш нож и те нападне ще се наложе да използваш ножа в цел самозащита, но първо той трябва да те нападне
Дори и да го наръгаш полицията нищо няма да ти направи защото е било самозащита
В Америка тези които ги тормозят си купуват огнестрелни оръжия и ги стрелят в училище но там е по различно защото има магазини за оръжия през 2 улици
Не ти препоръчвам да го правиш това с огнестрелните оръжия защото ще си съсипеш бъдещето заради един изрод

13.   Веднага смени училището! Аз съм била жертва на тотмоз и знам какво е. Ще ти съсипе психиката. Отиваш и говориш сама с директорката на училището. Ако няма промяна, пращаш родителите си да говорят с нея. Ако няма промяна, сменяш училището! Аз хиляди пъти съжалявам, че не съм го направила.

14.   Хубав съвет давате на автора, няма що - със сигурност знаете, че ако набие този, който го тормози, то може другия да си изкара медицинско и да го осъди. Може и в затвора да се влезне, ако отвърне с побой. Бойните спортове няма да ви помогнат, защото в съда не важи правилото - "ами той ме тормозеше и затова го пребих! "

15.   Ами два варианта ще ти предложа, ти си избери кой, защото ти го познаваш и ще знаеш кой от двата е по-подховящ. Вариант 1:Говори с него (но спокойно като все едно ти е приятел) и го питай защо го прави и какво можеш да направиш, за да спре да те тормози. Вариант 2:Следващия път когато те издразни му кажи, че ти е много приятно и се засмей истински (сети се за някой мръсен виц или нещо, което те кара да се смееш). Хулиганите искат да видят страха и омразата у жертвата. Ти показваш и двете. Затова ако покажеш обратното, той ще се откаже от теб и ще спре.

16.   Разбирам те много добре, защото и аз бях в същата ситуация до преди няколко месеца. В момента съм 7-ми клас и преди учех в училище, където буквално се прибирах разплакана всеки ден. Всеки ден се чувствах зле, отчаяна и дори често боледувах, заради целият стрес, който ми беше налаган. Непрекъснато бях обиждана, иронизирана и подигравана от всеки в класа ми, даже един път стресът ми дойде в повече и изпаднах в нервна криза. Но накрая родителите ми ме изместиха в друго училище и някак си се почувствах съвсем друг човек. Започнах да получавам респект, лека-полека намирах приятели, с които да общувам, спрях да боледувам толкова често и започнах да се чувствам страхотно в нова среда. Да, вярно е, че първоначално е стрес да бъдеш сред нови хора, но повярвай ми, сега се чувствам 10 пъти по-добре от колкото преди. Така че, моят съвет е да пробваш да се изместиш в друго училище. Не си струва да провалиш живота и психиката си, както аз направих в миналото си училище 6 години подред...