Пакет за пълно възстановяване със зъбни импланти в рамките 5 работни дни. Опитен екип и зъботехници, венозна седация от анестезиолог, временни и постоянни мостове - фиксирана цена

Запознай се с актуалните цени на зъбни импланти в дентална клиника Смайл Дентал Сървисес

Коментари

Добави Коментар!

7.   Търси си хоби, там ще откриеш хора, като за теб и ще имаш по - интересен живот, игнорирай разни хора, които не са подходящи за теб, търси си подходящи хора за общуване, има такива. Работа или живот в чужбина е добър шанс за успешна реализация в живота ти, също и разнообразие. Намери си гадже, живеи си живота, това е точното нещо за щастие в живота.

9.   Опитай вместо нараняване да спортуваш до отказ и спри всичко допаминово, като мастурбация, алкохол, цигари, вейпове, готова храна, като чипсове и дюнери, шоколад, както и балони и всички тъпни за период от 90 дни без спиране и ще ти се обърне живота само нагоре.

Сама си пречиш и сама си го правиш.

Изборът от тук е твой.

Успехи!

10.   Авторката пише. Бях забравила, че съм писала тук. Като цяло нищо от преди 2 месеца не се е променило

11.   Прочетох темата и коментарите, и ако нищо не се променило - значи нищо не си и направила!
Дадени са ти добри съвети, особено от номер 3, така че -просто ги следвай!

12.   Оф, знам, че в България има страшна стигма върху психическото здраве. Но дали не изживяваш депресивен епизод, не е срамно, не е краят на света, дори не можеш да си представиш колко много хора страдат от депресия. Включително и аз съм вървяла по този път и да ти кажа да се консултираш с психолог, няма как, ваще трябва да дадът парите. Училищните психолози обикновенно са страшно дъно и търсят лесното, разбираи веднага звънят на родителите и те да се оправят.
Аз като бях зле се пробвах да се лекувам с разни бабини деветини, дето четох в нета, пиех чай от жълт кантарион, ядях шоколад и банани и супер много са разхождах, е така, напук с воля. Не казвам, че ми е минало веднага, но нещата сега са по-добре.
Алкохолът и тревата правят нещата по-зле, нямам намерение да чета разни морални лекции, просто ти бъркат в химията на мозъка и ставаш по-зле от преди.

13.   Реално се оптивам или поне така си мисля, не знам. Чувствам се тъпо, че пиша тук.

14.   Авторке, авторке, и ти си същата като оная лъжкиня-авторка на темата "Защо харесвам само музиканти" - пишеш тъпи, отвратителни, фейк истории за да привличаш внимание върху себе си и си мислиш, че сме тъпи и няма да се усетим, че са фейк. Със сигурност не си и на 16, а поне двойно по-голяма! Изказа не прилича на такъв на 16-годишна малка курвичка, а на някоя 30-годишна мома с типичните оплаквания, че живота не й е провървял по нейния начин. Доказва го израза "диазотен оксид". Колкото и отлична ученичка да си, няма да употребиш тоя израз в ежедневието си. Вместо да пишеш глупави истории, надявайки се да заблудиш другите и да ги мяташ по върбите, налягай си парцалите и се стягай, защото в противен случай ще пропаднеш в живота и наистина няма да стане човек от теб.

15.   До номер 14: Не съм авторката, но винаги съм се питала - защо винаги трябва да обвинявате хората, че пишат фейк истории, като нямате доказателства, първо! Второ, още повече да започваме един и същ човек да обвиняваме за няколко истории! Окей, онази и аз се съмнявам дали не е фейк, ама защо го намесваш тук! Нямат нищо общо, по стил на писане и такива. И другото- като някой почне да ми говори "Ама то 14/15/16 годишно не може да пише толкова грамотно". Абе, вие тъпи ли сте? Като вие сте неграмотни, не значи, че и ние трябва да сме. И за протокола - на 15 съм :)

16.   Като човек, който има научни познания за дрогата, съм убедена, че това състояние при теб се дължи в много голяма степен на тревата и райския газ. Те влияят на мозъка и нервната система. В последните години зачестиха случаите на отключили психични заболявания, вследствие на трева и синтетични наркотици.
Сподели със семейството. Те ще помогнат.

17.   Авторке, не си сама! Аз съм една година по-малка от теб и знам какво ти е в момента. И аз имах такъв период, в който пред хората слагах маска на щастлива, а вкъщи всеки ден плачех и се затварях в себе си, защото животът ми сервираше само гадости - подиграваха ми се, че приличам на щека, че съм грозна, а най-силно ме заболя, когато разбрах, че момчето, което харесвам, ме е наричал "тъпа", "бавна", "забила" и прочие. Имах чувството, че никой не ме обича. Няколко пъти правих опит за самоубийство - правих опити да си режа вените с най-острия нож вкъщи, почти се покатерих на покрива на блока, в който живея, но не се осмелих поради ред причини. Опитах се да поговоря с родителите ми, но всичко, което ми казаха, е да изляза от филма, в който съм се вкарала. Накрая се обърнах към най-добрата си приятелка, която ми даде доста ценни съвети и сега ще ти ги кажа и на теб:
1. Когато се почувстваш зле - напиши на лист как се чувстваш, ще ти олекне много. Лично при мен това помогна доста и дори вече съм изхабила две тетрадки, в които съм записвала доста чувства и мисли.
2. Говори с някоя от добрите ти приятелки, може и с някой любим учител, на когото имаш вяра (аз съм го правила) или ако нещата загрубеят, се обърни към психолог, но първо опитай с първите две неща.
3. Съсредоточи се върху някое твое хоби, както разбирам, ти обичаш да спортуваш. Дай си някакъв стимул, който да те подтиква към желание да спортуваш. Важно е да не мислиш за нещата, които те тревожат, докато спортуваш.
4. Когато през главата ти минат мисли от рода на "не ми се живее", "животът ми губи смисъл" и прочие, си припомни за нещата, които обичаш, защото те би трябвало да те правят щастлива и да правят и живота ти по-хубав. Ако искаш, си направи списък с нещата, които те разведряват. Колкото по-дълъг е списъкът, толкова по-добре, защото можеш да мислиш за повече неща и следователно да ставаш по-щастлива. Важното е да вярваш, че живота ти има смисъл. Успех!

18.   От номер 14 към номер 15
Аз нямах предвид, че авторката е една и съща, нито съм обвинявал авторката на тази тема, че е писала и онази. И друго - онази тема повече ми звучи като реална, а тази като измислена. Преди да обвиняваш някого и да пишеш глупости, помисли.

19.   Здрасти, напълно разбирам как се чувстваш. Преди години на твоята възраст се чувствах по същия начин. Имах много сериозни проблеми с храненето и изключително ниско самочувствие. От опит ти казвам, че донякъде е от възрастта и по-нататък става по-добре - особено по отношение на самооценката и способността да се справяш с емоциите си. Но само донякъде. Не е нормално да се чувстваш по този начин и не бива да лъжеш близките си. Съветвам те да говориш с тях или някой друг човек, на когото вярваш, и в краен случай да потърсиш професионална помощ, защото описаното от теб звучи като симптоми на депресия. Това, което можеш да направиш ти сега, е да противодействаш на това усещане за безсмислие. Ограничи социалните мрежи, спортувай (дори да е съвсем малко), старай се да изглеждаш добре. Животът ти е ценен, можеш да постигнеш изключително много. Не се предавай.

20.   Да, аз тотално си измислям, нямам си друга работа. Много благодаря на всички, които отделиха от времето си и ми дадоха съвети. На теория звучи доста по-лесно за жалост.
Струва ми се, че непрекъснато повтарям едни и същи грешки в ежедневието си и си скапвам живота. Може би, най-големият ми проблем е социалната тревожност, която усещам, че изпитвам от много малка. Адски трудно ми е да говоря с хора, преплита ми се езика. Срамувам се от съвсем нормални неща, все мисля, че изглеждам, ходя, говоря, та дори и дишам по странен начин. Случвало ми се е да не мога да изляза от блока ми, просто да седя 20 минути пред вратата и да се въртя в кръг като пълен идиот.
Също, не съм живяла заедно с родителите ти повече от 2-3 месеца. Късметлийка съм, ме имам други роднини, така добри буквално да ме изгледат. Нашите са разведени и баща ми не контактува с мен, освен ако аз не му се обадя.
Много се надявам да е от възрастта, да се филмирам зверски и реалността да е различна. Вече нямам мечти, нито хобита. Вероятно търся внимание и аз самата не знам. Авторката пише, то е ясно.

21.   Авторке, самонараняването ако го правиш във дългосрочен план можеш наистина сериозно да си навредиш на здравето. Иначе депресията и паденията във живота се случват на всякаква възраст - няма значение дали си тийнейджърка или голям човек.
И ти откъде знаеш че нищо няма да стане от теб? Еми ако продължаваш да се съсипваш, да затъваш и да не правиш нищо по въпроса за да си подобриш положението без съмнение съвсем ще пропаднеш и ще си си скапала живота, да не се чудиш на акъла си после. Аз разбирам да бе примерно на 100 години със куп болести и да си напълно неподвижна, тогава можеше и да се съглася със теб, но ти си на 16, млада си, живота е пред теб и стига да положиш усилия и да си помогнеш можеш да си стъпиш на краката. И на 30-40 ако ще на 50 или 60 да си пак няма да си престаряла и стига ти да си здрава възможностите са много.
Като за начало, спри всякакъв алкохол и наркотици - от надрусване и постоянно пиене в големи количества хубаво няма да видиш , побърква мозъка ти и ти влияе на психиката а е възможно и някоя глупост да направиш ако вече не си направила. Ако не можеш напълно да се откажеш от алкохола, пий по-малко и по-умерен алкохол който няма да те напива толкова бързо
Втората стъпка е да огледаш своята компания с която излизаш. И те ли ползват наркотици и тежък алкохол, излизат ли със хора които се надрусват и напиват, пушат ли, агресивни ли са? Стой далеч от такива ако не искаш да си като тях. Смени средата и приятелите си ако трябва и усещаш че те те дърпат назад
Трето, промени навиците си. Прекрати всякакви самонаранявания - може и да изпитваш наслада да се режеш и да си причиняваш болка но отнема само веднъж да прекрачиш границата и последиците може да са опасяващи за тебе. Да загубиш крайник, някой орган или сетиво не е нито готино нито хубаво. Да не говорим че ще побъркаш вашите от притеснение и грижи за тебе освен ако не им дреме много -много или още не знаят. В никакъв случай не се обръщай към този си навик отново. И не, не минавай към вреда на останалите защото те ще страдат от цялата работа и освен което да си спечелиш врагове
Четвърто - гледай да се наспиваш и ако не се храниш или се тъпчеш със боклуци опитай със по-здравословно ядене. Пробвай за един-два месеца и ще забележиш резултата. Опитай се да бъдеш заета и да не му мислиш кой те харесва и кой не те харесва. А за момчетата не се притеснявай че не са те харесали - да не мислиш че са много зрели на тези години. Не че няма свестни младежи които да са на акъл но и незрелите не са изключение. Започни да спортуваш отново - ще влезеш във форма, а и ти самата ще се почувстваш по-добре за самата себе си. Спорта е велико лекарство
Започни да учиш. Оценките не са най-важното и невинаги определят твоето бъдеще но не е оправдание да си двойкаджийка. Ако трябва се запиши на уроци по предметите по които се затрудняваш да учиш и да разбираш уроците сама
Запиши си на лист своите качества и недостатъци и се самоанализирай къде ти е силата и върху какво да работиш. Поговори и със родителите си й. Можеш евентуално да помислиш и за психолог което би ти било от полза ако не можеш сама да превъзмогнеш ниското си самочувствие.
Пътят който ще извършиш обратно към себе си няма да е лесен но ще си струва. Ти си знаеш как да действаш. Аз мога само отстрани да ти давам съвети
Успех

22.   Имам въпрос:имате ли доказателства, че историята е измислена. Ако имате, кажете ги.
До авторката:виж, и аз понякога съм си мислела за самоубийство, заради кавгите обаче. Аз не употребявам алкохол, нито цигари, нито наркотици. И не смятам да го правя. И на мен ми е трудно да завързвам нови приятелства. Нямам много приятели. Нямам ТикТок и Инстаграм, защото мама ми забранява. И аз понякога съм пристрастена към социалните мрежи, като Ютуб и Вайбър. Съветът ми е да се откажеш от тези свои вредни навици и да си намериш едновременно полезно и приятно хоби, като например спорт, танци или нещо друго, каквото си избереш. Дано да съм била полезна с мнението си.
От Теодора, 13 г.