Говорене сама
преди: 9 месеца, 13 дни, прочетена 893 пъти
Здравейте, момиче на 18 съм. Откакто се помня винаги съм живяла ви мислите си. Все едно, че живота ми е прекаран в моите мисли, въображения, разсъждения и т. н От много малка си говоря сама и водя дори цели диалози със самата себе си. Понякога докато си говоря сама се спирам и се поглеждам отстрани и осъзнавам колко странно подяволите изглежда това. Като си говоря сама не са само диалози ами например разказвам някакви измислени от мен истории, неща които дори не са ми се случвали. Това никога не ми е пречило но напоследък почнах да се притеснявам дали това има нещо с психическото ми здраве. Всичко започна когато бях на 4 г. и си бях счупила ръката. Тогава седях много време в болница и след това у дома, и бях доста изолирана от приятелите ми в градината, и именно тогава почнах да си говоря сама. Има ли нещо свързано с менталното ми здраве или да не притеснявам?

Коментари	Добави Коментар!
Вземи последните коментари по RSS
Изпрати ми имейл, ако някой добави коментар към тази история (какво е това?)   Email:

преди: 9 месеца, 12 дни hash: 745cfcdacb

гласове: 1 2 3 4 5   (297415 гласа)

1.   Радвам, че и други го правят това и аз се чудя същото, като теб... Може би е малко странно, но не е чак толкова фрапатно. Поне лично аз така явно се боря със самотата си знам ли... Не ми пречи.

 

...

преди: 9 месеца, 12 дни hash: 7379fbaf23

гласове: 1 2 3 4 5   (244917 гласа)

2.   Определено има нещо общо с това, че като малка си седяла много време, заради счупената ръка. Аз също съм така като теб, но съм мъж на 33 и ми се появи на 11, откакто започнаха да ми се подиграват и тормозят, заради акнето, което ми се беше появило точно тогава. Оттогава се затворих вътре в себе си и не споделям нищо с никой, дори и с най-близките си - само със себе си говоря, и само на себе си имам доверие. С други хора говоря само, когато е най-наложително и нямам друг избор (както в магазина, на лекар и др. ), иначе и сам съм си абсолютно самодостатъчен, и нямам нужда от никой друг. Не искам да те плаша, но повечето психично здрави хора наистина го нямат това нещо, тази необичайна необходимост да си говориш сам се отключва винаги от някоя силна психическа/физическа травма в детството (твоето явно е от второто). Между другото, би ли казала каква е причината за счупената ти ръка? Ако е вследствие от родителско насилие/тормоз/малтретиране е важно да не си мълчиш за това, а да споделиш с някой близък, за да ти помогне, или на компетентните органи. С толкова истерясали "родители" в днешно време, малтретиращи и тормозещи по всякакъв начин децата си, не е чудно, че прирастът на хората с психични заболявания расте с по 80% всяка година.

 

...

преди: 9 месеца, 12 дни hash: 0900eb8fee

гласове: 1 2 3 4 5   (216306 гласа)

3.   Не, всички хора са така, споко

 

...

горе^

преди: 9 месеца, 12 дни hash: eb14ca671a

гласове: 1 2 3 4 5   (3 гласа)

4.   Споко, ако беше луда, дори нямаше да се сетиш да си задаваш подобни въпроси. Всеки си говори сам, дори ония, които не си го признават.

 

...

преди: 9 месеца, 12 дни hash: 7f20dabd85

гласове: 1 2 3 4 5   (1 гласа)

5.   Аз като дете бях същия. Имах периоди, в които бях самотен. Нямам брат или сестра, а бях срамежлив и честно казано някои от връстниците ми се подиграваха. Винаги това говорене сам се случваше през лятото, когато не бях на училище и не бях толкова много сред други хора. Приказвах си, измислях си истории, планувах разни неща и прочие. Постепенно в тийнейджърските години отшумя. Сега съм на 31г със семейство, работа и хиляда ангажименти и хич не си говоря сам. Случи ми се тези дни да стоя повече време сам и просто си мълчах, четох си нещо, после гледах филм... Пълно мълчание, направо ме мързи да си говоря сам. Не мисля, че имаш някакво психическо заболяване. Пробвай да пишеш дневник или дори кратки истории, може би имаш богато въображение. Опитай се да пренасочиш това говорене в нещо креативно.

 

...