Чувствам се самотна и забравена
преди: 11 месеца, 25 дни, прочетена 814 пъти
Не съм сигурна дали това е правилният раздел за тази публикация. Тук я оставям, защото не съм на много голяма възраст. Моля за извинение, ако не й е тук мястото.

От известно време (последните около три месеца) усещам емоционална дистанция между мен и всичките ми близки. По принцип съм такъв тип човек, който предпочита да е заобиколен от малко на брой, но наистина верни хора, на които мога да разчитам във всеки момент и да нямам скруполите да им споделям всичко. Не съм близка със семейството си, никога не сме били "приятели" с родителите ми, не ме познават извън вкъщи, не споделям ежедневието си, чувствата си, дори големи неща като връзките ми с момчета. Сегашния ми приятел им го представих съвсем скоро... а сме заедно близо година и половина. Много лъжи паднаха, много неща се казаха. Но обстановката вкъщи се нормализира, запознаха се с момчето (не знам колко да е момче, той си е направо порастнал мъж, на постъпки е мъж).

Отклоних се малко. Та, последните месеци постепенно и толкова неусетно се изгради бариера между мен и близките ми приятели, че дори не усещах как се отдалечаваме. До един момент в който ми се събра твърде много... и нямаше към кого да се обърна. Всеки беше погълнат от собствените си грижи и проблеми, ежедневие и други приятели. Чувствах се сам сама на света, въпреки че ежедневно се виждах с тези въпросни близки. Котва намирах в приятеля ми, само с него отношенията ни останаха близки и така топли. Но не може светът му да се върти около мен, той също е човек, има си живот извън връзката ни и това е напълно нормално. Но покрай негови ангажименти му оставаше още по-малко време за мен (във връзка от разстояние сме, обажданията и съобщенията ме крепят между сравнително редките ни виждания), обажданията спряха, съобщенията идваха много повърхностни, различни от обичайните, винаги беше уморен и искаше да си почине от всякакви устройства, защото с това е свързана работата му. Разбирам го и не се противих, но ме изяждат вина ще не мога да му предложа друго, освен това - редки срещи, обаждания и съобшения. Та от тогава започна този адаки период, който ми се стори не седмица-две, а месеци. Месеци на самота. Видяхме се лице в лице и му разясних как се чувствам, че ежедневието и мислите ми са се завъртяли само около него. Не очаквах решение, а само исках да ми олекне. От само себе си някак си нещата по между ни си дойдоха по старо му. Но самотата и празното чувство останаха на задния фон зад ежедневните ми задачи и повърхностното общуване с хора.

Отново се отклоних. Не мисля че е съвпадение едновременното и безпричинно отдалечаване на близките ми приятели, най-вероятно дистанцията идва от мен... а не искам да се случва така.

Изводът ми от нещата е че намирам твърде голяма опора в приятеля си, понякога мисля че може да го "задушавам" с присъствието си. А за останалите... виждането ми към тях се е променило (винаги напоследък имам глас в главата тъкмо като ми хрумне шега, която да вмъкна в разговора "Ама това може да не се хареса, да им стане обидно, по-добре го задръж за себе си"; от тези най-близки 4 приятеля, които съм си събирала през годините, 2 ми забравиха рождения ден, а едната се сети на следващия ден. Тогава си затвърдих че наистина хората около мен си имат животи, техни ди проблеми, други приятели, ежедневието ги е завъртяло всеки по свой си начин. Различни приоритети имат и няма как да очаквам от някого да бъда негов приоритет. Не споря, никой от близките ми няма да ме върне, ако отида при него с проблем или каквото и да в за споделяне. Бе знам от къде идва тази дистанция... но ме убива вътрешно.

Празнотата е там постоянно, но не я забелязвам винаги, повърхностно се чувствам добре, разсейвам се с ежедневни неща и битовизми... но отвътре се чувствам счупена, празна.

Не знам какво да очаквам от читателите във форума, просто исках това да го споделя някому и да не е гаджето ми, защото не искам да му тежа твърде много с тези мисли. Може на места да се повтарям, не знам. Понякога когато усещам пропуканото в себе си и ми прелее всичко насъбрано ми минава мисълта че може да имам вид депресия, но веднагипески се самоубеждавам, че си въобравявам, депресията е тежко състояние и не е редно да си го преписвам, както повечето ми връстници правят, защото е едва ли не модерно. Депресията в по-тежка от нещата, които изпитвам.. поне така си мисля понякога....

~искрено ваша, 17 годишна объркана девойка

Коментари	Добави Коментар!
Вземи последните коментари по RSS
Изпрати ми имейл, ако някой добави коментар към тази история (какво е това?)   Email:

преди: 11 месеца, 24 дни hash: 4bcdbc5553

гласове: 1 2 3 4 5   (305911 гласа)

1.   Изчакай да станеш на 30 и ще видиш... Такъв е животът, човек е сам на света.

 

...

преди: 11 месеца, 24 дни hash: 4df37952df

гласове: 1 2 3 4 5   (252444 гласа)

2.   Момиче... аз съм почти същата. Само дето не мисля че имам дистанция или поне не много голяма с някои хора и нямам приятел, но за чувството за празнота ми е познато. И аз съм в объркан период, не знам къде се намирам. Буквално в един момент съм добре... след 5 мин може нещо малко да стане и ми става отново гадно. Понякога се чувствам излишна, в класа особено. Просто... не знам. Проблемът е че ние не знаем или поне аз не разбирам какво ми има, а само чувството. Така.. стига толкова за мен, за теб - не знам какво да ти кажа, но каква е причината за дистанцията, защото ти намекна, че я знаеш, но не я написа. Има значение всичко, общо взето. Няма да ти казвам да си намериш хобита и такива, клише е, а и ти сама можеш да се сетиш за това. Но... честно казано спорта помага. Аз мразя да тренирам, но ми се е случвало да се чувствам меко казано ОТВРАТИТЕЛНО, но след като тренирах и се почувствах прекрасно и все едно ми олекна. Също можеш да подобриш взаимоотношенията си с околните. Приятели ти, пиши им, звъни им. Излизайте. Само ще ти кажа, че на чат трудно стават или поне бавно, хубави и пълноценни разговори (а те са много важни ппц) и за това на живо е най-добре, най-добре протичат нещата в повечето случаи. Момиче на 15

 

...

преди: 11 месеца, 23 дни hash: f63793c81c

гласове: 1 2 3 4 5   (223330 гласа)

3.   Не обръщаи внимание, запиши се на балет и си живей живота.

 

...

горе^

преди: 11 месеца, 20 дни hash: 38826dd04c

гласове: 1 2 3 4 5   (0 гласа)

4.   Ти си ти, бъди си самодостатъчна.

 

...

преди: 10 месеца, 26 дни hash: 9eda309576

гласове: 1 2 3 4 5   (1 гласа)

5.   миличка, пише ти едно също така объркано като теб 20-годишно момче. Какво да ти кажа… проблемът не е във теб, а в хората, който те заобикалят. От това, което чух за приятеля ти мога да кажа само, че той не те е взел насериозно, и ти за него си поредната. Казва ти в течение на времето че е затрупан от работа и прочее само и само, да не се занимава с теб… Съжалявам, че бях твърде откровен и трябваше да кажа всичко това, но това е самата истина и не искам да се лъжеш повече, и да се връзваш на такива като него… Съжалявам също така, ако намериш някоя правописна грешка. Ти си рядко откриваем човек в това наше общество… пожелавам ти успех занапред.

 

...