Какво ще се случи?
преди: 5 месеца, 10 дни, прочетена 382 пъти
Здравейте. Момиче съм на 16. инрересно ми е какво ще стане след като се самоубия. Просто от глад, това е най безболезнения начин. Просто нямам приятели, имам само онлайн приятелки 2-3 на които едва ли ще им пука чак толкова. С едната уж съм най добра приятелка ама и всички от семейството ми казват че няма как да сме най добри приятелки ако не сме се виждали. Ние много искаме да се видим но все не можем. Просто предпочитам, ако ще и да ида
в ада или да се преродя, само да не съм вече тук...

Коментари	Добави Коментар!
Вземи последните коментари по RSS
Изпрати ми имейл, ако някой добави коментар към тази история (какво е това?)   Email:

преди: 5 месеца, 9 дни hash: a87b06b493

гласове: 1 2 3 4 5   (297415 гласа)

1.   Точно от глад, ще ти е доста трудно да се самоубиеш - и да спреш да ядеш, ще живееш в агония поне месец. Нито ще е приятно, нито безболезнено, пък и няма как хората около теб да не забележат. Ще те вкарат в лудница и живота ти ще стане наистина гаден. Иначе за приятелките - на твоите години лесно се създават приятелства, но също така и лесно се развалят, общо взето трудно става след 30, защото тогава хората вече имат семейство и обикновено приятелите намаляват или изчезват. Намери си хоби някакво - нещо, което ти е интересно да правиш. Най-лесно се създават приятелства около общи интереси. Аз лично имам приятелка жена (аз съм мъж) с която мога да каже, че сме доста близки, но никога не сме се виждали на живо. Познаваме се вече 7 години, живеем в различни градове, говорим си почти всеки ден, пращаме си подаръци по различни поводи. Аз лично не сикам даже да се видим, защото това може да ни развали приятелството.

 

...

преди: 5 месеца, 9 дни hash: d78c02bb1d

гласове: 1 2 3 4 5   (244917 гласа)

2.   Самоубийците не отиват в Ада или в Рая... живота ти е даден от Бог и само Бог може да го вземе... я се стегни...

 

...

преди: 5 месеца, 9 дни hash: f156350228

гласове: 1 2 3 4 5   (216306 гласа)

3.   Не го прави! Това е тъпо нещо! Разбирам те, и аз съм искала, но не го направих! Да ни говорим, че НИКОЙ не знае какво има зад задгробния живот. Може и не ти хареса, нищо, че така или иначе всички ще умрем!

 

...

горе^

преди: 5 месеца, 9 дни hash: 48308b0cc3

гласове: 1 2 3 4 5   (3 гласа)

4.   Просто нищо, няма нищо след смъртта. Имах връзка на 15-16 с анорексичка и гледката беше мъчителна, да гледаш как някой бавно гасне и нищо не можеш да направиш. Но не ми беше за първи път да наблюдавам подобно нещо, другите пъти хората нямаха късмет обаче(за щастие тя се справи, въпреки че аз изгубих наистина надежда и чаках да се влоши и всичко да свърши). Примерно баба ми, беше парализирана с рак, няма да изпадам в подробности за гледката, че няма да ми одобрят коментара. Познавах хора, които се самоубиха на тази и близка възраст. Майка ми има опити за самоубийство също. Израснах в бедно семейство, случвало се е да ни спрат тока през зимата, защото нямаме пари да си го платим, живеехме в по- беден квартал с много малко българи. Баща ми го виждах 2 пъти в годината в добрият период, в лошият период се караха с майка ми и се стигаше до насилие, заплахи за самоубийство следвани от изчезване с дни, не знаех дали не е станало най -лошото, тогава изпитвах страх несравним с нищо. В училище са ме тормозили, включително физически(така де, докато не им отвърнах, тогава просто ги беше страх от мен), не излизах доста години, защото баба ми не ме пускаше дори да виждам сестра си през повечето време. После имаше период пак със скандали, с алкохол, хазарт и прочее от страна на роднините ми и просто на 15 се изнесох, най -прекрасната година в живота ми. Та идеята ми е, че знам какво е да се чувстваш сам, знам какво е собствените ти родители да ти казват, че не те искат в пристъп на агресия и не само, собственото ти семейство да настройва сестра ти срещу теб, да те гонят по улиците, да ти се карат, че си играеш като дете, да чувстваш, че никой не те обича и цени, а може би ти имаш вина за това, защото нямаш наистина стойност и само пречиш и какво ли още не, но не съм тук да се оплаквам и да омаловажавам чуждата болка, напротив. Надявам се също коментарът ми да бъде одобрен, тъй като и преди се е случвало да пиша за реални и важни проблеми и темите ми да са били отхвърляни, но както и да е Обичам да търся решение и не се отказвам лесно-та в рамките на година някъде живота ми коренно се промени просто, защото промених себе си и как аз гледам на него. Той винаги ще е гаден, винаги може да се случи нещо лошо, но вместо да го гледам като проблем започнах да го гледам като предизвикателство, а и целият живот е една прекрасна възможност. А нагласата ти спрямо теб е най -важна и определя всичко. Защото ако гледаш на себе си с идеята, че няма да успееш и не ставаш то наистина няма и хората усещат това. Няма да ти казвам клишетата да не го правиш, че живота е пред теб, че това дори не е причина и, че има хора, които биха дали всичко, за да са на твое място, само ще кажа, че ако искаш все пак може да се замислиш и да пробваш да се преоткриеш, нищо не губиш. Честно казано не мисля, че проблемът ти е като цяло живота, а просто този живот, който ти водиш, но затова ти споделих част от моя, за са видиш, че всичко може да се промени стига да искаш и да имаш търпение. А това, че нямаш приятели не мисля, че е истинската причина, по -скоро има причина да нямаш приятели. И аз преди си мислех, че другите хора не са за мен, притеснявах се да говоря с тях дори, мислех, че имат против мен още преди да се запознаем и т. н, защото аз бях против себе си, сега е точно обратното, защото научих да се уважавам и ценя. И ако човек се запознае с мен никога няма да предположи за тези случки и мисли, а и аз в живота си не ги споделям, само ако е полезно. Наскоро се започнах с едно момче на тази възраст, което също искаше да се самоубива, защото няма приятели и го започнах с мои приятели, говорихме си и т. н. , но той просто сам спря да говори с нас след като му казах, че не съм на неговото мнение за един въпрос. Просто от нищото и от моя страна изглежда много нелогично, но понякога си мисля, че той може да го е приел по друг начин, все едно толкова пъти е бил отхвърлян, че възприема най-малкото за отхвърляне. Та замисли се над такива неща, дали нямаш приятели, защото ти не ги допускаш до себе си и позволяваш на вътрешната ти несигурност да те подведе в реакцията ти. Всичко е в главите ни. Не знам какво е при теб. Ако искаш може да споделиш и се надявам коментарът ми да ти е помогнал.

 

...

преди: 5 месеца, 9 дни hash: 82c3ae5957

гласове: 1 2 3 4 5   (1 гласа)

5.   Авторке, човек никога не трябва да се отчайва и да разсъждава така! А мислите за самоубийство - са от дявола, който иска да погуби душата на човека, и човек не трябва да ги слуша, а трябва твърдо да им се противопоставя! Животът ни е дар от Бога и има смисъл! Ще ти го обясня подробно: Трудности, скърби, болки и проблеми всеки човек неминуемо има в живота си. Само, че човек трябва да си направи и изводите от такива събития! При мен именно поредица от подобни събития ме накара да осъзная суетата на земния живот и да се обърна към Бога! Аз също, преди да достигна до Бога съм се чувствал така - като тези хора със суицидните мисли. Изходът от това състояние е един: Да се обърнеш към Бога, от цялата си душа и сърце и постепенно да се въцърковиш(в православната църква). Всичко в живота се движи от нашия създател Бога и от Божия промисъл, но човек е създаден със свободна воля и винаги има избор! Винаги има надежда! Животът е прекрасен и не свършва със смъртта, защото човекът е създаден от Бога с безсмъртна душа и за вечен живот. Животът има смисъл, който се заключава в това да се изживее Богоугодно, за да може човек да отиде след смъртта в рая, при Бога. Земният живот е подготовка за вечния. Затова човек никога не трябва да се отчайва и да губи мотивация за живот! Напротив! - човек трябва да се радва, за това че е получил от Бога този прекрасен дар - живота и да се постарае да го изживее Богоугодно! Знаеш ли, има хора в много тежко положение, инвалиди без крака, ръце, безпомощни телом, но въпреки всичко това неизпаднали в отчаяние, борещи се за живот и силни духом. Има един уникален, прекрасен и потресаващ документален православен филм, казва се Форпост, за отец Михаил от Украйна, който е създал приют за бездомни и болни деца(подобно на нашия отец Иван от Нови хан). В момента в този приют има повече от 400 деца. Няма да давам връзка, защото напоследък ги трият. Затова просто напиши в you tube Форпост православен филм, каналът е Православна вяра. Знай, че живота е борба и човек не трябва да пада духом, а трябва да се бори и да продължава напред! Каквото и да се е случило и да се случи - винаги има изход и надежда! Знай също, че Бог много ни обича и заради нас хората е създал този прекрасен свят, да му се радваме и да живеем в мир и любов. Бог е Вседържител и Той със Своя Божий промисъл управлява и промисля за целия свят, за всеки един човек. И косъм от главата ни не пада без Божията воля или Божието допущение. Бог върши всичко за нас с една цел: да познаем Бога, да се обърнем към Него, да заживеем Богоугодно и да спасим душите си! Защото този живот е временен и е само подготовка за вечния живот. И ние сме създадени за вечен живот, който не свършва със смъртта. Но е много важно как човек е изживял земния си живот, защото на Страшния съд всеки човек ще бъде съден и ще се определи дали да отиде в ада или в рая(с Бога в Небесното царство)... Затова тук на земята ни се изпрашат скърби, болести, трудности и изпитания. Всичко това ни се изпраща(или допуска) от Бога на нас хората, за да осъзнаем суетата на земния живот, да се обърнем към Бога и да се подготвим за вечния живот като заживеем Богоугодно и се въцърковим... А знаеш ли кое действително е пагубно за човека на този свят? Аз ще ти кажа - да стане противник на Бога, и да повреди и съответно погуби душата си. (и до края на земния си живот да остане в такова състояние) (А също пагубно и гибелно за човека е да се самоубие, защото самоубийството е грях, който не се прощава, и самоубийците директно отиват в ада! ) И говорим не за нещо временно, а за вечността. И да бъде човек в ада е страшно... Конкретните ми съвети към теб и към такива хора са следните: Прочети Новия Завет(втората част от Библията) и особено обърни внимание на глави 5, 6 и 7 на Евангелието от Матея. Там са цитирани думите на Божия Син - Господ Иисус Христос, това са Божествени истински слова! Обърни се към Бога. Ако не си кръстена - направи го в някой близък православен храм. Поговори за твоята ситуация и със свещеника в храма, той ще ти помогне и ще ти обясни всичко.

 

...